Доказателства за съществуването на Аллах във вселената
Всеки човек, прозрял и осъзнал Вселената, включваща и самия него ще види, че има четири важни доказателства, които водят до Аллах.
Тези доказателства са: сътворението, равнопоставеността, безупречността и правият път.
Доказателство за сътворяването
Има се предвид сътворяване на нещо от нищото.
Както е сътворил всички живи същества на земята, така Всевишният преди това е създал човека, чието име в началото дори не се споменава. Впрочем в първата сура на Свещения Коран това е произнесено по пределно ясен начин.
Безчет същества е създал Всевишния на земята и на небето. Според данни от астрологията, огромните по размер небесни тела, въпреки своята големина, отстояват на милиони светлинни години едно от друго.
Според тебе: кой е създал този живот на земята?
А този разсъждаващ и умен човек, кой го е създал?
И тези необятни небеса, и тази земя от кого са сътворени?
Нима е възможно този живот, този човек, всички тези малки и големи твари да нямат свой създател?! А може би всичко това има един създател? Ако е така, кой е той?
Какво повелява материалистите за първоначалната поява на живота?
Според някои от тях животът се е пренесъл на земята чрез попадането в небесното пространство на един от хаотично движещите се в Космоса метеорити. Но тогава въпросът: „Кой е създателят на живота в това небесно пространство или на тази звезда?“ остава без отговор.
Други твърдят, че материята притежава свойството за живот и съставните части, които я изграждат се съчетават по своеобразен начин, по специфична реакция помежду си.
И тази теза си има своя въпрос без отговор. И той е: кой осигурява сливането и установяването на тази хармония между съставните части на материята, сляпа и глуха сама по себе си?
„Разумът приема само един от следните два възгледа: единият е, че животът е основно свойство на материята и за наличието или съществуването на нещо не е нужно да има творец. Вторият възглед е, че животът е сътворен от някой и се повелява от него и Той знае какво повелява и на що е повелител.“
„Ако допуснем, че светът е само материя, че извън нея не съществува нищо друго – трябва да приемем, че светът е прастар и вечен, че е без начало и без край, че с цялата си сила и всичките си свойства съществува незнайно от кога, че тези свойства никога не са се откъсвали от материята, намираща се в космическото пространство.“
В случая, изрази като „на тази звезда има живот, на друга – не; в това време е имало живот, в еди-кое си – не“ са просто безсмислени. Защото въпреки, че е имало живот на тези звезди, те милион милиона години са оставали неподвижни. Значи животът се е проявил хиляди години след това бездействие. Но защо животът е чакал толкова дълго време? Защо разпадането и сливането са се проявили на различни места в космическото пространство и в различни отрязъци на времето?
Защо е дошъл случайно този живот? И бидейки случайно появяването му, как е продължил по-нататък – с най-тънки пресмятания? А знае се, сляпата и глухата материя нищо не разбира от сметки.
„В такъв случай, необходимо за разума е появата на живота да не се свързва със случайности, а тъкмо обратното – да се съгласи, че животът има свой повелител, свой сътворител, който ни го е дал. При наличието на този толкова лесноразбираем възглед, не мога да определя за смислено неприемането му от страна на някои хора, които се впускат в ревностна защита на другия, който е невъзможен за разбиране.“
(„Аллах и съвременната наука“, Абдулреззак Невфел)
Този лесноразбираем възглед важи не само за зараждането на живота на сляпата и глухата материя, но е и единственото приемливо обяснение за съществуването на всички неща, същества – т.е. на всичко.
Това се нарича доказателство за творението или за създаването. Или иначе казано – доказателство за движението. Това движение може да бъде от едно място на друго; от едно състояние в друго; преминаване от света на небитието към света на битийното, видимото, обозримото.
Същностното на това доказателство е: всяко движение си има движещ.
А движещият също е свързан с някой, който го подтиква да извърши движението. Проследяващият тази верига разум накрая стига до Онзи вечен, който си съществува сам по себе си, без да има потребност от нищо. Ако допуснем, че не се спре до Онзи вечен, се очертават две вероятности: кръговрат и безкрайност. Но тъй като и двете вероятности са еднакво невъзможни, разумът е длъжен, заставен да се спре на онова, което нарекохме Онзи вечен. А последният не е нещо друго, освен самият Аллах.
Пишещите по въпроса прилагат и едно друго доказателство, наречено „променящо, производно“. Според това целият свят е променлив. Всичко променящо се е създадено отпосле, производно е. всяко нещо, което се е появило отпосле трябва да произлезе от нещо предходно. В резултат се очертават 3 положения:
1. взаимното верижно възпроизвеждане може да продължи до безкрайност.
2. този кръг може да се предаде като зърната на броеницата, т.е. излиза, че майката ражда дъщеря си и дъщерята ражда майка си.
Това е невъзможно.
3. създател на всичко, но сам не е създаден след това (непроизведен) – всичко опира до това. А това е Аллах. В тази връзка използваме случая, за да припомним, че съвременната наука приема, че Вселената е създадената след това и че този процес е започнал преди милиони години.
Ислямските мислители Фараби и Ибни Сина към тези 3 положение добавят т.нар. доказателство за възможност.
Основното в него е, че в зависимост от съществуването на нещата в умствен план, последните се делят на:
1. Неща, абсолютно необходими, чието отсъствие е немислимо.
2. Неща допустими; допустими (възможни) неща, наличието или отсъствието на които е възможно и не зависи от определена причина.
3. една част неща, които са необходими и една част неща, които са допустими (възможни).
Съществуването на всички неща в абсолютно необходим вид е невъзможно. Защото всяко нещо, което се движи се нуждае от някой, който да го задвижи; всички сложни материи пък се нуждаят от причина, която да ги събере в едно. Иначе сложното нещо би трябвало да предхожда простите си парчета.
Съществуването на всички неща в допустим (възможен) вид също е невъзможно, тъй като всички допустими (възможни) неща се нуждаят от друго, което да ги изведе от покой в движение.
Остава третото: съществуването на част от нещата, които са допустими (възможни) и това са съществата, нещата във Вселената и нещо, абсолютно необходимо, чието отсъствие е немислимо – Аллах.
Той е първопричината за наличието на Вселената. Невъзможно е съществуването на какво да е нещо преди Него.
Иначе сътвореното би трябвало да предхожда, да бъде преди своя създател.
Вестник "Мюсюлмани", брой 3 (101), Юли, 2001 година
Портал 
