“Опит да бъде сменена вярата...”
Джон Хамилтьн бивш кореспондент на в. "Файненшъл таймс“:
- Г-н Хамилтън, кои са най-странните политически експерименти, на които сте бил свидетел в Българин?
- Те са толкова много, че не напразно сложих подзаглавие на книгата си "Българското приключение на един англичанин”. В страната ви никога не знаеш какво ще се случи, защото никой не е наясно как трябва да се върви по този път - от комунизъм към демокрация.
Но връщането на царя бе събитието, което никога не бих предположил, че може да се случи, това бе нещо извън всякакви представи. Личната ми оценка за него не е положителна. Той искаше да се върне единствено заради себе си. Да се почувства поне за малко горе - там, откъдето е бил свален преди 50 години. За него е все едно дали това ще е добре за страната, или хората ще страдат. Дори мисля, че връщането на имотите не беше толкова важно. Той, разбира се, се облагодетелства доста от това, но водещо беше друго – да заеме личното си място, ла каже "Аз съм тук, а всички вие сте под мене.
- Вие сте се срещали с Боян Саръев. Какво мислите за религиозната толерантност в България?
- Идеята, че българите са много толерантни, е много вярна и хубава. И това се вижда - във всякакви спорове и проблеми се усеща търпимостта и това впечатление не се нарушава дори от хора като Волен Сидеров. Аз критикувам Боян Саръев. защото мисля, че работи срещу толерантността. Неговото убеждение е, че българските мюсюлмани имат недостатък заради това, че предците им са карани да си сменят религията. Това е бош лаф! Всеки човек може да избира в какво да вярва и трябва да бъде възприеман в своята вяра. И този опит да бъде сменена вярата е много отвратителен и лош. Аз съм против това да се сменя религията. Не трябва хората да бъдат принуждавани. По-лошото обаче в помашките села е друго – че има голяма бедност и хората нямат надежда. Затваря се всичко – първо ТКЗС-тата, после училищата, остават няколко баби и като си отидат те, селото замира. И когато има такъв проблем, да видиш, че някой издига църква или джамия, е странно. Като има пари, да се строи нещо друго, защо не се инвестира в завод или в селското стопанство, или в нещо, което да помага реално на хората? Разбира се, вярата е много важна, но хората трябва и да живеят по-добре и да се влагат пари в храмове при такава мизерия, не е много правилно... Да се строят нови сгради, когато селата умират, е подигравка с бъдещето на хората.
в-к Новинар. 16 Декември 2006
Портал 
