Финансовите проблеми на семейството

Финансовите проблеми на семейството

Днес много от неразбирателствата в семействата се обясняват с икономически затруднения.
Аз обаче съм на мнение, че истинската причина не са точно парите. Познавам много семейни двойки, които имат сериозни парични проблеми. Но те, водени от взаимната си подкрепа и компромисност, съумяват да обогатят живота си и да се радват на щастлив, успешен брак. Сякаш разделението на усилията им по отношение на трудностите с парите ги сближава още повече и заздравява основите на семейното им огнище. Случва се и жената да работи – вкъщи или навън, но те не правят проблем от това. Често забелязвам, че подобни семейства са дори по-щастливи от заможните. Тези съпрузи никога ли не се отегчават от материалните притеснения, не се ли случва да се карат? – ще попитате с право. Естествено и сигурно се карат. Но взаимното разбирателство между тях се оказва винаги достатъчно силно, за да устоят и надделеят над всички кризи и препирни.
Госпожа Алис сподели с мен следното: "Господин докторе, нямаме собствено жилище и живеем под наем. Доходите на съпруга ми са твърде ниски. Жените покрай мен непрекъснато ми подмятат това. Но аз знам, че съпругът ми прави всичко по силите си. Още повече че каквото спечели, винаги изразходва за мен и децата. Той е добър човек, обича много децата ни. Смирена съм, търпя несгодите и се моля на Аллах Теаля."
Друга дама, обобщавайки положението си, каза: "В атмосфера на взаимно доверие и любов, сърбането на постните гозби ми е по-вкусно от най-богаташкото ястие."
Но не всички жени са на това мнение. Някои се оплакват от съпрузите си, че не са успели да им осигурят по-висок жизнен стандарт. Една жена от този тип нагруби съпруга си в мое присъствие в кабинета ми: "Ти направо ме вбесяваш! Защо да не можеш да печелиш повече?! Дипломата ти – диплома, специализация – също! За какво си учил толкова време, защо не започнеш по-добре платена работа?!"
След разговор с нея аз я посъветвах: "Защо не го приемете такъв, какъвто си е? Знаете, че той не е алчен човек, не е и с болни амбиции за високи постове в службата. Щяхте ли да го харесате, да го обичате и да се омъжите за него, ако притежаваше тези качества? Още повече че Вие сама споменахте за неприязънта си към този тип мъже. Излиза, че съпрузите, които работят денем и нощем, зиме и лете непрекъснато, се превръщат в роботи. Вашият съпруг обаче е тих, спокоен и добросъвестен човек. Никому не е навредил с нищо, представите му за харам и хелял са ясни, цени дома и семейството си. Неговите развлечения са също у дома. Диалогът му е децата е много добър и прекарва доста от свободното си време с тях. Освен това Ви уважава. Моля Ви да си помислите за отрицателните примери, каквито ще видите в изобилие пред моя кабинет, и отново да преосмислите отношението си към Вашия съпруг."
Не знам дали разбра точно грешката си, но аз очаквам и бих се радвал много, ако тя при първа възможност се хвърли на врата на мъжа си с думите: "Аз съм трудна за съжителство, твърдоглава съм! Моля да ми простиш. Знам, че прекалявам с мрънкането си за парите, но също така знам, че твоята обич, този топъл дом, хеляла, който печелиш, и децата ни, който се стараем да възпитаме заедно в любов към вярата ни – знам, че всичко това е по-ценно от богатството!"

Пари вместо любов
Стана така, че днес всичко се премерва с пари. Както в другите обществени взаимоотношения, така и в семейните, често парите се поставят на мястото на ценности, които "тежат" хиляди пъти повече от тях. Например мъж, който е привързан към работата си повече от всичко на света, не може да покаже чувствата си към своята съпруга, но може да й осигури много пари. Ерсин е точно от този тип мъже. Майка му, която била строга и авторитетна жена, го отгледала сама. От страх, че съпругата му може да се окаже със същия почти деспотичен характер, Ерсин се "въоръжил" със защитната броня на студенината и не допускал съпругата си в своя чувствен свят. Сякаш бил сигурен, че сближаването или проявите на любов са признак на слабост. Съпругата му приплака пред мен в негово присъствие:
"Изобщо не ме обича! Не ме разбира! Може би чувствата ни се разминават!..." След тези думи Ерсин на свой ред скочи: "Но аз ти осигурявам какви ли не условия! Оцени го поне! Кажи, колко от съпрузите на твоите приятелки могат да направят същото? Имаш всичко, каквото искаш, пари – също! И автомобил ти купих, ръцете ти са в златни накити! Какво искаш повече!?"
Жената искаше любовта на своя съпруг и всички ценни неща, които той изброи, не бяха в състояние да запълнят празното място на истинската обич. Подаръците, правени с цел да заместят обичта, всъщност превръщат и даващия и приемащия в по-бедни, по-бездуховни. И двамата не проумяват, че това не е акт на обич, не е любов, а проява на липсата на такива чувства.
В други случаи мъжът, при все че печели много пари, не си позволява да ги харчи за нуждите на семейството си. Така както стои на разстояние от жена си и се отнася хладно с нея, по същия начин се хваща здраво за кесията си и парите му се свидят. Тук парите са средство и за наказание, т. е. не се делят, не се дават на никого.
За много мъже и жени парите притежават дълбок психологически смисъл. За такъв тип хора те са източник, от една страна, на чувството за сигурност и защитеност, а от друга – символ на власт и превъзходство. Когато дават парите си за нещо, тези хора изпитват усещането, че харчат едва ли не самите себе си и затова повече спестяват и по-малко харчат. Самите те и семействата им преживяват материални затруднения, каквито в действителност не би трябвало да съществуват.

Доц. д-р Сефа Сайгълъ

Вестник "Мюсюлмани", брой 7 (112), Октомври, 2002 година

Финансовите проблеми в семейството

(продължение от миналия брой)

Други икономически проблеми
Между съпрузите съществуват и други икономически проблеми. Например когато съпругата очаква подаръци от съпруга си, защото знае за такава практика между мъжете и жените (както баща й е подарявал на майка й), но не изразява по никакъв начин своето желание пред съпруга си.
"Когато искам средства за нуждите на децата ни, никак не се притеснявам, но ако парите ми трябват, за мен самата, изпитвам неудобство." В случая тази жена използва парите като символ на своята зависимост във финансов план. Но вътрешно се ядосва и не може да спре гнева си: "Съпругът ми е стиснат. Не знае да подари нещо на жена си."
Съпругът й обаче беше, на мнение, че тя не умее да приема подаръци: "Когато й поднеса нещо, тя непременно ще каже: - Ах, кой знае колко е скъпо това. Не биваше да го купуваш и т. н. - И аз накрая съжалявам, че съм го сторил.
Жената в случая е склонна да мисли, че винаги е онеправдана и по този начин отблъсква даващата ръка.
Друг проблем представлява положението на жената, която заделя част от кухненските (домашните) разходи за себе си. "Повишавам сумата, която съм изхарчила за кухненски нужди, и заделим малко за себе си. Какво да направя, като знам, че някои неща, които много желая да имам, той няма да може да ми купи никога."
Много често това е начин за открито изявяване на желанията на жената. В тези случаи се наблюдава как жената не съумява да изрази своите искания, нейното неумение да приема жестовете или несъстоятелността на желанията й.
В много бракове паричните затруднения се използват като средство за проява на омраза и враждебност между съпрузите. Вместо да си споделят проблемите, съпрузите се мотивират с паричните притеснения, което води до ред наранявания, обиди, унижения. Мъж, който тайно от съпругата си спестява пари или крие доходите си, обрича семейството си на икономически притеснения и т. н. всъщност така той изразява чувствата си към нея. А жена, която безразборно, харчи парите на съпруга си, прави това, за да му причини болка, за да му навреди, ако щете.
Някои мъже използват парите като средство за власт и надмощие. Въпреки че има пари, той не се свени да унижава нямащия, награждава го с позволението си да ги "помирише". По този начин той изразява своето надмощие и власт. Подобно действие впрочем е унизително не за нямащия, а за "власт имащия".
Обикновено печеленето на пари, притежанието и харченето им в обществото ни се приема като традиционно (свойствено) предимство на мъжете. Затова в семейства, в които жената получава наследство, надвишаващо материалното състояние на съпруга й, се забелязва нарушаване на психическия баланс. Има много бракове, които се разтрогват тъкмо по тази причина.
Затова и семействата, в които жената работи и има доходи, се крепят на много деликатни начала. Предвид широко-разпространеното и съблюдавано обществено мнение относно печеленето на парите, отново на жената се пада ролята да запази самочувствието на съпруга си. Честото подчертаване на това, че и тя работи и че доходът на мъжа е недостатъчен, и т. н., е пряк фактор за провал на бракове.
В случаите, когато жената произхожда от заможно семейство и се омъжва за човек с ограничени доходи, също възникват финансови проблеми. Налага се жената да започне да се занимава с дейности по поддържане на новия, общ дом, които доста са й били несвойствени, което я кара да се чувства безпомощна. Придобивките в бита, които за нея са "необходими неща", според съпруга й могат да бъдат разточителства. "У нас домовете се метат от домакините. А ти не знаеш даже как да държиш метлата!"
"Защо не си наемем домашна прислужница! Малко ли пари харчиш за цигарите си? Ако заделим част от тази сума, ще можем поне веднъж седмично да наемаме жена за чистене."
Разрешение за всички тези проблеми е откритият разговор между съпрузите.
Изразходването на пари за изразяване, на положителните чувства, т. е. любовта към семейството ни, е също в наши ръце. Парите трябва да се използват съзнателно за общото благоденствие, за споделяне и увеличаване на общите радости, за щастието на семействата ни.
"Ревността бива два вида – Аллах Теаля обича само едната, а другата – не. Тази, която Аллах Теаля обича – е ревността по въпросите, които носят признаци на съмнения и зло. А ревността, която Аллах Теаля не обича, е тази, проявена при обстоятелства, които не носят признаци на съмнения и зло."
"Вместо да недоумявате, че Аллах Теаля е сътворил розата с бодли, по-добре се чудете, че е – създал розата сред бодлите."
Монтен

Доц. д-р Сефа Сайгълъ

Вестник "Мюсюлмани", брой 8 (113), Ноември, 2002 година