Тълкуване на няколко знамения

Тълкуване на няколко знамения, разглеждащи въпроса за невярващите и скриващите истината

159. Наистина онези, които скриват низпосланите от Нас ясни знамения и вярното ръководство, след като Ние ги разяснихме на хората в Книгата, тях Аллах проклина и ги проклинат проклинащите,
160. освен онези, които се покаят и поправят, и разкрият [истината ]. Аз ще приема тяхното покаяние, защото Аз съм Приемащия покаянието, Милосърдния.
161. Наистина онези, които не вярват и умират неверници, над тях е проклятието на Аллах и на всички меляикета и хора. ¬
162. Това ще продължи вечно. Наказанието им няма да бъде облекчено, и няма да им се даде отсрочка./2:159-162/
Независимо че този айет е бил низпослан по повод хората на Книгите, които са скривали предсказанията за идването на пророка Мухаммед салляллаху алейхи ве селлем, и неговите качества, той се разпростира върху всички, които скриват ясните знамения низпослани от Всевишния Аллах и свидетелстват за истината, а също така и вярното ръководство, което показва на хората правия път и разграничава пътя на блажените праведници и пътя на обитателите в огъня Джахим.  Всевишният Аллах е взел обещание от знаещите сред дарените с Книгите да разясняват на хората свещената книга, с която Всевишният Аллах е облагодетелствал Своите раби, и да не крият истинското знание. Ала сред тях се намерили и такива, които забравили за това обещание. Те не само скрили низпосланата истина, но и излъгали рабите на Аллах, именно тях Аллах проклина и ги проклинат проклинащите. Проклятието на Аллах означава, че те са били отхвърлени от Него, отделени и лишени от милостта Му. Те са заслужили проклятието на всички хора, защото са се стремили да ги вкарат в заблуда, да уронят престижа на религията им и да ги отделят от Всевишния Аллах. Те са заслужили възмездието, което съответства на извършените от тях злодеяния. А ако те бяха обучавали хората на добро, то биха заслужили благословението на Аллах, меляикетата и всички останали творения. Дори китовете в дълбините на морския мрак биха молили опрощение за тях, ако те се стремяха да бъдат полезни на хората, да поправят техните възгледи и да се приближат към милостта на Всевишният Аллах. В този случай възмездието също така би съответствало на извършените от тях постъпки. От казаното до тук следва, че ако човек скрива низпосланата от Аллах истина, то той се противи на Неговата заповед, защото Аллах разяснява на хората знаменията, а този човек се стреми да заглуши тяхната светлина и заслужава най-сурово предупреждение. Освен онези, които се покаят, т.е. човек трябва да съжалява за извършеното, да престане да извършва грехове и да възнамери повече никога да не се връщана лошия път. Но дори отричането от скверните постъпки няма да им бъде от полза, докато не се поправят, и не започнат да вършат добри дела. Но дори това няма да е достатъчно за тези, които са скривали истината от хората. Такова покаяние ще бъде съвършено само в случай, че те започнат да разясняват на хората това, което са скривали, и тогава Всевишният Аллах ще приеме покаянието, тъй като Той е Приемащия покаянието на Своите искрени раби. Ако човек извършва всичко, което е необходимо за покаянието, то Аллах му опрощава прегрешението, защото Аллах е Милосърдния, и великодушно прощава на Своите раби, когато те се разкайват, и ги дарява с милостта след лишенията, когато те се отричат от злодеянията. Едно от Неговите качества е великата милост, която обхваща всяко нещо. По Своята милост Всевишният Аллах вдъхновява рабите за разкаяние, а когато те се покаят и завърнат на правия път, Аллах по Своята милост приема покаянието им и проявява Своето състрадание и великодушие. Такава е съдбата на всеки, който се разкае за извършените грехове. Що се отнася до тези, които са отказали да повярват и изповядат неверието до самата си смърт, ако те не се върнат в пътя на своя Повелител Всевишният Аллах и не се разкаят за извършените престъпления, то над тях е проклятието на Аллах и на всички меляикета и хора.  Неверието се явява неотменно качество на тези хора, и затова вечното проклятие става тяхна неизбежна участ. То се обяснява с това, че всяко предписание съхранява силата си, докато се запазят причините на това предписание. Когато причината изчезне, това предписание също губи силата си. Проклятието и наказанието на неверниците ще продължи вечно. Наказанието им няма да бъде облекчено, ще бъде много мъчително и безконечно. Тогава никой няма да им се даде отсрочка, тъй като отсрочката се дава на хората само в живота им на земята. Но земния живот свършва, и те няма да могат да оправдаят своите злодеяния./Тефсир Ибн ас-Саади стр.87-88/

86. Как ще напъти Аллах хора отрекли се, след като са повярвали и засвидетелствали, че пратеника е истински, и при тях са дошли ясните знамения? Аллах не напътва хората-угнетители.
87. Възмездието им е, че над тях е проклятието на Аллах и на меляикетата, и на всички хора. ¬
88. Те ще пребивават вечно в него! Наказанието им няма да бъде облекчено, и няма да получат отсрочка,
89. освен на онези, които после се покаят и поправят. Аллах е Опрощаващ, Милосърден./3:86-89/
Не е възможно да си представим, че Всевишният Аллах напътва в правия път хора, които са познали вярата, приели са я и са засвидетелствали истинността на Неговия пратеник, а след това да се обърнат, нарушавайки своите задължения. Тези хора съзнателно отхвърлят истината, и ако човек постъпва по такъв начин, то Всевишният Аллах го прекатурва с краката нагоре. Това е възмездието за хората, които съзнателно се отричат от истината и отдават предпочитание на лъжата. Всевишният Аллах само ги насочва натам, за където те самите са се запътили. Възмездието им е, че над тях е проклятието на Аллах и на меляикетата, и на всички хора. ¬ Това проклятие ще им лежи вечно, и те ще бъдат вечно измъчвани. Те ще пребивават вечно в него! Наказанието им няма да бъде облекчено, и няма да получат отсрочка. Само веднъж да ги порази наказанието на Всевишният Аллах, и те вече никога няма да познаят облекчението и няма да получат отсрочка. Това страшно предупреждение се отнася за всички освен онези, които после се покаят и поправят, тъй като Всевишният Аллах им е предоставил дълъг живот, който е напълно достатъчен, за да се опомнят, а и предупредителя вече им напомнил за възмездието. На такива хора Всевишният Аллах опрощава извършените по-рано грехове и прегрешения. /Тефсир Ибн ас-Саади стр. 218/

И глашатай ще прогласи сред тях: “Проклятието на Аллах е върху угнетителите, които възпират от пътя на Аллах, стремейки се да изкривят пътя, и отвъдния живот отричат.”/7:44-45/ Глашатай ще възвести на обитателите от Дженнета и обитателите на Джехеннема, че от сега нататък проклятието на Аллах ще пребъде над несправедливите грешници. Те ще са безкрайно далече от всяко добро и прекрасно, тъй като преди Аллах е открил пред тях вратите на Своята милост, те обаче са постъпили несправедливо, отвърнали са се от тях, отказали са да последват пътя на Аллах и дори са удържали околните от този път. Те сами са попаднали в заблуждение и са вкарали в заблудата много други.
Всевишният Аллах е искал хората да следват правия път, а неверниците са изопачавали този път и са пречели на хората да го намерят. А наред с това те са отказвали да повярват в отвъдния живот. Именно, неверието в отвъдния живот, отсъствието на страх пред наказанието и надеждата за възнаграждение са ги подтикнали да се отклонят от правия път и да следват своите греховни желания. И ако неверниците бъдат удостоени с проклятието, то правоверните ще бъдат осенени с милостта на Аллах и възнаградени с безбройните Му блага. Такъв е смисъла на това откровение. /Тефсир Ибн ас-Саади стр. 556/

Проклятието ще ги следва на този свят и в деня Къямет. Наистина, адитите отказаха своя Повелител. Да загинат адитите, народа на Худ!/11:60/
Във всички времена хората ще си спомнят историята за този порочен народ и неговите скверни постъпки, и унижението ще ги следва на този свят во веки веков. И когато настъпи деня Къямет, ще се окажат измежду проклетите, защото са отхвърлили Аллах. Наистина, адитите отказаха своя Повелител. Да загинат адитите, народа на Худ! Наистина, Всевишният Аллах безкрайно ги е отдалечил от всяко добро и ги е приближил до всевъзможното зло. /Тефсир Ибн ас-Саади стр. 771/