СУРА АЛ-МУДЖАДЕЛЕ (СПОРЪТ)

СУРА АЛ-МУДЖАДЕЛЕ
(СПОРЪТ)
Меканска. Съдържа 22 знамения.

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

1. „Чу Аллах думите на онази, която спореше с теб за своя съпруг” Тоест: Иска съвет от теб за неговото дело „и се оплака на Аллах.” .
Айша (р.а) е казала:
„Благословен е онзи, Чийто слух е обхванал всяко нещо. Наистина, аз чух говора на Хауле бинт Сеалебе, но имаше нещо, което недочувах, когато тя се оплакваше от мъжа си на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем), като казваше:
„О, Пратенико на Аллах, изяде младостта ми, заради него развалих корема си и чак сега, когато остарях и ме остави детето ми, тогава ми рече: „Ти си като майчиния ми гръб!” О, Аллах, оплаквам се на теб.”
Айша (р.а.) продължава и казва:
„Постоя малко и Джебраиль се спусна с тези знамения:
„Чу Аллах думите на онази, която спореше с теб за своя съпруг”, а той е Еус ибн Ас-Самит, един от енсариите. „Аллах чу вашия разговор.” Тоест това, с което се обръщахте един към друг.

2. „На онези от вас, които изоставят жените си с думите: “Ти за мен си като майчиния ми гръб!” а значението на зихар е когато един мъж каже на жена си: „Ти за мен си като майчиния ми гръб.” Няма никакво съмнение, че това е клетвата зихар. „Те не са им майки.” Тоест: техните жени не са им майки, което е лъжа от тяхна страна, в което се крие предупреждение и унижение за онези, които използват клетвата зихар. „Майки са им само онези, които са ги родили.” Тоест: истинските им майки на са никои други освен онези, които са ги родили. „Те наистина изричат скверни думи и лъжа.” Тоест: онези, които изричат клетвата зихар, те изричат със словата си зли неща, които са възбранени от шериата, като оприличава своята съпруга, с която утолява страстите си със своята майка. Тази клетва съдържа най-долното унижение за майката, а скверните думи са лъжата. „Аллах е извиняващ, опрощаващ.” Тоест: връхна степен на милост и опрощение, като им е отредил отплата - искрена за тях, за да се отърсят от това лошо дело.

3. „Онези, които [така] изоставят жените си, но после си върнат думите” Тоест: връщат се към онова, което са вършили, а то е желанието за полов контакт – „да освободят роб,” тоест: те са задължени да освободят роб, все едно дали е мъж или жена, заради това, което са изрекли, „преди да са ги докоснали.” Под докосване се разбира половият контакт, затова не е позволен половия контакт на онзи, който се е заклел докато не изпълни отплатата. „С това” със споменатото предписание „бивате поучавани.” Тоест: повелено ви е и така да бъдете предпазени от изричане на забранената клетва зихар.

4. „А който не може – да говее два поредни месеца, преди да се докоснат.” Тоест: а който не намери роб за свобода, или не притежава необходимата му стойност в пари, тогава трябва да говее два поредни месеца, без да прекъсва. А ако прекъсне и се нахрани един ден започва отначало да говее. Също така, ако извърши полов контакт с жена си – все едно дали е през деня или нощта – започва отначало да говее. „А който не е в състояние” да говее два поредни месеца „ - да нахрани шейсет нуждаещи се.” На всеки нуждаещ се трябва да даде половин са`а от пшеница, или фурми, или ориз или да ги нахрани с готова храна, докато се заситят. „Това е, за да вярвате в Аллах и в Неговия Пратеник.” Тоест: Предписахме ви това, за да се убедите, че Аллах го е повелил и отредил, за да спрете при границите на шериата, е не да ги преминавате. И никога не се връщайте при клетвата зихар, която е едно лошо слово и лъжа. „Тези” споменати предписания „са границите на Аллах.”. Затова не прекрачвайте Неговите граници, които Той ви е поставил, защото Аллах ви разясни, че клетвата зихар е грях и че споменатата отплата довежда до милост и опрощение. „А за неверниците” , които не спират при границите на Аллах „има болезнено мъчение.”, а то е мъчение в Джехеннема.

5. „Които се противят на Аллах и на Неговия Пратеник,” тоест: които затрудняват, възгордяват и се съпротивляват „ще бъдат сломени, както са били сломени и онези преди тях.” Тоест: унизени и потъпкани. „Вече низпослахме ясни знамения. А за неверниците има унизително мъчение.”

6. „Един Ден Аллах ще ги съживи всички” тоест: събрани всички в едно състояние и няма да има нито един несъживен „и ще ги извести за техните дела.” които са извършили на земята, особено лошите дела. И за да бъдат напълно убедени „Аллах пресметна,” Аллах е пресметнал всичко и нищо не Му се губи „а те забравиха.” но ето, че изведнъж намират всичко пред себе си, записано в техните страници. „Аллах на всяко нещо е свидетел.” Всеобхващащ и Всевиждащ.

7. „Не виждаш ли, че Аллах знае всичко на небесата и всичко на земята?” Тоест: Неговото знание обхваща всичко в тях, като нищо не може да Му се скрие нито на земята, нито в небесата. „И няма таен разговор на трима,” и няма трима мъже, когато тайно разговарят „без Той да е четвъртият,” наблюдавайки ги в този таен разговор. „Нито на петима, без Той да е шестият,” , защото Той – Пречистият – е с всеки брой, малък или голям, Той знае явното и скритото и няма нищо скрито за Него. „И нито по-малко от това, и нито повече,” Тоест: нито по-малко от споменатия брой, като един и двама, и нито повече, като шест и седем „без Той да е с тях,” знае какво разговарят тайно, без да се скрие нищо от Него „където и да са.” на земята и в небесата. „После, в Деня на съживяването, ще ги извести за делата им. Аллах всяко нещо знае.” Тоест: ще ги извести за да знаят, че техният таен разговор не е бил скрит за Него. А онези, които разговарят тайно за лоши неща, нека да знаят, че Аллах ги наблюдава.

8. „Не виждаш ли онези, на които бе забранен тайният разговор? После се връщат към онова, което им бе забранено,” Когато човек от вярващите поминел по край юдеите, те тайно започвали да разговарят по между им, и така вярващият започва да си мисли лошо. Аллах им забранил, но те не преставали и се спуска: „и тайно разговарят за грях” тоест: като злословят зад гърба на вярващите и им вредят с техните лъжи и гнет „и вражда,” , в която се крие злоба към вярващите „и неподчинение на Пратеника.” ,като извършват противното на Суннета му. „И когато идват при теб, те поздравяват с онова, с което Аллах не те поздравява,” Това се отнася за юдеите, когато идвали при Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) казвали: „Ес-саму алейке!” (Смърт на теб!), като лицемерничели, че искали да кажат „Ес-селяму”, но вътре в себе си възнамерявали смъртта му. Тогава Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) им отговарял: „Уе алейкум!” (И на вас!). „И си казват:” по между тях “Защо Аллах не ни наказва за нашите думи?” Казвали: „Ако Мухаммед беше Пратеник, Аллах щеше да ни накаже за това, което съдържаха нашите слова и омаловажаване на Пратеника. А други казват, че значението е: „Ако той беше Пратеник, щеше да бъде известен за нас, като казва: „Уе алейкум!” и смъртта щеше да ни достигне. И тогава: „Достатъчен им е Адът.” Тоест: достатъчно им е джехеннемското наказание от настоящата смърт. „Ще горят в него.” Ще влезнат в него. „Колко лоша е тази участ!” Връщане в Джехеннема.

9. „О, вярващи, ако разговаряте тайно, не разговаряйте за грях и вражда, и неподчинение на Пратеника,” както правят юдеите и лицемерите „а разговаряйте за праведност и богобоязливост,” с подчинение и отдалечаване от греховете „и се бойте от Аллах, при Когото ще бъдете събрани!” и ще ви награди за вашите дела.

10. „Тайният разговор” за грях, вражда и съпротивляване на Пратеника „е само от шейтана,” не от друг, а от неговото разкрасяване и подстрекаване „за да наскърбява вярващите.” Тоест: за да ги хвърли в тъга и след това да започнат да си въобразяват, че тайният разговор е зла участ за тях. „Но той не ще им навреди с нищо” Тоест: нито шейтанът, нито тайният разговор, който им го разкрасява шейтана не ще навреди на вярващите с нищо „без позволението на Аллах.” без Неговата воля. „На Аллах да се уповават вярващите!” Във всяко дело да се уповават на Него, да разчитат на Него, да търсят прикритие при Аллах от шейтана и да не обръщат внимание на това, което им разкрасява в тайния разговор. Бухари и Муслим предават от Ибн Мес`уд (р.а.), който казва:
„Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) е казал: „Когато сте трима, тогава да не разговарят тайно двама без третия, защото това го натъжава.”

11. „О, вярващи, когато ви се каже: “Направете място при събиранията!” Пречистият Аллах им повелява да бъдат с благ характер едни към други при правене на място при събиранията и да не стоят на тясно. Катаде и Муджахид казват:
„Сподвижниците са се надпреварвали при събиранията с Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) и затова им бе повелено да си направят място едни на други: „Направете! И Аллах ще ви направи място.”
Тоест: Разширете се и Аллах ще ви разшири в Дженнета. Тази заповед е обща за всички събирания на мюсюлманите, в които има добро и благодат, все едно дали това събиране е за битка, за споменаване на Аллах или за хутбето в петък. Наистина, всеки заслужава мястото си, което е изпреварил, но нека да направи място за своя брат. Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) е казал:
„Никой мъж да не вдига друг мъж от мястото му и след това да седне той там, но се разширете и направете място.”
„И щом се каже: “Станете!”, станете!” Тоест: и когато се поиска от някои от седналите да станат от местата си, за да седне някой възрастен или учен човек, нека да станат. „Аллах ще въздигне по степени онези от вас, които вярват и са дарени със знание.” Тоест: ще въздигне онези от вас, които са дарени със знание в най-високите степени на уважение на този свят, и ще ги награди с велики награди в отвъдния свят. Онзи, който събере заедно вярата и знанието, него Аллах ще въздигне на степени заради вярата му, а после ще го въздигне на степени заради знанието му. Затова заслужава да бъде въздигнат в събирането.

12. „О, вярващи, ако ще разговаряте насаме с Пратеника, раздайте преди вашия разговор милостиня!” Тоест: когато искате да споделите нещо тайно с Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) раздайте преди разговора ви милостиня. Когато е низпослано това знамение привържениците на заблудата слагат край на техните тайни разговори с Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем), защото те не раздавали милостиня преди това. Но това знамение затруднява вярващите, които престават с тайните разговори, защото повечето от тях нямали възможност да раздадат милостиня. После Аллах им улеснява това положение със следващото знамение. „Това” раздаването на милостиня преди разговора „е най-доброто за вас и най-чистото.”, защото съдържа подчинение към Аллах. „А ако не можете – Аллах е опрощаващ, милосърден.” Тоест: ако някой от тях няма възможност да раздаде милостиня, тогава няма нищо, ако проведе разговора си без милостиня.

13. „Нима ви е страх да раздавате милостиня преди разговора си насаме?” Тоест: от бедност ли се страхувахте, ако раздадете това? Мукатиль казва: „Това е имало давност десет нощи и след това отпада. „Ако не извършите,” това, което ви е повелено да раздадете милостиня преди разговора, понеже нямате възможност, „а Аллах вече ви позволи това,” като ви улесни да не го правите. „отслужвайте молитвата и давайте зекята, и се покорявайте на Аллах и на Неговия Пратеник!” Значението е: когато някой изпадне в затруднение и не може да раздаде милостиня преди разговора си, тогава бъдете постоянни в отслужване на молитвата, в даването на зекята и в подчинението към Аллах и Неговия Пратеник. „Сведущ е Аллах за вашите дела.” и Той ще ви възнагради за тях.

14. „Не виждаш ли сближилите се с народ,” Тоест: сприятеляват се с тях, а те са лицемерите, които се сближили с юдеите „комуто Аллах се е разгневил?”, а заслужилите гнева на Аллах са юдеите. „Те не са нито от вас, нито от тях” Както Всевишният Аллах е казал:
„По средата между тях – нито към тези, нито към онези.” Може би те са юдеите, тоест казва на вярващите: „Юдеите не са нито от вас, нито от лицемерите, тогава защо лицемерите не се сближават с тях „и се кълнат в лъжата,” Тоест: кълнат се, че са мюсюлмани или се кълнат, че не са пренесли вести до юдеите „знаейки.” Те знаят, че няма никаква истина в тази клетва, а че всичко е лъжа.

15. „Аллах е приготвил за тях сурово мъчение.” Заради това сближаване и лъжливата клетва „Лошо е онова, което вършат!” от мръсни дела.

16. „Те сторват от своите клетви прикритие” като лъжливо се заклеваха, че са мюсюлмани, страхувайки се да не бъдат убити за безверието си. Тези клетви те ги сториха прикритие и завеса пред тях, за да предпазят кръвта си. Тогава повярваха езиците им страхувайки се да не бъдат убити, но не повярваха сърцата им. „и възпират от пътя на Аллах.” Тоест: забраняваха Исляма на хората, заради тяхното безчестие, унижаване на мюсюлманите и отслабване на тяхното единство. „За тях има унизително мъчение.” Тоест: наказание, което ще ги сломи и унижи.

17. „С нищо не ще ги избавят от Аллах нито имотите, нито децата им. Тези са обитателите на Огъня, там ще пребивават вечно.”

18. „Един Ден Аллах ще ги съживи всички и ще Му се кълнат, както се кълнат и на вас,” тоест: в Съдния ден и пред Аллах ще се кълнат с лъжа, както се кълняха пред вас в земния живот. Тогава ще казват:
„Кълнем се в Аллах - Той е нашия Господар, ние не сме извършили това!”
Всичко това е от тяхното нещастие, защото в Съдния ден всички истини се разкриват и всички дела стават открити и задължително се виждат. „и ще мислят, че имат полза. Ала те са лъжците!” Тоест: Ще си мислят в отвъдния свят, че с техните лъжливи клетви са спечелили нещо, което ще им докара полза, или ще им отстрани вреда, както си мислеха и на земята.

19. „Завладя ги шейтанът” победи ги, надделя над тях и ги заобиколи от всякъде „и ги накара да забравят споменаването на Аллах.” Тоест: изоставиха Неговите повели и се подчиниха на шейтана. „Тези са привържениците на шейтана.” Те са неговата войска, неговите последователи и привърженици. „Ала привържениците на сатаната са губещите.”, защото продадоха Дженнета си за Огъня, напътствието си за заблуда, и така измисляха лъжи за Аллах и Неговия Пратеник. И така те са от опропастените на земята и ахирета.

20. „Онези, които се противят на Аллах и на Неговия Пратеник,” значението на това знамение го разяснихме в началото на тази сура „те са сред най-унизените.” от всички, които Аллах е унизил от всички общности на земята и ахирета.

21. „Аллах предписа: “Аз ще надвия, и Моите пратеници.” Тоест: Аллах го е предопределил, а Неговото знание обхваща всичко, ще победя Аз и Моите пратеници с ясни доводи и велика мощ. „Аллах е всесилен, всемогъщ.” Всесилен да помогне на Своите вярващи раби и Всемогъщ да победи Своите врагове, но Него никой не може да победи.

22. „Не ще намериш хора, които вярват в Аллах и в Сетния ден, да обичат противящите се на Аллах и на Неговия Пратеник,” обичат и се сприятеляват с онзи, който враждува с Аллах и Неговия Пратеник „дори да са бащите или синовете им, или братята, или роднините им.” Тоест: дори враждуващите с Аллах и Неговия Пратеник да са бащи на обичащите или другите да края, защото вярата не приема това. Привързаността към Аллах е по-силна от привързаността към бащите, синовете, братята и семействата си. „На тези”, които не враждуват с Аллах и Неговия Пратеник „Той вложи вярата в сърцата им” затвърди я, или стори я, или събра я „и ги подкрепи с дух от Себе си.” Тоест: подкрепи ги с помощ от Себе си на земята. Аллах нарича помощта си към тях „дух”, защото с него живее тяхното дело. „И ще ги въведе в Градините, сред които реки текат, там ще пребивават вечно.” и завинаги. „Аллах е доволен от тях” тоест: като прие делата им и низпосла над тях плодовете на Своята милост „и те са доволни от Него.” Тоест: зарадваха се с това, което Аллах им е дал. „Те са привържениците на Аллах.” Те са Неговите войни, които се подчиняват на повелите Му, воюват с враговете Му и помагат на привържениците Му. „А привържениците на Аллах са сполучилите.” Те са наградени със земното и отвъдно щастие.
Ибн Ебу Хатим ат-Таберани и Хаким предават следната случка:
„Бащата на Ебу Убейде ибн ал-Джеррах не преставаше да следи в битката на Бедр Ебу Убейде. Тогава Ебу Убейде започна да се крие, но баща му не преставаше да го следи, докато Ебу Убейде не го уби.”

Тогава се низпосла това знамение.

източник : http://muslimabg.com/14tema2.html