Спорът с езичниците и искането им за знамения
Всичките спорове с езичниците били заради упорството им с искане Пратеника на Аллах да им дава различни знамения, за да го обезсилят. С течение на времето това се повтаряло многократно. Веднъж те се събрали в Свещената джамия, посъветвали се помежду си и изпратили да повикат Мухаммед(сас) , за да говорят с него.
И понеже Пратеника на Аллах желаел да се осъзнаят, както е казал Всевишния Аллах: Не погубвай себе си от скръб по тях (о, Мухаммед!), ако не повярват в това послание (18:6), побързал да отиде с надеждата да приемат исляма. Тогава му казали:
– Ти ни разказа, че пратениците са имали знамения. Муса е имал тояга, пророка на самудяните – камила, Иса е съживявал мъртъвци. Нека и за нас има знамение, както Аллах пращал на първите народи!
Те смятали, че качество на пророците е способността им да предизвикват необичайни събития и да правят чудеса когато пожелаят, така както обикновените хора вършат обичайните си дела.
Поискали от Пророка да направи планината ас-Сафа златна или да накара планините да се отместят и на тяхно място да се ширне земя, където да текат реки, или да възкреси дедите им. Така щели да засвидетелстват, че той е Пратеник: И казаха: “Не ще повярваме, докато не направиш да бликне за нас извор от земята, или да имаш градина с палми и грозде, и да направиш да бликнат сред нея реки в изобилие, или да направиш небето да падне – както твърдиш – върху нас на отломки, или да доведеш насреща ни Аллах и ангелите, или да имаш дом от злато, или да се възкачиш на небето. И не ще повярваме на твоето възкачване, докато не ни свалиш книга, която да прочетем.” (17:90-93).
И щели да покажат желанието си да приемат исляма, ако Пророка го направи. И се заклеха в Аллах с най-усърдните си клетви, че ако дойде при тях знамение, непременно ще му повярват (6:109). Мухаммед се помолил на Аллах да им покаже каквото искат с надеждата да приемат исляма. Тогава дошъл Джибрил и му предложил да избира: или Аллах да им покаже каквото искат и след това който не повярва, да бъде наказан с наказание, с каквото никой нито на този, нито в отвъдния свят, не е е наказван, или Аллах да отвори пред тях вратата на покаянието и милостта. Той отвърнал:
– Да бъде вратата на покаянието и милостта.
След този избор на Пророка Аллах му низпослал отговора към предложенията на езичниците: Кажи: “Пречист е моят Господ! Не съм ли само един човек-пратеник!”(17:93).
Смисълът е следният: Кажи: “Нямам способност да предизвиквам необичайни събития и да правя чудеса, защото само Преславния и Всевишния Аллах се отличава с тази способност; Той не може да има съдружници в тази своя способност. Аз съм човек, както и вие сте хора. И не съм способен на това, както и вие не сте способни. Различието между вас и мен е, че съм Пратеник и Аллах ми е дал откровение, а вие не сте пратеници и нямате откровение. Исканите от вас знамения не са в моята власт и не аз ги владея. Те са в ръцете на Всемогъщия и Превеликия Аллах и, ако пожелае, Той ще ви ги покаже и така ще ме подкрепи срещу вас. Ако пожелае да ги забави, ще бъде за ваше добро.
Аллах е потвърдил смисъла на тези думи в сура “Анам”: Кажи: “Знаменията са от Аллах, но кое ще ви накара да осъзнаете, че дори и да дойдат, те не ще повярват?” (6:109). Тоест, не пророците и пратениците вършат необичайни неща и чудеса. Само Преславния и Всевишен Аллах ги прави. Само Той ги показва чрез пророците и пратениците. Така им оказва чест, подкрепя ги и доказва тяхната мисия на пророци и пратеници.
След това Преславния и Всевишния Аллах пояснява, че ако им покаже исканите знамения, те няма да повярват в Него, макар с най-усърдните си клетви да се кълнат в обратното. Затова Той е казал: И ангелите да им спуснехме, и мъртвите да им проговореха, и всичко да им съберяхме на показ, пак нямаше да повярват, освен ако Аллах не пожелае. Ала повечето от тях са невежи. (6:111). И също: И да имаше такъв Коран, с който да се раздвижат планините или да се прореже с него земята, или да се говори чрез него с мъртвите... Да, на Аллах е цялата повеля. И нима вярващите не знаят, че ако Аллах пожелае, Той ще напъти всички хора? (13:31).
В тези и в подобните на тях знамения Всевишния Аллах показва един от Своите принципи. А именно, че ако някой народ поиска определено знамение, а после, след като то му бъде дадено, не повярва в него, този народ ще погине и няма да има отсрочка. Пронципът на Аллах не се променя и не се заменя. Аллах е знаел, че повечето курайши ще повярват по-късно и затова не им е дал исканите от тях знамения, за които споменахме.
Разцепването на луната
Пратеника на Аллах не сторил конкретните чудеса, предложени от курайшите и те помислили, че да искат знамения е най-доброто средство да покажат неговото безсилие, да го накарат да замълчи, да убедят обикновените хора, че думите му са брътвежи и той не е Пратеник. Предприели и следваща стъпка; решили да поискат да им даде изобщо някакво знамение, та на хората да стане ясно колко е безсилен и да не му вярват. Отишли при него с питането:
– Има ли знамение, по което да познаем, че ти си Пратеника на Аллах?
Пратеника на Аллах помолил своя Господ да им покаже знамение и Той им показал луната, която се разцепила на две: едната ѝ половина се издигнала над планината Абу Кубайс, а другата застанала ниско пред нея така, че между двете половини да се вижда пещерата Хира. Тогава Пратеника на Аллах казал:
– Ето, гледайте.
Курайшите видели съвсем ясно знамението – то продължило доста дълго. Объркали се и останали поразени, но, въпреки това, не повярвали и казали:
– Това е магия на сина на Абу Кабша. Мухаммед ни омагьоса.
Тогава един човек се обадил:
– Ако наистина ви е омагьосал, а той не може да омагьоса всички, изчакайте да дойдат пътници и ги питайте.
Пристигнали в Мекка пътници и те ги попитали:
– Да, видяхме го – отвърнали им те.
Ала въпреки това курайшите продължавали да упорстват в своето неверие и да следват страстите си.
Разцепването на луната обаче изглежда било подготовка за най-важното и най-великото събитие: нощното пътешествие и възнесението. Да видиш с очите си наяве разцепването на луната е нещо, което улеснява разумът по-лесно да приеме, че възнесението и възкачването са възможни. Аллах е Всезнаещ.
Из книгата "Светли страници от житието на Мухаммед с.а.с."
Портал