Какъв трябва да бъде хаджията
Човек изпълнил поклонението хадж е необходимо да се замисли върху това хаджа му дали е приет или не. Той трябва да приведе действията си в съответствие с ислямската мярка. Ако след поклонението хадж се забележи намаляване на греховните действия, това е доказателство, че хаджа му е приет. Защото Аллах не допуска любимите му раби да попаднат в клопките на шейтана.
Поклонението донася на човека вътрешно обновление и нова самоличност, както е казал Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем): „Хаджа прави човека чист, така както когато е роден от неговата майка."
Хаджията е този, който е дал обет пред Аллах, че няма да се върне към греха, че ще бъде истински раб на Аллах. Ако хаджията забрави това и се върне към греха, нека да знае, че за него са останали само трудностите и умората.
В никакъв случай хаджиите не трябва да пропиляват прекрасното, което са придобили по времето на хадж. Онзи, който е събрал в себе си красотата, която може да бъде пример за обществото, той наистина трябва да бъде модел за общуването си с хората. Такъв не трябва да забравя обета, който е дал пред Аллах и не трябва да става приятел на шейтана, който сам е замервал с камъни.
Има грешни разбирания относно това, че човек след като се върне от хадж не трябва повече да пипа теглилки, да не се занимава с търговия. Такова разбиране няма връзка с Исляма, напротив, след хадж човек трябва да се стреми да бъде още по-полезен на обществото.
Разбира се, има хаджии, които вършат непозволени неща, което става причина за клюки сред обществото и приказки от рода на: „Онзи, който отиде на хадж, вместо да се поправи, той се проваля." Това са приказки, които също са неподходящи и са насочени срещу един велик ибадет. Дори и да е истина, че такива приказки се говорят от хора имащи лоша позиция към хадж, не трябва да се забравя, че хаджията с лошо поведение също има дял в това.
Ей, вие хаджии! Вие приехте повика на Ибрахим (алейхис селям), направете повратен момент в живота си. По пътя за хадж вие бяхте на микат. Послушахте откровението на Аллах. Събличайки се, облякохте кефен. Напускайки домовете, страните си, отидохте като гости в Свещените места. Там дадохте дума пред Аллах с твърдост. По време на тауаф се изгубихте сред множеството и обикаляхте. Изпълнихте сай. След това отидохте на Арафат, на Музделифе. Събирахте камъчета в тъмнината на нощта, с които на байрамската утрин замервахте шейтана, почувствахте се освободени от него. Извисихте се до онова, което Ибрахим (алейхис селям) бе направил – достигнахте висотата на славата. Какво правите сега? Накъде вървите? Нима се връщате към стария си начин на живот? Върнахте се от хадж и пак по старите пътища ли? Всъщност, Ибрахим (алейхис селям) се беше съгласил да принесе в жертва сина си Исмаил, което показва изумително покорство пред Аллах!
Шейтана се опита да откъсне и двамата от връзката им с Аллах. Те не го послушаха. Вие, уважаеми хаджии, след като сте имали тази възможност за поврат в живота си, не тръгвайте по следите на шейтана. Бъдете обичани раби на Аллах.
Вестник "Мюсюлмани", брой 1 (100), Май, 2001 година
Портал 
