Диалог или призив към притежателите на свещено писание
През 615 г., в епохата на Мекка, по време на разразилата се война между Византия и Иран, след загуба на Византия, езичниците от Мекка пирували от радост. Защото те, както и езичниците от Иран твърдели, че ще победят и ликвидират мюсюлманите. В това време първите знамения от сура ер-Рум (Ромеите) съобщават, че в най-близко бъдеще Византия ще победи Иран. Наистина в последвалата война след няколко години византийците, които са също единобожници според Корана, победили и мюсюлманите се зарадвали на тази тяхна победа.
Даже по този повод Ебу Бекир (радиаллаху анху) се обзаложил с един съдружник за 100 камили и спечелил облога.
От времето на пророка Адем до ден днешен, ислямската религия счита божествените послания (откровения), низпослани до пророците за “основа на вярата.” Поради тази причина, този който отрича дори един от пророците, посочени в Свещения Коран, се самоизключва от религията. Ето защо Нух, Ибрахим, Муса, Иса (алейхимус селям) и други според ислямската вяра са пророци и откровенията, низпослани от Всевишния Аллах в оригиналния им вид са истински. Както всеки пророк е съобщавал за идването на следващия, така и в Свещения Коран ясно е записано, че последният пророк е Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем). В един айет е повелено: “Мухаммед не е баща на никого от вашите мъже, а е Пратеника на Аллах и последният от пророците. Аллах знае всяко нещо.” (ел-Ахзаб, 33:40) Айетът разкрива, че Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е последният пророк и неговото учение е валидно за всички времена. Това беше предсказано от пророка Иса, че след него ще дойде пророк на име Ахмед, по следния начин: “И рече Иса, синът на Мерйем: “О, синове на Исраил, аз съм пратеник на Аллах при вас, да потвърдя Тората преди мен и да благовестя за пратеник, който ще дойде след мен. Името му е Ахмед.” А когато [Мухаммед] им донесе ясните знаци, рекоха: “Това е явна магия.” (ес-Сафф, 61:6)
Едно от имената на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) е Ахмед. Имената Ахмед и Мухаммед произлизат от думата “хамд”, което на свой ред означава почитан и уважаван. В хадис е казано: “Аз имам различни имена. Аз съм Мухаммед, аз съм Ахмед, аз съм обединителят и последният.” Предсказаното от Иса (алейхис селям) за появата на Свещения Коран има връзка със следното предание в Евангелието (Инджил): “И рече Иса: Аз ще се моля на Отеца и той ще ви изпрати друг предводител (имам).” Думата “параклетус”, която християните превеждат като “утешител”, в същото време означава “предводител-имам”. В Евангелието на Йоан (XVI, 13) още по-ясно е казано: “Предводителят (имам), който е духът на истината, ще дойде и ще ви поведе. Защото той няма да говори от свое име.” Християнските източници като този, които предават послания чрез думите на Иса (алейхис селям), са многобройни за идващото след тях.
Приживе Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) е осъществил три диалога с християните. По-долу бихме искали в историческа последователност да отбележим тези три диалога. По този начин всеки мюсюлманин ще има възможността да помисли за противодействието, което трябва да оказва срещу съвременните мисионерски напъни.
А) Първият диалог е осъществен с етиопския крал Неджаши по време на етиопското преселение, след което той приема Исляма. Това е времето, когато курайшитите-съдружници в Мекка искат от етиопския крал да прогони преселниците. По този повод етиопският крал Неджаши свиква събрание с монасите и свещениците, на което кани делегация на курайшитите и мюсюлманите. Обръщайки се към мюсюлманите ги запитал: “Във вашата книга става ли дума за Мерйем (Дева Мария)?” “Да, казал Джафер Ибн Ебу Талиб, на нейно име има посветена сура от Свещения Коран.”И е прочел от началото на сура 34 до айета “Ето Иса, син на Мерйем”. След което е прочел първите девет айета на сура Таха. Слушайки тези слова, Неджаши със сълзи на очи казал: “Заклевам се, че тези послания са от същия извор, от който е черпил и Иса.” След това Неджаши е изпратил в Медина при Мухаммед група от седемдесет души.
Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) им прочел сура Ясин и те по същия начин, със сълзи на очи, повярвали в посланията.
Според хадисите долу посочените четири айета са низпослани за етиопския крал и неговите съратници.
“Ще откриеш, че хората, най-силни по вражда към вярващите, са юдеите и онези, които съдружават, и ще откриеш, че най-близки по любов към вярващите са онези, които казват: “Ние сме християни.” Така е, защото сред тях има свещеници и монаси, и защото не се възгордяват.”
“А щом чуят иизпосланото на Пратеника, ти виждаш очите им да преливат от сълзи заради онова, което са узнали от истината. Казват: “Господарю наш, повярвахме, впиши ни със свидетелите!”
“И защо да не повярваме в Аллах и в истината, дошла при нас, и да не копнеем да ни въведе нашият Господар заедно с праведните хора?”
Съдържанието на айетите е обобщено и затова могат да се срещат подобни тълкувания на Небесната книга.
Б) Вторият диалог е при срещата на представителите на християните от Неджран с пратеника на Аллах.
Християнската общност в Неджран от Южна Арабия, беше свързана с църквата в Истанбул (Константинопол). След като се убедиха, че ислямът се разпространява извън пределите на областта Хиджаз, представителите на тази общност поискаха специална среща с пророка Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем). Делегация от шейсет души пристигна в Медина. Влязоха в джамията по време на следобедния намаз. С позволението на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) те отслужиха своята молитва. Трима представители на делегацията останаха няколко дена в Медина и водиха разговори с Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем). По време на разговорите, когато е станало въпрос за Иса (алейхис селям), се чули възгласи “Господи”, “Син Божи”, “Триединство”. След тези думи пророкът Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) ги смъмрил като им обърнал внимание, че тези изрази и вярвания са погрешни. Когато ги попитал за доказателствата, които са ги подтикнали към тази вяра, те посочили, че пророкът Иса (алейхис селям) е сътворил от глина фигура на птица и като духнал в нея, тя оживяла, съживявал мъртвите, изцерявал слепи и прокажени.
Пейгамберинът (салляллаху алейхи уе селлем) потвърдил, че казаното е истина, но това не означава, че той притежава божествена сила. И им казал, че Иса (алейхис селям) наистина може да прави чудеса, но с позволението на Аллах Теаля. В тази връзка им прочел следните айети:
“Когато Аллах рече: “О, Иса, сине на Мерйем, помни Моята благодат към теб и към майка ти, как те подкрепих със Светия дух, та с хората да говориш в люлката и като възрастен! И как те научих на книгата и на мъдростта, и на Тората, и на Евангелието. И ето, сътворяваш от глина образ на птица – с Моето позволение, и духваш в нея, и става птица – с Моето позволение. И изцеряваш слепия и прокажения – с Моето позволение. И ето, извеждаш мъртвите - с Моето позволение. И как възпрях от тебе синовете на Исраил, когато им донесе ясните знаци. И рекоха неверниците измежду тях: “Това е само явна магия." (ел-Маиде. 5/110)
След тази среща някои членове от делегацията приели Исляма, а други не, тълкувайки по своему, че Иса е Словото на Аллах и негов Дух, и останали религиозна общност със специален статут.
“А на онзи, който спори с теб за нея, след като си получил знание, кажи: “Елате да извикаме нашите синове и вашите синове, нашите жени и вашите жени, нас самите и вас самите, а после да се помолим и призовем Аллах за проклятия над лъжците!” (Али Имран. 3:61)
В) Третият диалог се е състоял с византийския император Херакъл в Дамаск чрез Дихйе Ибн Ебу Халифе (радиаллаху анху), който бил изпратен там като посланик. В писмото, което носи посланикът Дихйе, Пейгамберинът (салляллаху алейхи уе селлем) е накарал да напишат следните айети:
“Кажи: “О, хора на Писанието, елате към едно общо слово между нас и вас – да не служим на друг, освен на Аллах и да не Го съдружаваме с нищо, и едни от нас да не приемат други за господари, освен Аллах!” А отвърнат ли се, кажете: “Засвидетелствайте, че сме мюсюлмани!” (Али Имран. 3 64)
В този айет са събрани общите принципи, към които призовават небесните религии и пророци. В резюме писмото има следното съдържание:
“В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния! До великия Херакъл, предводител на ромеите, от Мухаммед пратеник на Аллах: Мир на този, който избира верния път! Приеми Исляма и бъди свободен! Приеми Исляма и ще бъдеш двойно възнаграден от Аллах. Ако се отвърнеш, и грехът на твоите последователи ще се стовари върху теб!”
След като чул добри думи за Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) от намиращия се по търговски дела в Дамаск Ебу Суфян, Херакъл тъкмо искал да разкрие вярата си, когато са се намесили висшите командири от армията му и писмото не постига целта си.
Като заключение трябва да се каже, че Ислямът е религия, която обединява всички предишни небесни религии и притежава универсални послания, с които разобличава човешката намеса в тях. Най-достоверните сведения за юдаизма се намират в Корана и в хадисите. Съществуването на такова неподправено Божествено послание е достатъчно да обори хилавите доктрини на мисионерите. Аллах е приятел и помощник на вярващите.
Портал 
