Косопадът не трябва да бъде причина за стрес
Нашата коса, подобно на ноктите и космите, притежава функцията да защитава кожата. Косата започва да никне в утробата на майката, когато ембрионът е на три месеца. При новороденото строежът на косата е различен от този на възрастния. По тялото ни има 5 милиона косъма и строежът им не е еднакъв. Строежът и здравината на приблизително 100-те хиляди косъма на косата е различен от останалите.
Въпреки че са много тънки, космите покриват доста голяма площ. Когато космите се трият един в друг, се натоварват с отрицателно статично електричество. Поради това се привличат от материи с положителен заряд, Понеже са свързани със себумните (мастните) жлези, се замърсяват.
Косите ви са меки и силни, но могат да бъдат увредени и да се начупят. Вредно влияние върху тях могат да окажат прекомерната влага, физическият дисбаланс, нездравословното хранене, външни фактори (употреба на неподходящи шампоани или сапуни, небрежност).
На ден косата израства нормално е 0.3 мм. (на месец c до 1.5 см.). При жените този растеж е по-бърз, отколкото при мъжете. Косъмът расте от 3 до 4 години, после спира. Тогава умира, но не пада веднага и, остава на главата ни в продължение на 3 месеца. Междувременно започва да расте нова коса. Поради това, макар косата ни непрекъснато да пада, не оставаме без коса. Нормално на ден падат от 50 до 100 косъма. През пролетта и особено през есента падат повече косми.
Виждал съм много млади хора, които заради този физиологически (нормален) косопад отравят живота си. Безпокойството на тези младежи, които изпадат в паника заради 3-4 косъма при разресване на косата си или залепнали след баня върху ноктите. Мислят си, че от това ще оплешивеят, а това е неуместно, тъй като на тяхно място ще израснат нови.
Защо пада косата?
В повечето случаи на косопада се гледа с безпокойство. Изтъква се, че мъжкият хормон (тестостерон) е причина за косопада. Секрецията на себум (мазнина) е свързано с мъжките хормони. Това показва и фактът, че при жените косопадът се среща по- рядко. Заслужава внимание и това, че той намалява или спира при хора с нарушения в сексуалността, които приемат женски хормони или пък биват скопени.
Един мой млад пациент, на когото разказах всичко това, ми беше поискал настойчиво женски хормони. Доста се поизмъчих, докато обяснявах на младежа, който беше превърнал косопада си в голям проблем, че нарушението в хормоналния баланс има много тежки последствия и че съм му съобщил всичко това, за да му покажа, че косопадът е белег на мъжественост.
Косопадът е и явление, свързано с наследствеността. Ако дядо ви, баща ви или чичо ви е плешив, има голяма вероятност и вие да станете. Към това ако се добавят небалансирано хранене и липса на грижи процентът на тази вероятност се увеличава повече. Грижите и стресът също могат да станат причина за косопад.
Три четвърти от мъжете са изложени пред опасността от оплешивяване. Ако на 30 години половината от косата не е опадала, няма да последва сериозно оплешивяване. Ако за първи път косата започне да пада на 50 години, не се говори за косопад, наблюдава се само намаляване на косата.
Има ли изход?
От миналото до днес се прилагат различни лечения за възстановяване на растежа на косата, но нито един от тях не дава блестящ резултат.
Напоследък с метода на присаждане на коса оголените участъци се покриват с изкуствена найлонова коса. Преди няколко години един известен професор медик претърпял подобна операция, смени „имиджа си".
Проблемът на един мой пациент, мъж, дошъл само преди няколко месеца, беше присаждането на коса. Когато косата от областта над челото опадала като белег на мъжествеността му, изпаднал в паника и, притеснен да не би, да оплешивее, си беше присадил нова. Но по-късно бе видял, че проблемът му не намалява, а точно обратното се увеличава. Присадените кичури му бяха чужди и постоянно беше с усещането, че има нещо в повече на главата си. От това също бе много притеснен. Накрая премахна присадената коса и се успокои.
Проблемът на младостта
Проучването и преувеличаването на някои „недостатъци" на човешкото тяло и превръщането им в източник на притеснение е свързано с младежката психология. Някои си слагат присърце младежките пъпки по лицето, други – големите уши, трети – тънкия си глас, четвърти – непоникващата брада. Има и мнозина, които се притесняват заради цвета на кожата си, ниския или висок ръст, вида на носа, наднорменото тегло или слабото телосложение. С годините осъзнават, че тези „недостатъци" не са толкова важни, че други неща са неотменими, и самите те се учудват на тези свои притеснения.
Но всеки млад човек премивана през този период.
Патилата ми с косопада
Комплексът и на моята младост беше косопадът. Бях последна година студент по медицина. Докато извършвах абдест в дома на един приятел, се шокирах, като видях косата си в осветеното огледало. Главата ми се бе открила, косата ми съвсем бе оредяла. Изведнъж лицето ми помръкна и ме налегна тревога. Не след дълго щях да оплешивея. Едва се сдържах да не заплача.
След този случай всеки ден, докато си решех косата, събирах опадалите коси настрана и ги броях. Гледах като човек, който сякаш казваше: „Защо ме напуснахте, защо като окапвате, ставате причина за моето оплешивяване?"
В аудиторията слушах лекциите на най-задния ред, за да не види никой оплешивялата ми по средата глава, ако някой седнеше по-назад от мен, сегиз-тогиз се опитвах с ръка да закрия плешивината си. Съчувствах много на хора, които бяха сполетени от такъв проблем. Всеки ден записвах в дневника си по колко косъма са ми окапали.
А най-много се натъжавах, когато срещнех някой и той ми кажеше: „Ти оплешивяваш!" Тогава ми се доплакваше и вътрешно се изяждах от мъка.
Разбира се, търсех и лечение за болката си. Отидох при професор-дерматолог от факултета. Разбрах, че шампоаните, които ми дава няма да прекратят косопада, а може би малко ще го забавят. Но това, на което се учудих всъщност, беше фактът, че професорът също беше плешив.
Прегледах различни медицински книги и списания за здраве. Всички казваха, че е наследствено. Отбелязваха, че няма ефективен метод за предотвратяването му. Накрая намерих за себе си следния изход, от което се успокоих:
Оплешивяването е моя съдба, което не зависи от мене и не е по моя вина. Не мога да направя нищо, за да го предотвратя. Тогава е неуместно да се терзая и да съжалявам за това, което е предопределено от Всевишния Аллах. Каквото той е сътворил, е сътворил добре.
По такъв начин наистина успявах да потисна страданието си. Този отговор давах на онези, които ми казваха: „Ти оплешивяваш."
Оттогава минаха години. Вече карам четиридесетте. Разбирам колко безсмислено е да се тревожа за оплешивяването си. Докато човек е млад, смята, че всеки гледа косата на отсрещния и, ако тя е малко, вижда, в него малоценно същество и го подценява. Но истината не е такава. Всеки има своите проблеми. Никой не се интересува от косата, от дългия или чип нос на някого. Всеки гледа културата на другия, начина, по който говори, съдържанието на думите му, възпитанието, авторитета, образованието, самовъзпитанието, вярата, накратко, личността на човека. Какво значение има дали е с коса или без.
В какво състояние е косата ми днес? Въпреки че толкова се притеснявам, да не оплешивея, отпред имам доста коса и това все още не създава впечатлението за плешивост.
Вестник "Мюсюлмани", брой 1 (100), Май, 2001 година
Портал 
