6 Започва ерата на религиите

Селям: Как се развива Ислямът в софийско Районно мюфтийство и изобщо в България и кои са факторите, влияещи върху това?
Али Хайраддин: По отношение на това как се развива Ислямът в софийско Районно мюфтийство и като цяло в България могат да се правят много коментари, част от които достатъчно близо до истината, а други не съвсем. Но факторите, които влияят са актуални и за софийското мюфтийство и за развитието на Исляма като цяло в страната. Определено може да се каже и в световен мащаб. Първото, което трябва да споделя е, че има положително развитие. Надяваме се на едно по-добро бъдеще, обнадеждени сме от младото поколение, което така или иначе в следствие на проблемите на обществото е подтикнато да търси религията. Това е факт не само в България, но и в света. Затова говорят множеството организации, религиозни течения и религии, които се появиха в последно време, и към които се насочва младото поколение. Независимо дали те са измислени или са традиционни, това потвърждава интереса на младите хора към религията. Когато един млад човек е склонен да търси истината и той е верен на сърцето си, в последствие няма проблем да се ориентира и да я открие. Така че, обратно на предположенията на някои известни материалисти на нашето съвремие, че ще настъпи период на десекуларизация, т.е. на общество без религия, действията на младото поколение и това, което се случва в света доказва точно обратното – започва ерата на религията и според мен, с всеки изминал ден тя ще играе все по-голямо значение за обществото като цяло. Това потвърждава природата, според която Аллах е създал хората, т.е. да търсят религията.
Конкретно за софийско мюфтийство, има още много какво да се направи. Винаги търся пропуските в себе си, за да може да има стимул и развитие. Работата в част от района е организационна, сведена до създаване на мюсюлмански настоятелства по места, където може би преди 40-50 г. религиозната дейност е приключила. С всеки изминал ден расте интереса на хората от тези райони. Особено младото поколение – то търси религията, иска да открие себе си. Така е и в София, и в по-големите градове на страната. В столицата има много младежи от мюсюлмански произход, които се преориентират към религията. Преориентират се, защото тези хора всъщност имат някаква представа за вярата, но сега съзнателно започват да спазват религиозните обязаности и ангажименти, тъй като при тях настъпва един момент на убеждение и сериозен интерес. Всичко това е положително и обнадеждаващо.
Срещаме се с най-различни случаи, когато родители от мюсюлманските райони, подтикнати от медиите и от събитията, които се случват в света, се стремят по някакъв начин да попречат на децата си да не навлизат така сериозно в религията. Те не са осъзнали какво влияние оказва религията върху човека, който съзнателно я е приел и се опитва първо да намери себе си, да се изгради като религиозна личност, която да приложи религията в своя живот. Ислямът е реален и практически приложим в живота и това доставя щастие на човека. Ако тези родители осъзнават всъщност какво правят срещу децата си, аз съм убеден, че те биха се обърнали в обратна посока – щяха да ги стимулират, да се радват, да бъдат щастливи, но тук вече има роля и тяхната непросветеност в религията, и естествено влиянието на медиите и световните процеси, които до известна степен са напомпани срещу Исляма. Но това е въпрос, който според мен в близко бъдеще ще отмине и както мюсюлманите, така и немюсюлманите ще преосмислят своето отношение към религията на Аллах, т.е. към Исляма.
Селям: Къде във Вашето Районно мюфтийство са концентрирани повече мюсюлмани и къде те са по-малко?
Али Хайраддин: Белица и Якоруда са общините, където е концентрирано изключително мюсюлманско население с много малък брой немюсюлмани. Почти всички селища, с изключение на самите общини и общински градове, са буквално мюсюлмански. Това са от порядъка на 20 селища в тези две общини. Определено можем да кажем, че това е районът с най-голяма концентрация на мюсюлманско население в района на софийско мюфтийство.
Селям: Какво е положението на мюсюлманите в софийска област? Какви са техните проблеми?
Али Хайраддин: На преден план е организационният проблем, който е свързан с финансовите ни възможности. Това е продиктувано не само от проблеми в Районното мюфтийство, а като цяло от проблемите в Главно мюфтийство, които бяха създадени отвън. За мен е достатъчно да подчертая, че тези проблеми не са на мюсюлманите. Мюсюлманското изповедание няма такъв проблем. Той е изкуствено създаден, преди всичко чрез Закона за вероизповеданията, който определи Българската православна църква като традиционното изповедание и й даде възможности дори в правен аспект. Докато ние трябва да се молим, за да бъдем регистрирани. Това води до блокиране на дейността, създаване на една некомфортна обстановка, при която не може спокойно да се работи. Но и това са временни проблеми. Надявам се с общи усилия в близко бъдеще този проблем да бъде решен, защото до известна степен той засяга интереса ни за влизане в Европейския съюз. Но определено този проблем е генералният. Въпросът няма никакъв аналог и нищо общо с проблема в Българската православна църква, тъй като при нея имаше буквално два Синода. Към единия Синод имаше около 200 църкви, а останалите бяха към другия. Това не съществува в мюсюлманското изповедание, но медии и органи, разбира се не без интерес, искат да всеят сред мюсюлманите смут или съмнение, че има някакъв проблем в изповеданието. Не съществува такъв. Няма нито една джамия, нито едно настоятелство, което да принадлежи към друго изповедание. Бяха регистрирани изповедания, но те са от по няколко човека и са изповедания на самите себе си. Това спомогна до известна степен мюсюлманите да осъзнаят проблема и бързо да разберат интригата, която им се предлага. Така че в случая има и нещо положително, израстването на самите мюсюлмани, които схващат реално проблемите.
На второ място бих посочил липсата на кадри, които да покрият нуждите на всички селища. Работим и по отношение на издаването на литература, което е нашата втора дейност след прекия ангажимент за разпространение на религията като разяснение – апел към хората реално да присъстват в религията си. Мисля, че има още много да се прави. Предстои издаването на доста литература, която на преден план да предизвика младото поколение, да предизвика интелигенцията, които са водещият фактор в развитието на едно общество. В тази посока също сме обнадеждени от положителните отзвуци по отношение на литературата, която се издава. Създаваме условия за хората, които желаят да получат повече информация за Исляма, водим лекции с интересуващите се от религията, с наши студенти, които са в столицата. С позволението на Аллах, в бъдеще се надявам това да се случи и в други райони. Но още веднъж, изключително голям проблем е финансовият, който буквално блокира дейността ни.
Селям: Според Вас, как българското общество възприема мюсюлманите?
Али Хайраддин: Ако съпоставим България със съседните страни и с някои от европейските страни, аз определено бих казал, че немюсюлманите в България възприемат Исляма на изключително добро ниво, въпреки водената пропаганда. Обратно, тази пропаганда може би влияе на хората още повече да се заинтересуват от Исляма. Ако сравним България с Гърция, с Македония, със Сърбия, в това число дори, ако щете с Франция и Норвегия, можем да кажем, че отношението към мюсюлманите там е малко по-негативно. Но ако съдим по поведението на българските граждани немюсюлмани, смятам, че те се държат наистина – много по-европейски от европейците. И това е положителното.
Селям: Какви са причините за това?
Али Хайраддин: Основната причина за това поведение на немюсюлманите към Исляма в България е интелектуалното ниво на българина, за което ниво до известна степен роля е изиграл и предишния строй, тъй като хората бяха ангажирани в задължително обучение. Много страни в това отношение са малко на по-заден план от България. Така че тук може би оказва влияние интелектът, който е изграден в това общество.
На второ място бих посочил толерантността на православието по отношение на Исляма – малко по-различна, от колкото при католицизма и другите религии. Това са според мен основните фактори. Много често журналисти и общественици посочват като един важен фактор, добросъседството между мюсюлмани и немюсюлмани. Да, това също има голямо значение, но аз бих го поставил на второ или на трето място. На преден план за мен остава интелекта на българина.
Селям: При Вас идват много немюсюлмани, които желаят да приемат Исляма. Какви хора са те и кое ги кара да изберат Исляма, какво намират в него?
Али Хайраддин: От Исляма се интересуват не само младежи мюсюлмани, но и много немюсюлмани. Естествената нужда, която е заложена във всеки, т.е. природата, според която Аллах е сътворил хората е основният фактор, който ги подтиква да се интересуват от религията. Не институцията, не нашият ангажимент като призоваващи към религията е водещият фактор. Според мен той е някакъв подтик, който се крие по-дълбоко, Аллах знае най-добре, но може би това е в съдбата, която Той е определил. Хора, които отпреди не са имали никакъв интерес към религията, не са имали контакт с вярващи, започват да размишляват за себе си, мислят за смисъла на живота и в един момент започват да търсят религията. Много често една част от тях преминават през различни вярвания, през различни перипетии, докато стигнат до Исляма.
Друг мотив, който кара хората да се насочват към Исляма е реалният интерес към едно по-различно общество. Мисля, че тук изключително голяма роля изиграва преходът от едно общество към друго. Тези, които са имали възможността да усетят и да изживеят проблемите и на двата периода много бързо се разочароват. Тук, на преден план излиза интелигенцията, която не е удовлетворена от развитието на обществото и от това, което се случва като цяло.
Не на заден план е и интересът към вярата. Хората осъзнават, че човек не може да съществува, защото просто трябва да съществува. Размишляват по много важни въпроси – в какво се състои смисълът на техния живот, защо са тук, на земята... и т. н. Тук искам да отворя една скоба – най-важното нещо, което отличава Исляма от всички останали религии, това е яснотата, чистотата на веруюто. Колкото повече мюсюлманите започват да философстват около веруюто, толкова повече стават пречка и възпират хората от религията. Уникалното на Свещения Коран се състои в това, че той е призив, който предизвиква бедуините с елементарни представи за живот. По изключително простоват и ясен начин Коранът се обръща към обикновения човек и той го приема. Същевременно в Коранът са заложени толкова мъдрости и изненади и за учените, щото те биват поставени на колене. Ние много добре знаем, че е по-добре, когато хората приемат Исляма на основание на тяхното разбиране, на основание на тяхното изследване, защото тогава вярата е защитена, тогава тя е гарантирана. Много често, когато се опитваме да обясним на мюсюлманите това, използваме следния пример: един фенер, който е без стъкло може да свети, но всеки един момент е изложен на опасността да угасне, но фенер, който е със стъкло, за него има гаранция, че той няма да угасне, защото е защитен. Тази гаранция е знанието. Ето защо мюсюлманите трябва да се насочат в тази посока. Всеки, който иска да утвърди вярата си, който иска да прозре същността на Исляма, трябва да се насочи към познанието, а не да търси нюансите на отвлеченото, на това, което е необяснимо.
Множество немюсюлмани, които се интересуват от религията приемат Исляма без дори да се явят в мюфтийството, защото това не е условие. Ние научаваме за това отпосле. Но е факт, че сред немюсюлманите има много сериозен интерес към Исляма.
Селям: Какви са целите и перспективите на софийското Районно мюфтийство?
Али Хайраддин: Длъжни сме да работим, за да можем да издължим нашата отговорност пред Аллах като хора, които са ангажирани в тази сфера. Не мога да направя конкретни предположения от тук нататък, които да се свеждат до някакви цифри или данни за това, което трябва да бъде свършено, защото ние не сме предприятие. Тук се борави с една материя, която е изключителна и лична. Нещо, което е много по-силно, от колкото интереса към материалното. Затова не можем да дадем някаква точна представа. Аз вярвам и се надявам на още по-добро развитие. Това предполага интереса у обществото. За нас е важно ние да работим като добри мюсюлмани и в това отношение мога да кажа, че лошият пример спира развитието на религията, лошият пример е голяма отговорност и голяма вреда, много по-голяма, от колкото извършването на грях, който е между човека и Аллах. Като мюсюлмани ние сме длъжни да осъзнаем това, защото голяма част от проблемите в изповеданието и призива към религията са точно от това естество – лошият пример на хората, които дават облика на религията. Има разбира се и такива, които са много добър пример за вярващите, много добри мюсюлмани и от гледна точка на знанието и от гледна точка на прилагането на религията, което е много важно. Забелязва се голямо усърдие сред младото поколение мюсюлмани и сред тези, които сега откриват религията. Чувства се тяхната сила, техния интерес, какъвто е бих казал интереса на един човек, който се е избавил от мрака и е излязъл на светлина. Това е едно невероятно усещане, което се превръща в голям ентусиазъм и ангажимент за подобряване качествата на човека, на неговото място и положение като най-достоен представител измежду творенията на Всевишния Аллах.
Селям: Един сериозен проблем на мюсюлманите в София е липсата на мюсюлманско гробище, както и нуждата от втора джамия. Какви стъпки сте предприели в това отношение?
Али Хайраддин: Да, един от проблемите на мюсюлманите в София е липсата на мюсюлманско гробище. По въпроса са направени стъпки и се надявам в близко бъдеще този проблем да бъде разрешен. Това бе един от големите проблеми на мюсюлманската общност в София.
Друг проблем на мюсюлманите в София е джамията, която не може да поеме хората за петъчния намаз и особено за Байрамския. Това е друг голям проблем. На този етап имаме една джамия. Знаем какво се случва по време на петъчния намаз – хората извършват намаза извън джамията, даже понякога и извън оградата, в градинката или по тротоара, а за Байрама да не говорим. Във връзка с това, в момента се готвим да направим среща с кмета на София г-н Стефан Софиянски. Предполагам, че в рамките на следващите две седмици ще осъществим тази среща и се надявам на добра развръзка - да бъде отреден терен за строеж на нова джамия. Това е належащо.