Финансовите проблеми в семейството
(продължение от миналия брой)
Други икономически проблеми
Между съпрузите съществуват и други икономически проблеми. Например когато съпругата очаква подаръци от съпруга си, защото знае за такава практика между мъжете и жените (както баща й е подарявал на майка й), но не изразява по никакъв начин своето желание пред съпруга си.
"Когато искам средства за нуждите на децата ни, никак не се притеснявам, но ако парите ми трябват, за мен самата, изпитвам неудобство." В случая тази жена използва парите като символ на своята зависимост във финансов план. Но вътрешно се ядосва и не може да спре гнева си: "Съпругът ми е стиснат. Не знае да подари нещо на жена си."
Съпругът й обаче беше, на мнение, че тя не умее да приема подаръци: "Когато й поднеса нещо, тя непременно ще каже: - Ах, кой знае колко е скъпо това. Не биваше да го купуваш и т. н. - И аз накрая съжалявам, че съм го сторил.
Жената в случая е склонна да мисли, че винаги е онеправдана и по този начин отблъсква даващата ръка.
Друг проблем представлява положението на жената, която заделя част от кухненските (домашните) разходи за себе си. "Повишавам сумата, която съм изхарчила за кухненски нужди, и заделим малко за себе си. Какво да направя, като знам, че някои неща, които много желая да имам, той няма да може да ми купи никога."
Много често това е начин за открито изявяване на желанията на жената. В тези случаи се наблюдава как жената не съумява да изрази своите искания, нейното неумение да приема жестовете или несъстоятелността на желанията й.
В много бракове паричните затруднения се използват като средство за проява на омраза и враждебност между съпрузите. Вместо да си споделят проблемите, съпрузите се мотивират с паричните притеснения, което води до ред наранявания, обиди, унижения. Мъж, който тайно от съпругата си спестява пари или крие доходите си, обрича семейството си на икономически притеснения и т. н. всъщност така той изразява чувствата си към нея. А жена, която безразборно, харчи парите на съпруга си, прави това, за да му причини болка, за да му навреди, ако щете.
Някои мъже използват парите като средство за власт и надмощие. Въпреки че има пари, той не се свени да унижава нямащия, награждава го с позволението си да ги "помирише". По този начин той изразява своето надмощие и власт. Подобно действие впрочем е унизително не за нямащия, а за "власт имащия".
Обикновено печеленето на пари, притежанието и харченето им в обществото ни се приема като традиционно (свойствено) предимство на мъжете. Затова в семейства, в които жената получава наследство, надвишаващо материалното състояние на съпруга й, се забелязва нарушаване на психическия баланс. Има много бракове, които се разтрогват тъкмо по тази причина.
Затова и семействата, в които жената работи и има доходи, се крепят на много деликатни начала. Предвид широко-разпространеното и съблюдавано обществено мнение относно печеленето на парите, отново на жената се пада ролята да запази самочувствието на съпруга си. Честото подчертаване на това, че и тя работи и че доходът на мъжа е недостатъчен, и т. н., е пряк фактор за провал на бракове.
В случаите, когато жената произхожда от заможно семейство и се омъжва за човек с ограничени доходи, също възникват финансови проблеми. Налага се жената да започне да се занимава с дейности по поддържане на новия, общ дом, които доста са й били несвойствени, което я кара да се чувства безпомощна. Придобивките в бита, които за нея са "необходими неща", според съпруга й могат да бъдат разточителства. "У нас домовете се метат от домакините. А ти не знаеш даже как да държиш метлата!"
"Защо не си наемем домашна прислужница! Малко ли пари харчиш за цигарите си? Ако заделим част от тази сума, ще можем поне веднъж седмично да наемаме жена за чистене."
Разрешение за всички тези проблеми е откритият разговор между съпрузите.
Изразходването на пари за изразяване, на положителните чувства, т. е. любовта към семейството ни, е също в наши ръце. Парите трябва да се използват съзнателно за общото благоденствие, за споделяне и увеличаване на общите радости, за щастието на семействата ни.
"Ревността бива два вида – Аллах Теаля обича само едната, а другата – не. Тази, която Аллах Теаля обича – е ревността по въпросите, които носят признаци на съмнения и зло. А ревността, която Аллах Теаля не обича, е тази, проявена при обстоятелства, които не носят признаци на съмнения и зло."
"Вместо да недоумявате, че Аллах Теаля е сътворил розата с бодли, по-добре се чудете, че е – създал розата сред бодлите."
Монтен
Доц. д-р Сефа Сайгълъ
Вестник "Мюсюлмани", брой 8 (113), Ноември, 2002 година
Портал 
