Моралът и общественият живот в Исляма
(продължение от бр. 6)
Несъмнено първото условие за осъществяването на нормален, дисциплиниран и щастлив личен и обществен живот е уважението, зачитането на правните, нравствените, обществените и религиозните норми. Но най-благородното, най-висшето и най-обнадеждващото е уважението към Аллах и дотогава, докато уважението към всичко останало се основава на това изначално уважение и произхожда от него, то се сдобива с възвишеност и надеждност. Съществува опасността едно уважение, което не се опира на тази основа, да се смеси малко или повече с егоистични чувства като лицемерие, показност и стремеж към изгода.
Както е казал достойният Омар, вярата е най-високата чест. Ето защо вярващият следва да изпитва уважение както към своята нравствена същност, така и към другите вярващи. Това уважение създава потребност у хората да съхраняват и обогатяват вроденото си благородство. Човек е длъжен да изпълни своите задължения спрямо собствената си човешка същност, осъзнавайки, че, за разлика от животните, не е безгрижен и волен. Той има задължения и отговорности в качеството си на „човек" и регулира живота си според това и по такъв начин превръща себе си в личност, уважавана от другите.
Ислямската религия приема и внушава, че всички грехове, независимо дали са извършени спрямо Аллах, спрямо другите хора и създания, са всъщност във вреда лично на този, който ги е извършил. Изхождайки от това основно убеждение, Коранът е използвал израза „тези, които извършват насилие над себе си, сиреч над своята собствена нравствена същност" и близо тридесет стиха за тези, които са извършили грях. В такъв случай, по израз от Корана:
„Който върши праведно дело, то е за самия него, който върши зло, то [пак] е за самия него. А твоят Господ не е угнетител на рабите.“ (41:46)
От друга страна Свещеният Коран разкривало следния начин създаването на един обществен живот, който се опира на мира и братството:
„И се привържете всички за въжето на Аллах, и не се разделяте, помнете благодатта на Аллах към вас, когато бяхте врагове, а Той помири сърцата ви и станахме братя с Неговата милост. И бяхте върху ръба на ров от огън, а той ви избави от него. Така Аллах ви разкрива Своите знамения, дано бъдете напътени.“ (3:103)
„И нека сред вас има общност, който призовава към благото и повелява одобряваното, и възбранява порицаваното! Тези са сполучилите.“ (3:104)
Както се вижда, Свещеният Коран оценява като голямо благо за човечеството обществения живот, построен в същността си върху мир, любов в обществен контрол а в противовес на това открито показва, че нарушаването на жизнеността и порядъка ще повлече обществата към пропаст. Защото според Корана:
„Потисничеството е по-тежко от убийството.“ (2:191)
Изхождайки от този принцип Коранът възвестява на хората този генерален закон:
„И си помагайте един на друг в праведността и въздържанието и не си помагайте в греха и враждебността! И бойте се от Аллах. Наистина Аллах е суров в наказанието.“ (5:2)
Особено внимание заслужава следният проблем: в Исляма не е възможно да се забележи категорично разграничение между религиозните и социално-нравствените задължения. В каква степен тези два вида задължения се проникват едни в други показват достатъчно красноречиво тези два хадиса на нашия Пророк:
„Докато един от вас не пожелае и за своя брат това, което обича и желае за себе си, не е повярвал."
„Докато не повярвате, няма да влезете в Дженнета, а докато не се обичате един друг, не може да сте повярвали."
Очевидно е, че тези хадиси разглеждат вярата, която представлява основата на религиозните задължения, като по-широкото понятие, включващо и нравствените и обществените задължения. Този широк обхват на вярата превръща вярващия във високоетична и социална личност, която поставя еднакво високо своето добро и доброто на другите. Пророкът (с.а.с.) казва: „Най-ниската степен на вярата е да вземеш от пътя и да отстраниш това, което пречи на минаващите.“ Смисълът на този хадис е: Първият нравствен дълг на вярващия е да предпази другите от беда, а по-нататък да жертва своите интереси в името на чуждото благо. Ето както е повелил в Свещения Коран Всевишният Аллах:
„Обитавалите Дома [-Медина] и приели вярата преди тях, обичат преселващите се към тях, и не намират в гърдите си нужда от това, което бе дадени [на преселниците] и дори и да бяха бедни, ги предпочетоха пред себе си. Този който се опази от своето скъперничество, тези са сполучилите.“ (59:9)
Както става ясно, любимите сподвижници на Пророка са били считани като поколение за пример през цялата история и са били поменувани с уважение от мюсюлманите, понеже са достигнали до съзнанието да бъдат най-благословените същества и са доказали съвършенството на своята вяра чрез прекрасните си дела.
(следва)
Мустафа Чагръджъ
Вестник "Мюсюлмани", брой 7 (112), Октомври, 2002 година
Портал 
