Насилието в семейството

Насилието в семейството

Насилието в семейството се осъществява от един член на семейството спрямо друг, което пък застрашава пряко живота, физическото и психическото му състояние или независимост, които се изразяват в действия, оказващи сериозна вреда на личността и нейното развитие. Насилието и експлоатацията, които човекът прилага спрямо най-близките си хора, е признак на разстройство и деградация в обществото. Насилието в семейството може да се прояви по пет начина:
1. Физическо насилие, което се изразява в действия като побой, ритане, изгаряне и др.
2. Потъпкване на чувствата, което се изразява в на липса на внимание и обич, подценяване, постоянно критикуване, завист, отказ и други действия.
3. Полово насилие, свързано с полова мотивация.
4. Пренебрежение, на което са подложени преди всичко възрастните хора и децата. Изразява се също така в незадоволяване на социалните и материалните нужди на човека и пренебрежителното отношение при набавянето им.
5. Икономическата експлоатация е вид насилие, на което се подлагат предимно възрастните хора. Това се изразява в разпореждане с паричните средства на човека, забрана да получава парични приходи и печалби.
Дори бременността не спасява жените от жестокостта и насилието. Алкохолизмът се възприема като елемент, който засилва насилието.
Насилие се наблюдава и в семейства, в които членовете са високообразовани. При тях процентно то е по-малко в сравнение с необразованите индивиди. 80 на сто от жертвите на насилие се чувстват безсилни, което пък показва защо насилието в семейството остава скрито и не може да се предотврати.
44 на сто от жените, които търпят насилие, от своя страна го прилагат спрямо децата си. Това показва, че насилието се възприема като начин на въздействие и поведение. Докато насилието спрямо жените до голяма степен остава неразкрито, то упражняването на насилие спрямо децата се възприема като нещо нормално в обществото. Направените проучвания показват, че семействата възприемат насилието като начин за възпитание. Като причини за насилието спрямо децата се изтъкват "непослушанието" и "неуважението", с които децата като че ли извикват насилието.
Семействата, макар че не приемат насилието като средство, което е насочено срещу децата, в същото време не се обявяват против използването му като възпитателно средство. В основата на факта, че децата още от бебешката си възраст са обект на насилие и биват подлагани дори на изтезание, стои безпросветността. Тези, които прилагат насилие срещу беззащитни и невинни деца, са хора, лишени от човещина. Впрочем нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) изброява три категории хора, които не се държат отговорни за деянията си. Всред тези категории той посочва децата, което идва да потвърди, че боят не може да бъде средство за възпитание.

История на насилието
Историята на насилието достига до първите хора. Убийството на Хабил от страна на Кабил свидетелства за началото на насилието. Когато проследим човешката история, ще видим, че винаги насилието се прилага от страна на силния срещу слабия. Най-често обект на насилие стават жените и децата. Докато за насилието срещу жените се говори от по-отдавна, то за това явление спрямо децата - едва през последните години.
Насилието в семейството в много общества произтича от схващането, че мъжете имат власт над жените и децата си и могат да се разпореждат с тях както намерят за добре.
Мъжете вярват, че имат право да бият жените си, само защото са мъже. С времето това становище се е утвърдило в обществото и като че ли се е възприело и от жените.
Семейството на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) е било против насилието. "Може ли да се посегне на жената?" Когато младите пристъпват към прага на едно съвместно съжителство, навярно биха отговорили с "никога" на този въпрос. Само че скоро след това розовите мечти биват изместени от нещастни и незащитени и самотни жени. Когато разговорите като метод за разрешаване на проблемите биват заменени с демонстрация на сила, за да бъдат принудени да млъкнат тези отсреща, ясно е, че тук ще продължава да цари насилие.
В една епоха, когато навсякъде по света жената била унижавана и дори в някои общества се спорело дали тя е човек (или сатана!), то Хз. Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) с личния си пример е показал, че не бива да се посяга на жената. Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем), който винаги е разрешавал спокойно и търпеливо проблемите в семейството си, е препоръчвал винаги отношението към жените да е добро и благосклонно. Той е показал на дело, че никога не бива да се вдига ръка срещу жената като винаги е упреквал онези, които налагали като робини жените си, а после споделяли една и съща постеля с тях. Той никога не е посягал на жените, на децата си и на онези, които са работили редом с него. Винаги съветвал мюсюлманите добре и в хармония да живеят с жените си и да проявяват любов и състрадание към тях.

Лямиа Левент

Източник