Моралът и общественият живот в Исляма

Моралът и общественият живот в Исляма

Отговорността да бъдеш превъзходното творение
Ислямската религия е оптимистично настроена към значимостта на човека. В Свещения Коран по различни поводи Всевишния Аллах е определил човека като своя „наместник" на земята и като изхождат от това, мнозина ислямски мислители са приели човека за най-славното от всички живи създания (ешреф-и махлюкат). Така гласят две от знаменията, посветени на този въпрос:
И когато твоят Господ рече на ангелите: “Ще създам на земята наместник.” - рекоха: “Нима ще създадеш там някой, който ще сее по нея развала и ще лее кърви, докато ние Те славим с възхвала и възнасяме Твоята святост?” Рече: “Знам, каквото вие не знаете.” (2:30)
Той е Онзи, Който ви стори наследници на земята и въздигна по степени някои от вас над други, за да ви изпита в онова, което ви е дарил. Твоят Господ е бърз в наказанието. Той е опрощаващ, милосърден. (6:165)
А Пророка, (салляллаху алейхи уе селлем), като изрекъл: Всяко новородено се ражда невинно, открито показал, че ислямската религия е против християнското убеждение за „първородния грях". В различни знамения от Свещения Коран се цели да се покаже, че човекът по принцип стои по-високо от ангелите, като се отбелязва, че по заповед на Аллах ангелите се кланят на Адам, човешкия прародител. Превъзходството на човека е изразено още по-красноречиво в сура „Тин": Ние сътворихме човека с превъзходен облик. (95: 4) И почетохме Ние синовете на Адам, и ги пренасяме по сушата и морето, и им даваме от благата. И ги предпочетохме да превъзхождат повечето от онези, които сътворихме. (17: 70)
Всевишният Аллах, който е дал на човек превъзходството над всичко живо, "сътворен превъзходно" чрез "вдъхване от Собствения Дух":
И когато го сътворя и му вдъхна от Своя дух, поклонете се пред него!
(15: 29)
После го осъразмери и му вдъхна от Своя дух. И стори за вас слуха и зрението, и сърцата. Колко малко сте признателни! (32: 9), е предоставил на негово разположение многобройни възможности и средства, за да може да постигне съвършенството на духа, подобаващо на неговото благородство, за да изпълни най-вярно мисията "наместник".
... и сторихме нощта покров, и сторихме деня за препитание... (78: 10-11)
Аллах, който притежава безкрайна милост и благородство, е казал по различен повод в Свещения Коран, че е създал в служба на човека света, животните, водата, моретата, морските съдове, безчетните дарове на моретата, металите, слънцето, месеца, звездите, нощта и деня, разнообразните плодове, растения, накратко огромната вселена, която ни заобикаля.
Нашият велик Господар отредил на човека специално място в света, като го е създал прекрасен и най-чист и го е обградил щедро с всичко, от което се нуждае. Постановил е човек да спазва някои задължения, а те са преди всичко за доброто на самия човек и за да може той да бъде най-славното от всички създания и да запази тази привилегия навеки.
Тук е полезно да припомним още веднъж възгледите на ислямските мислители, за човека. Човекът е двуполюсно същество. Т. е. той не е нито ангел, нито пък животно. Но той притежава способностите на ангела и на животното. Човекът е създаден чист и невинен. Ала той може да достигне нивото на ангел, като поддържа своята чистота и невинност, но и на животно, ако омърси благородството на своето сътворение.
Нашият височайши господар, който желае непорочността и чистотата на човешката природа да се съхранят за неговото лично добро, е възложил някои задължения на човека, създал го е като същество на дълга и отговорността. В Свещения Коран е казано:
Ние предложихме на небесата и на земята, и на планините отговорността, по те се възпротивиха да я носят и се уплашиха от нея. А човекът я понесе той бе угнетител, невеж... (33: 72) и както отбелязват много тълкуватели на Корана, този залог са дългът и отговорността или това, което е в основата им – умът и мисленето. Така например същото не се отнася до животните.
Действително преимуществата на човек, произтичащи от неговата човешка природа, не са резултат на неговите собствени усилия, а са изцяло плод на благоволението на Аллах. След като човекът е единственото същество, което осмисля природния свят, тогава това драгоценно същество е длъжно да се нагърби с някои задължения, които в същата степен са отговорни. Човек е длъжен да изпълнява тези задължения в три посоки (направления):
1. Да изплати в известна степен своя дълг на благодарност и преданост, дължими на Аллах, затова, че го е създал най-благородното от всички живи същества, заобиколено от безчет блага;
2. Да запази благородството и чистотата си – качества, които притежава по рождение;
3. Да съдейства за нормалното функциониране на живота в обществото, чийто член е и самият той, и да се предпази от превръщането си в спънка за протичането на този живот.
Както се вижда, всички задължения и отговорности на човек се свеждат до три точки:
1. Задължения и отговорности към Аллах;
2 Задължения и отговорности към самия себе си;
3. Задължения и отговорности към обществото и човечеството, като се започне от най-близкото обкръжение.
Мустафа Чагръджъ

Вестник "Мюсюлмани", брой 6 (111), Август, 2002 година

Моралът и общественият живот в Исляма

(продължение от бр. 6)

Несъмнено първото условие за осъществяването на нормален, дисциплиниран и щастлив личен и обществен живот е уважението, зачитането на правните, нравствените, обществените и религиозните норми. Но най-благородното, най-висшето и най-обнадеждващото е уважението към Аллах и дотогава, докато уважението към всичко останало се основава на това изначално уважение и произхожда от него, то се сдобива с възвишеност и надеждност. Съществува опасността едно уважение, което не се опира на тази основа, да се смеси малко или повече с егоистични чувства като лицемерие, показност и стремеж към изгода.
Както е казал достойният Омар, вярата е най-високата чест. Ето защо вярващият следва да изпитва уважение както към своята нравствена същност, така и към другите вярващи. Това уважение създава потребност у хората да съхраняват и обогатяват вроденото си благородство. Човек е длъжен да изпълни своите задължения спрямо собствената си човешка същност, осъзнавайки, че, за разлика от животните, не е безгрижен и волен. Той има задължения и отговорности в качеството си на „човек" и регулира живота си според това и по такъв начин превръща себе си в личност, уважавана от другите.
Ислямската религия приема и внушава, че всички грехове, независимо дали са извършени спрямо Аллах, спрямо другите хора и създания, са всъщност във вреда лично на този, който ги е извършил. Изхождайки от това основно убеждение, Коранът е използвал израза „тези, които извършват насилие над себе си, сиреч над своята собствена нравствена същност" и близо тридесет стиха за тези, които са извършили грях. В такъв случай, по израз от Корана:
„Който върши праведно дело, то е за самия него, който върши зло, то [пак] е за самия него. А твоят Господ не е угнетител на рабите.“ (41:46)
От друга страна Свещеният Коран разкривало следния начин създаването на един обществен живот, който се опира на мира и братството:
„И се привържете всички за въжето на Аллах, и не се разделяте, помнете благодатта на Аллах към вас, когато бяхте врагове, а Той помири сърцата ви и станахме братя с Неговата милост. И бяхте върху ръба на ров от огън, а той ви избави от него. Така Аллах ви разкрива Своите знамения, дано бъдете напътени.“ (3:103)
„И нека сред вас има общност, който призовава към благото и повелява одобряваното, и възбранява порицаваното! Тези са сполучилите.“ (3:104)
Както се вижда, Свещеният Коран оценява като голямо благо за човечеството обществения живот, построен в същността си върху мир, любов в обществен контрол а в противовес на това открито показва, че нарушаването на жизнеността и порядъка ще повлече обществата към пропаст. Защото според Корана:
„Потисничеството е по-тежко от убийството.“ (2:191)
Изхождайки от този принцип Коранът възвестява на хората този генерален закон:
„И си помагайте един на друг в праведността и въздържанието и не си помагайте в греха и враждебността! И бойте се от Аллах. Наистина Аллах е суров в наказанието.“ (5:2)
Особено внимание заслужава следният проблем: в Исляма не е възможно да се забележи категорично разграничение между религиозните и социално-нравствените задължения. В каква степен тези два вида задължения се проникват едни в други показват достатъчно красноречиво тези два хадиса на нашия Пророк:
„Докато един от вас не пожелае и за своя брат това, което обича и желае за себе си, не е повярвал."
„Докато не повярвате, няма да влезете в Дженнета, а докато не се обичате един друг, не може да сте повярвали."
Очевидно е, че тези хадиси разглеждат вярата, която представлява основата на религиозните задължения, като по-широкото понятие, включващо и нравствените и обществените задължения. Този широк обхват на вярата превръща вярващия във високоетична и социална личност, която поставя еднакво високо своето добро и доброто на другите. Пророкът (с.а.с.) казва: „Най-ниската степен на вярата е да вземеш от пътя и да отстраниш това, което пречи на минаващите.“ Смисълът на този хадис е: Първият нравствен дълг на вярващия е да предпази другите от беда, а по-нататък да жертва своите интереси в името на чуждото благо. Ето както е повелил в Свещения Коран Всевишният Аллах:
„Обитавалите Дома [-Медина] и приели вярата преди тях, обичат преселващите се към тях, и не намират в гърдите си нужда от това, което бе дадени [на преселниците] и дори и да бяха бедни, ги предпочетоха пред себе си. Този който се опази от своето скъперничество, тези са сполучилите.“ (59:9)
Както става ясно, любимите сподвижници на Пророка са били считани като поколение за пример през цялата история и са били поменувани с уважение от мюсюлманите, понеже са достигнали до съзнанието да бъдат най-благословените същества и са доказали съвършенството на своята вяра чрез прекрасните си дела.

(следва)

Мустафа Чагръджъ

Вестник "Мюсюлмани", брой 7 (112), Октомври, 2002 година