Къяметът и задгробният живот
Макар че в айетите и хадисите не се споменава кога ще се случи къямета (второто пришествие) или свършека на света, то когато се говори за някои признаци, които ще се появят преди това, те са призовавали вярващите винаги да бъдат нащрек и готови.
Второто пришествие, което заема едно от основните моменти в небесните религии, е обяснено обстойно в Коран-и Керим и свещените хадиси. В тях се разкрива, че къяметът е много наблизо и че хората трябва да бъдат подготвени за посрещането на този ужасен ден.
В един хадис, предаден от Енес бин Малик, веднъж Хз. Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем) като подпрял показалеца си до средния пръст е повелил: „Аз и къямета сме сътворени като тези два пръста.“ С тези си думи пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем) искал да каже, че къяметът е много близък и може да се случи скоро. Нека не буди съмнение у нас факта, че в Коран-и Керим се заявява, че къяметът е близък и Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем) е казал същото, въпреки това от 1400 години не се е случил. Защото къяметът е проблем, свързан със свършека на света: „Сравнено с живота на света една-две години са равни на ден-два или една две минути. Настъпването на къямета не означава само края на човечеството, а той трябва да се възприема твърде далеч относително човешкия живот.”
Въпреки че не се съобщава точното време на къямета в айетите и хадисите, Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем) като говори за някои явления и признаци, които ще се появят с наближаването му, призовава вярващите винаги да бъдат будни и подготвени за него.
Що се отнася до мъдростта да се крие кога ще настъпи къямета, трябва да се знае следното:
Този факт крие много мъдрости. Ако беше известен часа на смъртта на човека, той щеше да изживее половината от живота си напълно лишен от вяра и ислямско съзнание и в пълно заблуждение. Другата половина пък щеше да прекара в очакване на смъртта, както осъденият на обесване извървява в терзания последните крачки от живота. Същата мъдрост се крие и в неизвестността за човечеството от ужасите и бедствията на къямета. Защото очакването на подобно бедствие ще причини много повече страдания от него самото. Ето защо както за много други мъдрости, така и времето на къямета е запазено тайно за хората.
Каквото е смъртта за всеки човек, такова е къямета за човечеството. В това отношение Бедиуззаман дава следното пояснение:
Ако беше известено времето на къямета, което означава края на света, то хората от първобитното общество и Средновековието щяха да живеят лишени от мисълта за отвъдния свят и в пълна заблуда. А хората от последните векове на къямета, нямаше да могат да вкусят от сладостите и благополучието на живота на тоя свят. Ако беше известно времето за настъпването на къямета, то щяха да станат известни част от истините на нашата вяра; всички щат не щат щяха да ги потвърдят, като резултат на това щеше да изчезне тайната за деня на разплатата и вярата. Ето защо както тази, така и много други неща са останали тайни, при което всеки човек има възможност всяка минута да мисли както за края така и за продължението на живота си. По такъв начин не е пренебрегнат нито живота на този свят, нито пък на отвъдния.
Тайната за деня на настъпването на къямета ще остане в тайна до настъпването на самия къямет. Когато слънцето вместо от изток ще изгрее от запад, тогава ще се затворят вратите за възможни изпити и покаяния за хората и всеки ще се убеди в близкото настъпване на къямета. Само че тогава вече разкаянието и закъснялата вяра не ще помогнат.
Портал 
