7 Жив пример за диалог между религиите

Жив пример за диалог между религиите

Главният мюфтия на България Селим Мехмед беше един от най-важните гости на Деня на отворената джамия в Кьолн. Визитата му бе организирана като част от проекта "Толерантност и разбирателство: Нашите съседи мюсюлмани в Европа". В продължение на няколко дни главният мюфтия посети много институции, сред които Центъра на жените мюсюлманки, Протестантската църква "Света Троица" и джамията DITIB.

Какво Ви впечатли най-много в Деня на отворената джамия в Германия?
- На първо място останах много доволен от начина, по който мюсюлманите използваха този ден като възможност да се запознаят по-дълбоко с вярата си и мястото, където я практикуват. Джамиите бяха подготвени за посетители по същия начин, както биха били ако гостите идваха в собствения ни дом – всичко е подредено и ние сме напълно готови да ги посрещнем. На второ място бих искал да отбележа, че този Отворен ден дава прекрасен шанс да запознаем гостите си със същността на исляма. Убеден съм, че немците, които посетиха джамиите, си тръгнаха с добри впечатления от мюсюлманите и религиозните им убеждения. Уважението, обаче, трябва да бъде взаимно – мюсюлманите в Германия също трябва да отделят време и да се запознаят с религията, която се изповядва от преобладаващата част от населението. Мисля, че Денят на отворената джамия е жив пример за диалога между религиите и бих бил щастлив, ако тази инициатива стане практика в близко бъдеще и в България.
Как бихте осъществили тази идея в България?
- Ще съм щастлив, ако започна с раздаването на кратки брошури за предназначението на джамиите, за да могат различните религиозни групи, особено християните, да получат интересуващата ги информация. Ако те пожелаят да влязат в джамиите и да се запознаят по-добре с вярата на мюсюлманите, това със сигурност ще отбележи огромен успех за нас. В България мюсюлманите и християните съжителстват мирно от векове, разбират се прекрасно и комуникацията между двете групи е много добра. Например, стара традиция при нас е християните и мюсюлманите да си гостуват и да участват в празненствата по случай свещените дни Великден и Рамазан Байрам.
Ако комуникацията между тях е толкова добра, защо е нужен Ден на отворената джамия?
- Бих искал да отбележа, че самите мюсюлмани не познават религията си добре. Връзката им с исляма се базира повече на традицията, отколкото на дълбока вяра и религиозно познание. В същото време много християни не познават исляма в академичния смисъл. Тук ние можем да бъдем полезни. Не малко християни, например, не знаят какво всъщност правят мюсюлманите, когато се молят в джамията, или какво представляват петъчните ни молитви.
Липсата на религиозни знания на десетилетията комунизъм в България ли се дължи ?
- Разбира се, цел на комунизма е да се разруши религията. Много църкви и джамии бяха разрушени, закрити бяха църковните училища, а религиозните книги изчезнаха от лавиците. През този период религията се възприемаше като безполезна и дори вредна. До известна степен стратегията. им бе успешна. Религиозен човек, бил той християнин или мюсюлманин, нямаше никакъв шанс за професионална кариера в комунистическа България. Но най-голямата вреда бе нанесена на душите на хората. Едно от най-големите ни предизвикателства в днешно време е децата да получат религиозно образование, тъй като техните родители бяха лишени от тази възможност на времето.
Влошиха ли се отношенията между християните и мюсюлманите след атаките от 11 септември? Налага ли се на мюсюлманите да се сблъскват с по-голям скептицизъм и недоверие?
- Това е труден въпрос, но нямам впечатление да е настъпила съществена промяна. Разбира се, непосредствено след атаките имаше известни негативни реакции, например покритите жени ги наричаха "талибанки" и на едно-две места замеряха джамиите с камъни. След тези случаи се срещнахме с президента на Република България. Той се обърна към населението чрез масмедиите с думите, че подобни реакции са напълно неприемливи. Събитията от 11 септември нанесоха огромна вреда на исляма като религия. От тогава, обаче, много немюсюлмани от цял свят проявиха по-голям интерес към Исляма. За някой това може да е положителен факт.
Мислите ли, че Западът трябва да направи по-големи усилия от досегашните в търсенето на диалог с ислямския свят?
- Аз не мисля, че до момента е направено достатъчно. Това може да се дължи и на факта, че повечето мюсюлмани в Европа са работници имигранти от много етнически групи и религиозни течения, което по никакъв начин не улеснява сътрудничеството между ислямските страни и Запада. Но тук наблюдавам и нещо много положително – немското правителство подкрепя организация, в която жените мюсюлманки от различни региони могат да се събират, да учат немски и да се запознават с правата си в Германия. Проблемът не е в мюсюлманите, които познават религията си, а в тези, които не са наясно с нея, поради което са и по-лесно манипулируеми. Ето защо е от съществено значение да осигурим религиозно образование на мюсюлманите и това да стане чрез сериозни организации, като турската DITIB например.

Интервю на Ариан Фариборц
от [You must be registered and logged in to see this link.]

Вестник "Мюсюлмани", брой 7 (120), Август, 2003 година