Спорът за диалогичност между религиите
Всевишният Аллах е оставил хората свободни в избора си да вярват или да не вярват, а така също коя религия или течение да изберат “Няма съмнение, че Ние му показахме пътя – или признателен, или неблагодарник.” (Инсан 3)
“Няма принуждение е религията. Отличи се вече истината от заблудата.” (Бакара, 256)
“И ако твоят Господар пожелаеше, на земята щяха да повярват всички до един. Нима ти ще принудиш хората да повярват?" (Юнус, 99)
Ако Всевишният Аллах не бе оставил хората да бъдат свободни в своя избор и беше ги насилил във вярата, то тогава няма да има смисъл от двуборството между вярата и неверието, между доброто и греха, между рая и ада. В този свят на изпитания волята и свободата са безусловно необходими. Всевишният Аллах на всички е дал възможността да вярват, дарил ги е с ум, разум и органи за възприятие. Освен това на всяко общество е изпратил Свои посланици, чрез които им е разкрил разликата между доброто и злото, между правдата и неправдата, между позволеното и непозволеното, с една дума разкрил им е принципите, отнасящи се до вярата и делата. Всички пророци са призовавали хората да вярват в единобожието и в добродетелта, повелили са им да вършат добрини, да се предпазват от злини и са работили за изграждането на общества, пречистени от вярата и добрите дела. Всеобщите добродетели на човечеството са провъзгласени от пророците.
“Той предписа за вас в религията онова, което завеща на Нух и онова, което разкрихме на теб [о, Мухаммед], и онова, което завещахме на Ибрахим и на Муса, и на Иса: “Привържете се към религията и не се разединявайте в нея!” (Шура. 13)
В основата на небесните религии стои вярата в единния Аллах. Първото послание, което всеки пратеник е провъзгласил на своята общност, гласи следното: “И при всяка общност изпратихме пратеник: “Служете на Аллах и странете от сатаните!” Някои от тях Аллах напъти, а някои заслужиха заблудата.” (Нахл, 36)
В съществуващите днес свещени книги като Тората и Евангелието се подчертава все същата истина: “Няма да си създавате идоли и няма да си извайвате кумири от дърво и да си издигате каменни паметници. Няма да си изграждате каменни скулптури, пред които да се кланяте. /Тора, Левиите, 26/1/ Нека бъдат прокълнати онези, които ще издигат кумири”.
Иса (алейхис селям) се обръща към сатаната със словата: “Ще се кланяш само и единствено пред Аллах и само и единствено на Него ще служиш!” /Евангелие на Матея, 4/11/ Пророците са изпратени със задачата да се подкрепят и да се допълват един друг. По отношение на предназначението им няма разлика между тях. “Разлика не правим между никого от Неговите пратеници.” (Бакара, 285)
Това положение Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) разяснява по следния начин: "На този и в Отвъдния свят, аз съм от хората, които стоят най-близо до Иса, син на Мернем Пророците са братя, на чиито майки са различни, а баща им е един и същ. Една е религията на пророците. Освен това между Иса и мене няма друг пророк.” (Бухари)
Десетте божи заповеди, изпратени на Хз. Муса ги има и в Библията и в Свещения Коран само, че в по-разширен вид. Освен някои постановки, които са провъзгласени като наказания за евреите заради проявените от тях крайности, всички други забрани са еднакви и в трите религии. Това са такива забрани като консумирането на мърша, кръв, свинско месо, онова, което е заклано в името на кумирите, кражбите, убийството на хора, прелюбодеянието, лъжата, измамата, незачитането на родителите и т.н. Изводът, който може да се направи от посочените постановки е, че в своята същност юдеизма, християнството и исляма правилата за поведение, както и основите на вярата са едни и същи като се почне от единобожието. Съществуват някои разлики само в подробностите и начините, които са свързани с времето мястото и постепенността. “И ти низпослахме Корана с истината, за да потвърди Писанията преди него и да бъде техен свидетел. И отсъждай помежду им според онова, което Аллах е низпослал, и не следвай страстите им вместо истината, която си получил! За всеки от вас сторихме закон и път. И ако желаеше Аллах, щеше да ви стори една общност, но [така стори] за да ви изпита в онова, което ви е дирил.” (Маиде 48) Надпреварвайте се в добрините! Където и да сте, Аллах всички ви ще събере. Аллах над всяко нещо има сила. (Бакара, 148)
Утопия е всички религии да се обединят в едно и всички хора да тръгнат в една посока. Това противоречи както на природата на нещата, така и на целта на Аллах. Въпросът е хората да следват пътя на истината и да се състезават в добротворството. Един от главните принципи на исляма се състои именно в това: “И си помагайте един другиму в праведноста и богобоязливостта, и не си помагайте в греха и враждебността!” (Маиде, 2)
Свещеният Коран е всеобщият призив на Всевишния Аллах към цялото човечество. В него вие ще намерите обръщения от рода на: “О, хора! О, вярващи! О, синове на Израел!” Тези призиви са призиви в името на обединението, в името на единния Аллах, в доброто и правдата. Тях ги отправя именно последният пророк Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), който смяташе всички пророци преди него за свои братя. Той бе призован от Хз. Ибрахим и предизвестен от Хз. Иса. С него се оформя крайъгълният камък на верозданието. Той е бил предизвестен още в Тората и в Евангелието: онези, които следват Пратеника, неграмотния Пророк, когото откриват записан у тях в Тората и Евангелието. Той им повелява одобряваното и ги въздържа от порицаваното, и им разрешава благините, и им възбранява скверностите. И снема бремето и оковите, които са на тях. Които повярват в него и го почитат, и го подкрепят, и следват Светлината, низпослана с него, тези са сполучилите.” (Араф 157)
Когато говорим за диалог между религиите, ясно е, че става въпрос само за небесните религии. Няма съмнение, че съществуват общи неща като позволението да се яде закланото от тях, да се женят за дъщерите им и т.н. Освен тях в много исторически източници се посочват отношението на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) към ехл-и китаб (хората на писанието), приятелските и враждебните взаимоотношения между мюсюлманите, християните и евреите.
В годините, в които Турция заявява своята готовност за присъединяване към Европейския съюз, темата за диалога между религиите придобива още по-актуално значение.
Призивите за диалог и споровете за диалогичност между религиите напомнят не толкова за научни спорове, колкото, че имат политически цели и задачи. Макар че целта на мюсюлманите е да се изгради база за приятелство, то все пак съществува съмнение в искреността на отсрещната страна. Защото известни са отколешните мечти на западния свят по отношение на исляма и изтока.
Диалогът не е коалиция между религиите. По въпроса за религиите не може да се правят пазарлъци. Така например езичниците предлагат: “Една година ние да почетем вашето божество, а през следващата вие ще се кланяте на нашето”. За подобно споразумение и дума не може да става. Всеки желае да живее в един свят без войни и противопоставяния. Но постигането на подобен свят е възможно единствено на основата на правдата и истината. На базата на служенето на единния Аллах, Който представлява общ знаменател за цялото човечество. Обединението е възможно не в отрицанието, а в потвърждението. Именно ислямът е изградил общата база, върху която може да се обедини цялото човечество. Всевишният Аллах също е призовавал за обединение в една точка: “Кажи: “О, хора на Писанието, елате към едно общо слово между нас и вас да не служим на друг, освен на Аллах и да не Го съдружаваме с нищо, и едни от нас да не приемат други за господари, освен Аллах!” А отвърнат ли се, кажете: “Засвидетелствайте, че сме мюсюлмани!” (Ал-и Имран”, 64) Сближаването с исляма съвсем не означава отказ от истинския юдеизъм или християнство. Ислямът е само общият знаменател. Защото приема и потвърждава всички пратеници и независимо, че са деформирани и изменени, смята Тората и Евангелието за източници на светлина и напътствие “И рекоха: “Станете юдеи или християни и ще тръгнете по правия път!” Кажи: “Не, ние следвахме вярата на Ибрахим, правоверния, а той не бе от съдружаващите. ” Кажете: “Вярваме в Аллах и в низпосланото на нас, и в низпосланото на Ибрахим и Исмаил, и Исхак, и Якуб, и родовете [му], и в дареното на Мyca и на Иса, и в дареното на пророците от техния Господ. Разлика не правим между никого от тях и на Него сме отдадени.” И ако бяха повярвали в същото, в което и вие повярвахте, щяха да се напътят. Но ако са се отметнали, те са в раздор и Аллах ще ти е достатъчен срещу тях. Той е Всечуващия, Всезнаещия.” (Бакара 135-137)
Пейгамберът (салляллаху алейхи уе селлем) е повелил следното: “Който повярва, че няма друго божество освен Аллах, че Мухаммед е Негов раб и посланик, че Иса е също така Негов раб и посланик и е Аллахово благоволение, че той се е родил от Мернем като милост след повелята на Аллах: “Бъди!”, че съществуват раят и адът, то Аллах ще го дари с рая.” (Ет-Тадж, 1, 30)
От гледна точка на вярата няма по-всеобща и по-приемлива точка за среща. Защото тя не значи “не”, а “да”.
Това е призив. Който идва, добре е дошъл, добре заварил. Не ще се караме с този, който не е дошъл. Нашите слова към тях са: “Ние сме мюсюлмани.” (Ал-и Имран. 64) Това е израз на нашето постоянство и твърдост в нашата вяра. Не се надявайте напразно, не хабете сили напразно. Никога да не ви мине през ума, че ще изоставим Исляма.
Али Риза Темел
Портал 
