Съществуването на Аллах и мненията на учените
Мюсюлманските учени
Египетското списание „Ел-хилал” задава следния въпрос на няколко учени:
- Защо вярвате в Аллах?
Ето отговора на Аббас Махмуд ел-Аккад :
- „Няма религия, която да не се основава на вярата в Бог. Бог, когото да обичат и на когото да се надяват човешките същества. Доказателствата за вярата в Аллах са и в ежедневието ни. Човек без вяра не е нормален човек. Той е нерешителен, притеснен, отчаян от живота. Живее в някакъв свой свят. Невярващите са част от обществото, но в същото време са извън него. А това е в противоречие с природните и житейски принципи. Странно е разбирането, че човек е на този свят, за да го измъчват съмнения, които да го правят нерешителен. Аз съм разгледал този въпрос в три основни точки в произведението си „Аллах Всевишният". Сътворението е обяснено по следните три начина: Бог като всесилен създател, който обаче несъздава нищо. Или пък е създател на съвършени същества, които приличат на самия него. И Бог, като създател на една вселена със своите ограничения и недостатъци, така, както ги има във всяко същество. Според мен най-логичният отговор е последният. Ако някой твърди, че тези недостатъци на вселената са необясними и неразбираеми, то това е неприемливо както от гледна точка на човешкия ум, така и от научна гледна точка. Защото недостатъците, които възприемаме от невъзможните за възприемане недостатъци ни доближават до съвършенството.
Според мен, проблемът за вярата в съществуването на Аллах е проблем на съзнанието и ума. Защото човек категорично осъзнава съществуването на една велика сила и истина във вселената. Това велико създание и човекът са в постоянна връзка. Съзнанието и умът не си противоречат. Но от гледна точка на възприятията съзнанието е по-важно от разума. Защото съзнанието е продукт на това, което човек може да възприеме за самия себе си и околността. Човек има нужда да ги разкрие и анализира. Това, според Аристотел и други учени не е религиозен проблем. Не е и проблем, който между напътствието и заблудата, витае между довода и отрицанието. Това са истини такива, каквито са например предполагаемите действителни геометрични траектории в пространството на съществата в света. Много вярващи философи са предоставяли безброй доказателства и документи по тази тема. Това са доказателства и документи, които премахват всякакви съмнения и спорове. Но нито едно от тези доказателства или документи не са толкова ясни по отношение на убеждението, че Аллах съществува и религиозното упование, както това е в самата действителност. Като заключение можем да кажем, че чувствата, разумът и съзнанието намират верния път и спокойствието само когато са убедени в съществуването на Аллах. Това убеждение е най- верният коментар, най-вярното тълкувание, което търсят вярващите, мислителите, разумните относно тайната на Сътворението.
Западните учени
Известният френски писател и философ Лемен казва следното:
„Този, който казва, че не вярва, в повечето случаи греши. Защото някъде дълбоко в душата има един непресъхващ извор на вяра. Думите, които отричат Аллах изгарят устните, които ги произнасят. Пренебрежението към светите ценности отваря пътят към ада.
Човекът без вяра е самотен в този свят. Всички същества възхвалят Бога, чувстващите, мислещите му служат, денем и нощем се прекланят пред Него.
Професорът по генетика и физиология д-р Джон Уилям Клотс казва следното:
„Вселената, в която живеем е създадена с толкова старание и внимание, че е невъзможно в това да има някаква случайност. Това предполага съществуването на създател и това необикновено и противоречиво творение не е оставено в ръцете на сляпата случайност. Безспорно, науката ни дава обяснения и ни помага по-добре да разберем и оценим някои феномени във вселената. По този начин нашата вяра и познанията ни за Аллах и Неговото могъщество укрепват.
Разнообразието във вселената е много голямо. Сред това разнообразие срещаме и хармонията. Ето един много интересен пример: „Растението Йога, е от семейството на лилиите. Цветът на това растение виси надолу. Мъжкият орган се намира по-ниско от женския. Плодникът е във форма на чиния. Тичинките е невъзможно да попаднат в нея. Това цвете се опложда посредством пеперудата йога. След залез слънце пеперудата каца върху цветето, поема с устните си прашеца и по-нататьк го пренася върху друго цвете, където пробива плодника със специалния орган, подобен на игла, който се намира в задната част на тялото й. Пеперудата подрежда събрания прашец в кръг, поглъща една част от него, а с другата растението се опложда.
Ние можем да умножим примерите за намесата на хората в равновесието на природата и доказателствата за съществуването на Аллах.
В Австралия по времето, когато на континента идват първите заселници е имало само едно животно от бозайниците, кучето Динго.
Първите заселници, дошли от Европа решават, че на континента има подходящи условия за лов на зайци. С цел да разнообрази природата на Австралия Томас Ауистин пуснал в гората дванайсет чифта зайци. Това станало през 1859 година. И тъй като в природата на Австралия не съществувал естествен враг, те се размножавали и броят им нараснал до толкова, че започнали да нанасят огромни щети, унищожавайки пасищата нужни за изхранването на другите животни. Започнала трудна борба със зайците. Сложени били прегради, разпростиращи се на дължина до седемстотин мили. Но нищо не спирало зайците. Опитали с отрова, резултатът бил още по-лош. Най-накрая бил намерен начин. Създадена била бактерия, която умъртвява зайците. Победата обаче била половинчата. Появил се вид зайци, чийто организъм, успешно се съпротивлява на бактерията. Но въпреки това, броят на зайците чувствително намалял, пасищата се възстановили, появила се отново зеленина. И като резултат овцевъдството започнало да носи добри доходи.
(продължава)
Вестник "Мюсюлмани", брой 10 (87), Септември, 1999 година
Портал 
