Нека целия ни живот да бъде Байрям
Човешката физиология е сътворена така, че се нуждае както от физическа, така и от духовна храна. Човешката същност се изразява в пет компонента: физическо тяло, дух (рух), душа (нефс), разум (акъл) и сърце. Всеки от тези компоненти се нуждае от грижа от страна на човешкия индивид, за да може да протича нормалното съществуване и функциониране. Както се вижда всеки компонент има специфично предназначение, като заедно с това и различен способ за поддръжка и развитие. Човек не е в състояние да се откаже от нито един от тези компоненти, нито пък да пренебрегне някой от тях за сметка на друг, но често пъти нарушава баланса между тях. Например когато човек не използва рационално разсъдъка си, неговите чувства взимат превес в организацията на житейските му дела, и той постъпва не както трябва, а както му диктуват желанията. Казано с други думи, става подвластен на нефса. Естествено не може да се пренебрегне и ролята на желанията и удоволствията в човешкото битие, но те трябва да бъдат регулирани, за да не се стигне до игнориране на разума или заболяване на сърцето.
Разбира се хората не са запознати с такива подробности, но те инстинктивно спазват този баланс, като по този начин постигат щастие и спокойствие. От дълбока древност празникът е бил важен фактор в осъществяването на този баланс. Хората се стремят да осигурят поминъка си, но заедно с това се нуждаят и от развлечения и веселие, нуждаят се и от религия и молитва и пр. Празникът е израз на откъсване на личността от ежедневието и рутинните ангажименти, поради което хората се стремят да се насладят максимално на това удоволствие, като за съжаление в много случаи прекрачва границите на общоприетите човешки норми. Човекът обаче не може да се отдели от същността си дори и на празник и въпреки позволението на някои действия, той се съобразява с поведението и постъпва според това, което му диктува разума, а не според плътските желания на нефса. Това е една от основните разлики в начина на празнуването при мюсюлманите и при немюсюлманите. Всеки народ празнува, но не всеки народ, не и всеки индивид успява да съблюдава необходимия баланс по време на празник.
Мюсюлманите са тези, които празнувайки се веселят и се отдават на тъй желаната наслада, но заедно с това се извисяват духовно. Преди всичко празника в Исляма винаги идва след направен ибадет. Курбан байрам се празнува след като мюсюлманите са правили ибадет през първите десет дни на месец зилхидждже, за които Мухаммед (а.с.) казва, че ибадета в тях е по-превъзходен и че дуата в тези дни се приема от Аллах Теаля. Нещо повече в деня на празника мюсюлманите не започват с ядене и пиене. Преди яденето и пиенето извършват байрам намаз, тоест преди всичко се обръщат към Аллах и го молят за милост – доближават се до Неговия берекет. След байрамския намаз се завръщат по домовете си и в знак на признателност и самоотверженост принасят в жертва животни, като основната цел не е месото на животното, а богобоязливостта на вярва-щия, който извършва жертвоприношението.
„Не тяхното месо (на жертвените животни), не тяхната кръв ще стигне до Аллах, а вашата набожност ще стигне до Него.” (Хадж:37). И не що, което не трябва да се пропусне, мюсюлманите говеят докато не заколят курбана си. Говеят за да извършат жертвоприношението пречистени и на практика да изживеят смисъла на цитирания айет. По време на самия ритуал по жертвоприношението, мюсюлманите се отнасят с уважение към жертвеното животно, като това е израз на съпричастие към неговата съдба.
След всичко изказано започва празника, който се изразява в увеселение и радост, но в никакъв случай не означава излизане от границите на човешките норми. Празненствата в Исляма не означават дисбаланс между компонентите на човешката същност, тоест яденето и пиенето са премерени и съобразени с човешкото здраве и човешкото достойнство. Има и нещо по-важно от яденето и пиенето, а това е помощта за бедните и социално слабите. Материалната помощ не ги прави по-богати, но тя им дава самочувствие за равнопоставеност в обществото. Това е интеграция в истинския смисъл на думата, защото е израз на братско отношение между равни. В тази помощ не се цели унижение на социално слабите, нито високомерие на заможните. Целта е само и единствено задоволството на Аллах Теаля. В крайна сметка това е смисъла на човешкото съществуване на този свят.
Мюсюлманите, които имат възможността да изпълнят хадж, изживяват този момент по много различен начин. В първия ден на байрам те се завръщат от Музделифе към Мина, като предишния ден са изпълнили основната част на хадж-стоенето на Арафат. В деня на байрам изморени и изтощени, се отправят към Мина като се надяват само на милостта на Аллах. Тези хора са се отрекли от всичко светско, за тях важна е само милостта и задоволството на Аллах Теаля. В такава ситуация думите са недостатъчни, за това хората говорят със сърцата си и изживяват тези мигове по неописуем начин. Аллах да отреди на всеки мюсюлманин да вкуси от тази наслада.
Нека всеки от нас преосмисли своята ми-сия за да изживее целия си живот в атмосферата на празник, нека Аллах да се смили над всички нас и ни дари с милост и берекет. Курбан байрам да е честит на всички и молитвите ни да бъдат причина за по-добро положение на всички мюсюлмани.
Д-р Мустафа Хаджи
Главен мюфтия
Портал 
