4 Причини за разногласията между хората

Разногласието е от древността, то възниква заедно с появата на човека на земята, когато започва да наблюдава космоса и да го пленява неговото величие. Обзема го изумление във възприемането на неговата същност. И след като учените казват, че човекът е възприел философски възглед за вселената от началото на своето сътворение, тогава трябва да кажем, че въображението и фантазиите, които възникват от този ъгъл на възприятие на нещата се различават в мирогледа на всеки човек, според това върху какво попада неговото внимание и с какво го впечатлява този обект. И всеки път когато човек сгреши в изграждането на своята култура и материална цивилизация, разногласията стават по-големи, вследствие на което възникват философски школи и др. различни течения. Но когато се замислим за противоречията между хората, в които не се търси достигане до истината, виждаме различни за това причини и между тях са:
Порочното намерение: онова, което се таи в някои души като разпътство, завист, възгордяване и развала. За това обичат да порицават думите и делата, да изтъкват загубите на останалите, желаейки да са над тях.
Следването на страстите: Противоречието може да бъде породено от преследването на лична цел или облага, или желание за запазването на противоречието с цел изпъкване със знание или умение. Този вид разногласие е порицаемо във всичките му форми, поради това, че мястото на страстите в него е по-голямо от желанието за достигане до истината. А страстите не водят към добро.
Невежеството на опонентите: за обекта на спор или незнанието на доказателство, което да изтъкне пред другия, или неведението на единият опонент за правотата и истинността на доказателствата на другия. С други думи невежеството и гнета са основа на всяко зло.
Управлението и обичта към властта, пристрастност към народ, географска територия или раса, в този случай мненията са породени от специфично желание, което в никакъв случай не съответства на истината и справедливостта, това опорочава мненията и отдалечава носителя им от истината.
Следване на предците и подражаването им (традициите...) без да се съблюдават доказателства и доводи. Някои хора се придържат към мнението на предците си без да си позволяват разногласия или каквото и да е отклонение от него. А обикновено това води до безпорядък в диалога, раздор и безполезен спор, защото всяка от страните е обвързана с мнението на дедите си, понякога без дори да го осъзнават.
Неспазване на темата на спора: Намираме, че едната страна говори за част от проблема, а другата страна говори за съвсем друга част и така се разгаря спор. Като слепци, опитващи се да опишат слон и всеки от тях е хванал част от него. Първият хванал кракът му, твърди че слонът е кръгъл и висок, вторият напипал гърба му казва че формата му наподобява високо плато, а третият хванал ухото на слона казва че е тънък и широк, и се свива и разгъва.
Разликата в умствените способности: Аллах е дарил някои хора със здрав разум, проницателност, проникновение, обхващат проблема от всичките му страни, а на други ограничен поглед – неспособен да възприеме проблема всеобхватно, имат повърхностна мисъл и не е настойчив в търсенето на истината. В резултат накрая със сигурност няма да стигнат до консенсус.
Разликата в темперамента: Притежателите на горещ темперамент виждат нещата по един начин, който често се различава от мирогледа на притежателите на спокоен нрав. В тази връзка са и думите на философа Уилям Джеймс: "Историята на философията е история на борбата между човешките нрави.”
Липсата на пълна картина на аргументите, които карат другия да заеме дадена позиция или да защитава определено мнение, по причина скрити равносметки, външна съпротива или натиск, които влияят при формирането на мнение.
Това са само някои от причините за разногласията между хората като цяло. По-конкретно разногласието между ислямските учени и водачи обаче си има ред други причини.