Тълкуване на сура Ан-Ниса, знамения 97-99

Тълкуване на сура Ан-Ниса, знамения 97-99

Когато меляикетата приберат душите на угнетилите себе си, ще им рекат: “В какво положение бяхте?” Те ще рекат: “Бяхме слаби и притеснени на земята.” Ще рекат: “Не беше ли просторна земята на Аллах, та да се преселите някъде из нея?” На тези мястото им е Джехеннемът ¬ и колко лоша участ е той! Това не се отнася за слабите от мъжете, жените и децата, които са немощни и не намират правилния път. Тези, Аллах може и да извини. Аллах е Извиняващ, Опрощаващ./4:97-99/
Тази сурова заплаха е обърната към тези, които отказват да извършат преселването, имайки такава възможност, и умрат в това положение. Когато меляикетата се явят, за да им отнемат душата, те започват да ги порицават по най-ужасен начин и ще им кажат: “В какво положение бяхте?”, т.е. “С какво се отличавате от многобожниците?” Вие увеличихте техните редици и дори им помагахте да се борят против правоверните. Вие се лишихте от великото благо, не сте вземали участие в свещената борба джихад заедно с пратеника салляллаху алейхи ве селлем, не бяхте заедно с мюсюлманите и не сте им помагали да съкрушат врага.” Те ще рекат: “Бяхме слаби и притеснени на земята.”, т.е. “Бяхме слаби, притеснени и обидени. Ние нямахме възможности да извършим преселване.”Техните думи обаче ще са лъжливи, защото Всевишният Аллах ги е упрекнал в бездействие и ги е заплашил с наказание, а нали Аллах не възлага на душата нищо, освен възможното за нея./2:286/ Освен това Всевишният Аллах е направил изключение за онези, които действително са били слаби и притеснени. Затова нататък меляикетата ще рекат: “Не беше ли просторна земята на Аллах, та да се преселите някъде из нея?” Този риторичен въпрос подразбира утвърдителен отговор, защото всеки човек знае прекрасно, че земята на Всевишният Аллах е много обширна. И ако човек преживява в страна, където той не е в състояние открито да изповядва религията на Всевишният Аллах, то той винаги има възможност да се пресели там, където може да се покланя на Всевишният Аллах. Eто защо Всевишният Аллах е казал: О, Мои повярвали раби! Наистина обширна е земята Ми, затова където и да сте, единствено на Мен се покланяйте! /29:56/ Но ако човек не извърши преселване без уважителна причина, то негова обител ще е преизподнята. На тези мястото им е Джехеннемът - и колко лоша участ е той! Това откровение следва да се разглежда така, както и предишните, тъй като в него се споменава само фактора, обричащ човек на наказание. Човекът, обаче, се удостоява с наказание само тогава, когато наред със съществуване на фактори, обричащи го на наказание, отсъстват фактори, препятстващи това. В дадения случай също така са възможни обстоятелства, при които непокорника може да се спаси от преизподнята. От този айет следва, че принудителното преселване се явява едно от задължителните предписания на религията и отказа от него се отнася към забранените постъпки и дори се явява един от най-тежките грехове. От този айет също така следва, че човек умира тогава, когато предписаните му срок, препитание и деяния напълно се изчерпят. В полза на това свидетелства лексическото значение на словото “таваффа” (букв. “взема, получава напълно, умира”) Ако на човек му остава да получи част от това, което му е предписано, то той не бива да бъде наричан умрял. Този айет също така показва необходимостта да се повярва в меляикетата и съдържа похвала по техен адрес, тъй като Всевишният Аллах е одобрил техните действия и ги е признал за уместни. Всевишният Аллах е направил изключение за онези, които действително нямат никаква възможност да извършат преселение, и е казал: Това не се отнася за слабите от мъжете, жените и децата, които са немощни и не намират правилния път. На такива хора Всевишният Аллах може да прости: Тези, Аллах може и да извини. Аллах е Извиняващ, Опрощаващ. Подобни коранични слова означават, че Всевишният Аллах обезателно ще постъпи, така проявявайки великодушие и снизходителност. С тези слова Всевишният Аллах е дал надежда за възнаграждение на хората, които не изпълняват някои от своите задължения, както подобава, правят пропуски и не заслужават такова възнаграждение. А за всичко това най-добре е известно на Всевишният Аллах. От този прекрасен айет следва, че ако човек не е в състояние да изпълни предписаната му задължителна или желателна постъпка, то той заслужава извинение. По този повод Всевишният Аллах е казал за онези, които не са в състояние да участват в свещената борба джихад: За слепеца не е грях, нито за куция е грях, нито за болния е грях, [ако не излязат на сражение]. А който се подчинява на Аллах и на Неговия Пратеник, ще го въведе Той в Градините, сред които реки текат. А който се отклони [от участие във война], ще го накаже Той с мъчително наказание./48:17/ Говорейки за всички религиозни предписания като цяло, то Всевишният Аллах е казал: Затова бойте се от Аллах, колкото ви е по силите!/64:16/ А пророкът Мухаммед салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Ако аз ви издам заповед, то изпълнявайте тази заповед според вашите възможности!” Човек обаче заслужава оправдание и извинение само в този случай, ако той е направил всичко възможно и е приложил всички усилия, за да изпълни заповедта, тъй като Всевишният Аллах е направил изключение само за тези хора, които не намират правилния път.  От този айет също така следва, че наличието на водач или познаването на правилния път се отнасят към условията, определящи възможността човек да извърши поклонението хадж, умра или изпълнението на други предписания, свързани с пътешествие.
източник /Тефсир на Ибн ас-Саади стр. 340-342/