6 Какъв празник е нова година?

Изповядването на една или друга религия е въпрос на личен избор на всеки човек. Но религията оказва влияние в живота на хората. Тя е основен ориентир за тях, както в индивидуален, така и в обществен аспект. Според принципите на религията си, човек се придържа към някакви правила, предпазва се от извършването на различни постъпки и т. н. Нещо повече, някои от принципите на дадена религия са се превърнали в традиция като по този начин определена група хора изпълнява определени ритуали, без да знае, че това е религиозно действие. Така например, в бита на хората са навлезли честванията на празниците. По-голямата част от празниците са свързани с религията. Това е факт и доказателство едновременно, че всеки човек се нуждае от религия и е свързан по някакъв начин с нея. Празниците или са свързани със събитие от историята или са наследство от пророците.
Мюсюлманите, както всяка религиозна общност, си имат свои празници. Това са петъчният ден, Рамазан байрам и Курбан байрам. Други празници според ислямския календар няма. Следователно, мюсюлманите могат да празнуват тези празници и не е редно да празнуват други такива.
В нашето съвремие ние сме свидетели как мюсюлманите празнуват празници, които са извън изброените по-горе, като смятат, че в това няма нищо нередно, тъй като според тях те са светски празници и не са свързани с религията.
Реално погледнато обаче, това не е така, защото един от празниците, които се празнуват най-много от мюсюлманите, е свързан с християнството. Такъв християнски празник е Коледа или според християнските свещеници Нова година. Някои могат да кажат: "Защо пък Нова година? Как този празник е свързан с християнството? Нова година се празнува навсякъде по света, независимо от религията на хората, защо трябва да бъдем крайни?"
Ние не сме и не искаме да бъдем крайни. Единствено, което искаме е да живеем според това, в което вярваме. В християнското летоброене не Коледа, а първи януари е рождената дата на Исус. Ето защо ако обърнем внимание на езика на християнските духовници, ще чуем те да казват: "две хиляди и четвърта година от Рождество Христово". Следователно Нова година не е атеистичен празник, нито международен, Нова година е изцяло християнски празник. Тук може да възникне следният въпрос: "Ако Нова година е християнски празник, защо тогава християните считат Коледа, а не Нова година за рождество на Исус?" Отговорът на този въпрос се състои в това, че християнският календар е променян многократно. Въпреки това, летоброенето е фиксирано и то не се променя. Някой може да каже: "Дори и да е така, какво пречи да се празнува Нова година или друг подобен празник? Нали живеем заедно християни и мюсюлмани, нали те са наши съседи, нали не трябва да ги мразим, нали ..." Да, всичко това е така. Ние мюсюлманите не мразим нито християните, нито техните празници. Ние сме заявили, че искаме мирно съжителство и добросъседство. Това са го доказали на практика нашите деди, доказват го и мюсюлманите в нашето съвремие. И причината за това е ясно обяснена от Всевишния Аллах: "Аллах не ви забранява да се отнасяте с добро и да постъпвате справедливо към онези, които не воюват с вас в религията и не ви прогонват от домовете ви. Аллах обича справедливите." (Мумтехине, 60:8)
Тук обаче става въпрос за нещо по-различно, за смесване на една религия с друга, или по-точно смесване на една вяра с друга, дори за приемане на неща, които Великият Аллах забранява и заявява в Корана, че няма да опрости. Става въпрос за ширк, т.е. съдружаване на нещо с Аллах. Ако някой се учуди и попита как е възможно това, обяснението е следното: християните приемат, че Нова година е рождената дата на Исус, а също така вярват, че Исус е един от Светата троица. Респективно Нова година е рождената дата на Бог. Аллах обаче заявява за Себе си в Корана: "Кажи (О, Мухаммед): "Той е Аллах – Единствения, Аллах, целта на всички въжделения. Нито е раждал, нито е роден, и няма равен Нему." (Ихляс, 112: 1-4)
Фактически тук не става въпрос за добри взаимоотношения между последователи на две религии, а за нарушаването на принципи, от които мюсюлманинът не може да отстъпи. Тук не става въпрос за уважение, а за вероотстъпничество. Тази теза също няма от къде да я разберем, ако не от Словото на Всевишния:
"О, вярващи, ако се покорите на група от дарените с Писанието, след като сте повярвали, те ще ви превърнат пак в неверници." (Али Имран, 3:100)
"Ако се покорите на група от дарените с Писанието"означава, ако ги следвате в техните вярвания, в техните обичаи и традиции, ако приемате за правилно това, в което те вярват, или ако им подражавате в техния бит и култура.
Ако вие извършите това, те ще ви превърнат отново в неверници според принципите на Исляма.
Вярата е крепост, която е оградена и защитена от прилагането на принципите на Исляма. Когато човек не прилага в живота си тези правила, вярата му остава незащитена и дори и да съществува, тя е много слаба и не може да изпълнява своите функции. За да бъде силна вярата на човек, е необходимо да я подхранва с ибадет и добри дела, както и да се пази от забранени неща и заблудата. В противен случай незачитането на заповедта на Аллах води до излизане от вярата. Незачитането на заповедта на Аллах – в началото човек започва да върши неща, които са съвсем безобидни, а след като привикне с тях, пристъпва към извършването на по-големи, така постепенно сърцето на този човек загрубява, след това се отчуждава от вярата и истината.
Празнуването на християнски празник на пръв поглед не е кой знае какво, но с течение на времето човек свиква с този начин на живот, след което започва и да вярва в причините, породили тези празници, а именно християнството. Вярата в триединството е ширк (съдружаване) и няма по-голяма заблуда от това.
Като пояснение на горе споменатия айет е и хадисът на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), в който казва: "Който подражава на даден народ, става от тях. "
Според Исляма има три празника: двата са годишни – Рамазан байрам и Курбан байрам, а третият е седмичен – това е петъчният ден. Останалото време е за работа, както за този свят, така и за отвъдното. Според Исляма човек трябва да използва пълноценно времето си, защото то винаги не стига.