Призив
Дали ще се завърнем някой ден
в този град с разцъфнали маслини,
или далеч от тук като във плен
изтлели биха сетните ни сили.
Ще помнят ли другарите ни стари
усмивките ни под студените луни,
или единственото, дето ще оставим след нас,
ще бъдат хорските лъжи.
Защо заминахме и накъде -
това отдавна е лишено от значение,
достатъчно ни бе това море,
за да се втурнем след попътните течения.
И може би е вярно, че натрупахме
познания безценни в неизвестните страни,
но имаше ли смисъл и дали намерихме
кураж да се погледнем право във очи.
Дали намерихме утеха и във лятото,
в което младостта ни като пепел изгоря,
защото вече недостатъчен е вятърът
и неподвижно виснали са нашите платна.
Ех, пътешествия по океани и земи,
измачкахте ни вий във грубите си длани;
сърцето бавно спира да тупти
и се покриват с гной ужасните ни рани.
Но няма време за сълзи –
необратима е съдбата ни човешка,
един от нас се мъчи и не спи,
а другият го гледа със насмешка.
Така животът Всемогъщият е отредил
и няма за какво да се терзаем;
дали ти днес си жаден или пил,
дали си къпан или кален.
Животът няма да се промени –
такава е вековната му нишка,
че да запазиш равновесие, уви,
по него можеш само със въздишка.
И докато още дишаш по-добре признай,
че няма Бог освен Аллах на този свят,
защото всеки чака го еднакъв край,
и цар, и просяк, стар и млад.
И даже да те носят на ръце,
да те целуват страстно по краката,
животът ти нищожно е парче
от необятната повърхност на Земята.
Безбожнико, покай се - приеми.
че със живот дари те Всемогъщият Аллах,
недей да оглушаваш и не спи.
недей да тънеш в зверския си грях.
Защото наказание огромно
очаква всеки, който не склони глава;
нима Аллах не заслужава
да Го възхвалиш, че е сътворил света?
Дали ще се завърнем в този град,
ще цъфнат ли заветните маслини?
Дали ще ни познае старият ни бряг
или отдавна морските вълни са го пленили?
Хамид Абдул-азим
Портал 
