4 Пет причини за щастлив живот

Размишлявайки върху действителността, човек ще открие, че повечето хора тичат задъхани след отломките на земния живот, търсейки щастието в него и мислейки, че то се крие в богатството и придобиването на слава.
Али (радиаллаху анху) описвайки земният живот казва: „В началото си той е тежест, а в края си е гибел. За позволеното от него ще има равносметка, а за забраненото от него наказание. Чувства спокойствие в него здравият, а болният съжаление, увлича забогателия и огорчава бедния. Погубва устремилия се към него и отива при онзи, който го е изоставил. Ослепява гледащия към него и просвещава извличащия поука.“
Несъмнено щастието е в подчинението и богобоязънта пред Аллах, в надпреварата в раздаването на подаръци, надпреварата в извършването на добри дела.
Щастието се крие в задоволството с това, което ни е отредил нашият Създател в този земен и преходен живот и в подготовката за отвъдното. Щастието е в изтриването на сълза на сирак, в помагането на нуждаещ се, в повеляването на доброто и порицаването на лошото.
Щастието е ценност за онзи, който се подчинява на Аллах и се бои от Него, защото той спечелва и земния и отвъдния живот чрез своите дела, а който се противопоставя на Аллах и Неговите повели е губещият това щастие, защото той губи и земния, и отвъдния живот.
Аллах Теаля казва в Свещената книга: „На всеки вярващ, мъж или жена, който извърши праведно дело. Ние ще определим прелестен живот, и ще им въздадем награда, по-хубава от това, което са извършили.“ (Пчелите:97)
Щастието е душевното богатство придобиващо се с висока устременост, искрена обич, силна воля, предпочитане на задоволството на Аллах, силно желание за среща с Него, и с обич, която е пазена като зеницата на окото.
Факторите или причините за придобиване на щастие в земния живот са:
1. Разтварянето на гърдите, т. е. Моментът, в който човек усеща душевно спокойствие и наслада.
Всевишният Аллах казва: „Онези, които вярват и сърцата им се успокояват при споменаването на Аллах. О, да, при споменаването на Аллах сърцата се успокояват.“ (Гърмът:28)
Споменаването на Аллах е една от причините за разтварянето на гърдите и успокояването на сърцето, и то е едно от най-ползотворните служения, носещо изцеление и пречистване на душата. А небрежността относно споменаването и възвеличаването на Аллах е една от най-големите опасности за закоравяване на сърцето.
И нека всеки вярващ се предпазва от изоставяне на споменаването на Аллах и привърже езика си към Неговото споменаване по всяко време и на всяко място.
Ползите от споменаването на Аллах са: заличаване на мъките и скръбта, спечелването на радост, успех и щастие в живота. Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) казва: На когото от вас последните слова бъдат: ,,Няма друг бог освен Аллах” – той влиза в рая затова трябва много старание в поведението пред Аллах, спазвайки повеленото от Него и странейки от забраненото.
2. Задоволство с онова, което ми е предопределено от Аллах. Онзи, който е с пълно задоволство от това, което му е предопределил Аллах, той ще живее лек и спокоен живот. Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) казва: "Който от вас осъмне спокоен в семейството си, телесно здрав и с храна за деня, то той сякаш притежава целия свят."
3. Размишляване върху положението на останалите хора. Размисли над съдбите на онези, които притежават по-малка вяра, над положението на хората с по-малко препитание и благополучие в живота. Поглед към съдбата на онзи, чиито живот се гради въз основа на временната наслада и размисъл над това, защо Аллах ни е предпочел пред тях?! В това положение на размисъл, вярващият ще почувства щастието породено от вярата в неговия Създател.
Човек може да бъде богат финансово, но в същото време беден душевно. Неговата душа не може да се засити от прелестите на земния живот, защото е далеч от вярата и е загубила връзката си с Аллах, а това прави човек нестабилен душевно, чувства отчаяние, притеснение, смут, обърканост, чувство за непълноценност и т.н. Истинското богатство, което води до истинското щастие, е душевното богатство, и колко прекрасни са словата: „Не виждам щастието в събирането на богатства, но богобоязливият, той е щастливецът. А богобоязънта е най-доброто за трупащия богатство и тогава Аллах ще му надбави.“
Но това не означава, че не трябва да търсим препитанието си! Това означава да си справедлив, да страниш от алчността за охолен живот и да не си горделив пред хората, защото това не е от напътствията на Мухаммед (мир нему).
Размишляване над благодеянията на Аллах за нас. „И ако броите благодеянията на Аллах за вас не ще ги изчислите. Аллах е опрощаващ, милосърден.“ (Пчелите:18)
От благодеянията на Аллах за нас са: Нашата религия, нашето здраве, препитанието, радостта, спокойствието, и много други.
Едно от тези благодеяния е свободата. Човек има възможността сам да избере начина си на живот, който иска да води, да избере вярата пред неверието, която ще го дари с неоценимото щастие да бъде раб на своя господар, да чувства, че с всеки свой дъх, той живее, за да служи на своя Създател.
Сладостта на вярата. Това е петата последна, но най-важна причина за щастлив живот, защото всичките четири причини които изброихме по-горе, са породени от петата, а тя е вярата в Създателя и сладостта от нея.
Ибрахим ибн Ахам казва: „Кълна се в Аллах, ако знаеха неверниците в каква сладост на вярата живеем, то те щяха да воюват с мечовете си срещу нас за нея. “
Д-р Салях Рашид казва: „Щастливият е онзи, който гледа към миналото като към сандък с практика, възползвайки се от правилното и грешното в него, към настоящето като място за ентусиазъм и предизвикателства, а на бъдещето като тесен коридор, в който да осъществи амбициите си.“