Съществуването на Аллах и мненията на учените

Съществуването на Аллах и мненията на учените

Мюсюлманските учени

Египетското списание „Ел-хилал” задава следния въпрос на няколко учени:
- Защо вярвате в Аллах?
Ето отговора на Аббас Махмуд ел-Аккад :
- „Няма религия, която да не се основава на вярата в Бог. Бог, когото да обичат и на когото да се надяват човешките същества. Доказателствата за вярата в Аллах са и в ежедневието ни. Човек без вяра не е нормален човек. Той е нерешителен, притеснен, отчаян от живота. Живее в някакъв свой свят. Невярващите са част от обществото, но в същото време са извън него. А това е в противоречие с природните и житейски принципи. Странно е разбирането, че човек е на този свят, за да го измъчват съмнения, които да го правят нерешителен. Аз съм разгледал този въпрос в три основни точки в произведението си „Аллах Всевишният". Сътворението е обяснено по следните три начина: Бог като всесилен създател, който обаче несъздава нищо. Или пък е създател на съвършени същества, които приличат на самия него. И Бог, като създател на една вселена със своите ограничения и недостатъци, така, както ги има във всяко същество. Според мен най-логичният отговор е последният. Ако някой твърди, че тези недостатъци на вселената са необясними и неразбираеми, то това е неприемливо както от гледна точка на човешкия ум, така и от научна гледна точка. Защото недостатъците, които възприемаме от невъзможните за възприемане недостатъци ни доближават до съвършенството.
Според мен, проблемът за вярата в съществуването на Аллах е проблем на съзнанието и ума. Защото човек категорично осъзнава съществуването на една велика сила и истина във вселената. Това велико създание и човекът са в постоянна връзка. Съзнанието и умът не си противоречат. Но от гледна точка на възприятията съзнанието е по-важно от разума. Защото съзнанието е продукт на това, което човек може да възприеме за самия себе си и околността. Човек има нужда да ги разкрие и анализира. Това, според Аристотел и други учени не е религиозен проблем. Не е и проблем, който между напътствието и заблудата, витае между довода и отрицанието. Това са истини такива, каквито са например предполагаемите действителни геометрични траектории в пространството на съществата в света. Много вярващи философи са предоставяли безброй доказателства и документи по тази тема. Това са доказателства и документи, които премахват всякакви съмнения и спорове. Но нито едно от тези доказателства или документи не са толкова ясни по отношение на убеждението, че Аллах съществува и религиозното упование, както това е в самата действителност. Като заключение можем да кажем, че чувствата, разумът и съзнанието намират верния път и спокойствието само когато са убедени в съществуването на Аллах. Това убеждение е най- верният коментар, най-вярното тълкувание, което търсят вярващите, мислителите, разумните относно тайната на Сътворението.

Западните учени
Известният френски писател и философ Лемен казва следното:
„Този, който казва, че не вярва, в повечето случаи греши. Защото някъде дълбоко в душата има един непресъхващ извор на вяра. Думите, които отричат Аллах изгарят устните, които ги произнасят. Пренебрежението към светите ценности отваря пътят към ада.
Човекът без вяра е самотен в този свят. Всички същества възхвалят Бога, чувстващите, мислещите му служат, денем и нощем се прекланят пред Него.

Професорът по генетика и физиология д-р Джон Уилям Клотс казва следното:
„Вселената, в която живеем е създадена с толкова старание и внимание, че е невъзможно в това да има някаква случайност. Това предполага съществуването на създател и това необикновено и противоречиво творение не е оставено в ръцете на сляпата случайност. Безспорно, науката ни дава обяснения и ни помага по-добре да разберем и оценим някои феномени във вселената. По този начин нашата вяра и познанията ни за Аллах и Неговото могъщество укрепват.
Разнообразието във вселената е много голямо. Сред това разнообразие срещаме и хармонията. Ето един много интересен пример: „Растението Йога, е от семейството на лилиите. Цветът на това растение виси надолу. Мъжкият орган се намира по-ниско от женския. Плодникът е във форма на чиния. Тичинките е невъзможно да попаднат в нея. Това цвете се опложда посредством пеперудата йога. След залез слънце пеперудата каца върху цветето, поема с устните си прашеца и по-нататьк го пренася върху друго цвете, където пробива плодника със специалния орган, подобен на игла, който се намира в задната част на тялото й. Пеперудата подрежда събрания прашец в кръг, поглъща една част от него, а с другата растението се опложда.
Ние можем да умножим примерите за намесата на хората в равновесието на природата и доказателствата за съществуването на Аллах.
В Австралия по времето, когато на континента идват първите заселници е имало само едно животно от бозайниците, кучето Динго.
Първите заселници, дошли от Европа решават, че на континента има подходящи условия за лов на зайци. С цел да разнообрази природата на Австралия Томас Ауистин пуснал в гората дванайсет чифта зайци. Това станало през 1859 година. И тъй като в природата на Австралия не съществувал естествен враг, те се размножавали и броят им нараснал до толкова, че започнали да нанасят огромни щети, унищожавайки пасищата нужни за изхранването на другите животни. Започнала трудна борба със зайците. Сложени били прегради, разпростиращи се на дължина до седемстотин мили. Но нищо не спирало зайците. Опитали с отрова, резултатът бил още по-лош. Най-накрая бил намерен начин. Създадена била бактерия, която умъртвява зайците. Победата обаче била половинчата. Появил се вид зайци, чийто организъм, успешно се съпротивлява на бактерията. Но въпреки това, броят на зайците чувствително намалял, пасищата се възстановили, появила се отново зеленина. И като резултат овцевъдството започнало да носи добри доходи.
(продължава)

Вестник "Мюсюлмани", брой 10 (87), Септември, 1999 година

Съществуването на Аллах и мненията на учените

(продължение)

Мюсюлманските учени
Проф. Ханефи Ахмед отговаря на въпроса простичко и ясно:
„Човек, като погледне вселената, в която живеем, вижда такава красота, ред и величие, че е невъзможно да приеме, че всичко това е създадено напразно или пък от само себе си. Няма съмнение, че е нужна сила, която да съхранява този ред. За разумните, мислещи хора това е истинският път. Законите на термодинамиката доказват, че вселената е възникнала в точно определено време. Това означава, че тя има свое начало, че не е безкрайна.
Учените предполагат, че възрастта на нашата Слънчева система е около 5 милиона години и повече. Това означава, че преди това светът не е съществувал и се е появил преди около 5 милиона години. Вселената е създадена или от само себе си, или от някаква друга сила. Не може да се твърди, че е възникнала от само себе си. Едно такова твърдение е лишено от смисъл. Трябва да съществува сила, създала този свят. Ако предположим, че тази сила е от същия вид, то това е също безсмислено. Ето тук е проблемът. Без съмнение, ако тази вселена е създадена от незнайна сила то това трябва да е нещо извън тази вселена. И това е единственото решение на проблема. След като вселената е създадена, то това означава, че тя си има и създател. Щом вселената е материална, то тогава създателят е свръхматерия. Ако вселената има свое начало и край, то създателят не може да има нито начало, нито край. И ако трябва да дадем име на тази сила, то това е несравнимият Всевишен Аллах. В Корана тази истина е представена по следния начин:
"Нима нищо не ги сътвори, или те са творците?" (52:35)
„Аллах е Творецът на всяко нещо и Той е Разпоредителят за всяко нещо." (39:62)
„Вие ме зовете, да не вярвам в Аллах и да съдружавам с Него онова, за което нямам знание, а аз ви зова към Всемогъщия, Многоопрощаващия." (40:62)
„Ще им покажем Нашите знамения по хоризонтите и в тях самите, додето им се изясни, че това е истината. Нима не е достатъчно, че твоят Господ е свидетел на всяко нещо?" (41:53)
Твореца на небесата и на земята. Създаде Той за вас съпруги от самите вас и от добитъка – чифтове. Така Той ви множи. Няма подобен Нему. Той е Всечуващия, Всезрящия." (42:11)
Без съмнение, във всички открити и познати на човечеството закони – в закона за земното притегляне, законите на термодинамиката и за течната плазма, за кръговрата на водата, във всичко това ясно виждаме силата и величието на Всевишния Аллах. Тази вселена е едно творение сред всички творения по волята на Аллах. Безбройните същества в тази вселена са образци на творящата сила на Аллах.
Има и други източници за опознаване на Аллах. Коранът е едно от най-големите чудеса на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем). Коранът призовава хората към вярата и правия път. Ако оставим настрана логическите доказателства и даже се направим, че не ги забелязваме, пред нас има една книга пълна с чудеса, донесена от най-големия Пророк – Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем). Това е Коранът. Аз намерих научни истини в Корана и повярвах на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем). Приех неговата теза, че всяко нещо си има създател. Аз вярвам в съществуването на Аллах и стигнах до тази вяра чрез метода на Пророка Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), тоест чрез метода на откровението:
„И запечатахме ушите им в пещерата години наред." (18:11)
Бих казал на всички тези, които за да повярват в Аллах, искат да го видят с очите си и да го докоснат, следното: Помислете си същото за английската кралица. За да приемете нейното съществуване, ще поискате да я видите и докоснете. Това не е лесно. И най-вероятно ще трябва да се задоволите с нейна снимка или да чуете името й. За повечето хора една среща с кралицата е невъзможна. Тя е свързана със специални условия. Разбира се, има огромна разлика между една кралица и създателя на вселената. Аллах не може да се види. Той е толкова велик, че е невъзможно да бъде видян от човешкото око. Но този, който иска да го види се свързва с него чрез сърцето си, обича го, уважава го, покланя му се. И може да види във всичко, което ни заобикаля неговото величие.
Тук трябва да добавим, че съвременната наука не може да даде обяснение за същността на много явления. Например, използваме електрическа енергия за топлина, за задвижване на машини. Но какво е електричеството? Това обяснено ли е? Науката не го обяснява. Светлината, топлината, лъчите са подобни феномени. Има някои субективни мнения и обяснения на тези въпроси, но те не дават истинско познание и често са противоречиви. Задачата на науката е да изследва особеностите на предметите и да ги използва. Точно затова науката не може да ви отведе по-далеч от природата. Ние обаче на основата на научни изследвания се натъкваме на неща толкова съвършени в своята изработка, че виждаме една свръхестествена воля и мислене. Това е моята тайна за вярата в Аллах. Ако трябва да резюмирам, силата на Аллах Всевишният откриваме в творенията му. Това е единственият път, който ни посочва науката по единобожието.

Западните учени
Известният френски биолог, физиолог и хирург д-р Алексис Карел казва следното:
„В космоса се съзират следи от една душевност и по някои свои особености прилича на човешката душа.”
Във вселената съществува един ясен ред и дисциплина. Ние можем да възприемем този ред. Математическите доказателства, които са плод на нашия ум ни дават възможност, да възприемем всичко около нас. Отношението на Господ към неодушевените предмети е същото каквото е на математика към тези предмети. Ако ние не се доближим към него, той ще е все така много далеч от нас. Той е силен, като закона за земното притегляне, и недостижим като Слънцето. Приемам големите учени като Нютон, Ампер, Планк и Брогли. Но започнем ли да изследваме живите същества, тук не ни помагат нито простите методи, нито силата на логиката.
Живите същества се развиват противоречиво, те са както наивни, разточителни, упорити, така и груби, недодялани. Живите същества са сякаш в ръцете на сила, която ги води по криволичещ път към издигането на душата. Този път е изпълнен с препятствия и безизходица и животът сякаш по погрешка е навлязъл в този път. С цената на много маневри и големи усилия волята на природата или пък на Господ е създала човека."
Артур Комптон казва следното: „Предположението, че природата е създадена от Господ е много по-вероятно, отколкото всички други предположения. Приемането на Бог е също толкова правилно, както и приемането на всички физически хипотези. Няма никаква причина да не се вярва в Бог.
Милиджан, Едисон, Джеймс Джейс, Нютон всички те вярват, че вселената е създадена от силата на разума на Бога.
Но ако физици и астрономи могат да се задоволят с дадени хипотези, то за човека те са недостатъчни. Този Бог, в който вярват Нютон и Платон няма нищо общо с нашите радости и мъки. Ние не искаме да вярваме в един математик или пък да приемем за бог някакъв несръчен опит. Ние имаме нужда от Бог, който да ни обича, който да ни чува и да ни помага. Горе-долу от два века насам религията е изместена от материалния интерес и науката. Науката, общо взето, бе забранена и в училищата. Съвременното общество на практика вече не прилага нищо от религията. Но въпреки всичко това, тя е жива.
Човечеството продължава да следва вечния път на духовното развитие. Във всяка епоха човек е имал нужда да служи. Служенето за него е естествена необходимост, както необходимостта да обича. Търсенето на Аллах е като задължителен резултат от нашето духовно развитие. Човекът на Запад намери своя велик бог в лицето на един строител. Думите на Христос са навлезли дълбоко в реалния живот. Тези думи нямат нищо общо с философията. Думите му отричат търсенето на компромиси и даже остават неразбрани.
Проф. Артур Томсън от университета в Йейл, САЩ дава следните обяснения:
„Целта на науката е да обясни вселената доколкото и докъдето може аналитично и с научни методи. До научното познание се достига чрез наблюдения, опити и анализи. Всички познаваме приятелите си, но по-добре познаваме роднините си."
Това обаче не е научно познание. Това са познания на базата на личния опит, чувствата и емоциите. Знанията на човека, например за химическия състав на едно вещество е нещо съвсем друго. Истината във физиката и химията са нещо извън личността, това са общочовешки познания. Това е валидно за биологията, психологията и социологията. Само че физическите методи са приложими единствено за неживата природа. Абстрактни парчета от нещо не могат да се считат за реалност. Задачата на науката е да обяснява явленията. В търсенето на реалността и истината, разбира се, и чувствата имат своето място. Примерно, ако тръгнем на риболов с мрежа в морето, каква е вероятността и какво реално можем да уловим. Научно погледнато, има вероятност мрежата ни да остане празна.
Много правилно е казано: „Твое е само това, което усещаш.”
Най-крайната точка на науката са анализите, до които се стига след наблюдения и опити. Днес последните данни и общата изходна точка са електроните, протоните, радиацията, протоплазмата, психиката. Навсякъде се прилагат научни методи, но истинските резултати са доста различни. Например днес науката психология, не може да се похвали с такива здрави основи като физиологията. Най-висшият израз на човешката духовност е идеята за Господ, или пътя за достигането до тази мисъл. В исторически аспект тази идея понякога се е задълбочавала и е развивала оценките и познанията на човека.
Но понякога се случва и обратното. В сравнение с миналото, днес идеята за сътворението на Вселената от Аллах е много по-силна. Защото днешният светоглед на човека, неговото мнение за природата е много по-широко и всеобхватно.
Не бива да се мисли, че границите, които определя религията по отношение на нашите мисли, чувства и действия, са продукт на човешкия опит. Те принадлежат на една по-висша материя. Същността на религията е вярата в съществуването на духовна реалност отвъд, вярата в онова, което не се вижда. Най-големият придобит опит в религията, е цялостното отдаване, търсенето на утеха и награда в най-великата реалност, наречена Господ. Красотата е една реалност. Музиката е една реалност. Тяхното влияние е познато на всеки. От историята знаем, че човек винаги е отварял сърцето си за красотата и музиката.
Ние твърдим, че един атом се състои от електрони и протони, но това не можем да го проверим чрез опит. Това са символични понятия, но не можем да кажем, че това са някакви фантазии. Даже когато някои нови открития не са достатъчно достоверни, не бива веднага да ги отричаме. Грешно е да твърдим, че природните закони не са открития на човека. Те може би не са категоричната истина. Но все пак са близо до обяснението. Ние изграждаме нашия живот тъкмо на основата на това обяснение.

(Следва)

Вестник "Мюсюлмани", брой 11 (88), Октомври, 1999 година

Съществуването на Аллах и мненията на учените

(продължение)

Мюсюлманските учени
М. Шюкрю в интервюто си за списание Хилял разказва следното:
„Бях една на седем години: В часа по вероучение ходжата ни разказваше за Аллах. Каза ни, че Аллах е този, който ни е създал, нас и всичко наоколо. Надълго и широко ни разказа за това. Помня, че тогава ми хрумна следния въпрос. Добре де, а кой е създал Аллах? Прошепнах този въпрос на момчето до мене и той, без никакви притеснения го зададе на ходжата, за да докаже, че внимателно следи урока. Ходжата обаче се ядоса много. Добре, че аз не зададох въпроса, си казах. Със страх си спомням за неприятностите, които си навлече съученикът ми. Тогава разбрах, че в часовете по религия е опасно да се разсъждава. Направих си извода, че просто трябва да приемем Аллах, без да мислим излишно върху това. Но на тези години ми се искаше да узная истината. Ходжата обаче не само не ни даваше възможност да разсъждаваме по този въпрос, но и явно се притесни. След време и аз започнах да задавам въпроси. Не получавах отговори и мислех, че това е естествено. Разбрах, че трябва да приемем религиозните ценности такива, каквито са. Все пак продължих да умувам върху следната мисъл: „Ако наистина има Аллах и той е справедлив и милостив, защо тогава на света има и добро, и зло? Защо лошите си живеят спокойно, а добрите страдат?"
Не можах да намеря отговор, който да ме удовлетвори. Защо, питах се аз, Аллах трябва да ни подлага на изпитание? Това безбожие ли е? Не можех да възприема нито какво е неверник, нито какво е вярващ? Също така нито приемах нито отричах съществуването на Аллах. Стараех се животът ми да протича далеч от мисълта за Аллах. Но скоро разбрах, че не може да се живее така. В моменти, когато ми беше притеснено разгръщах страниците на Корана, правех намаз. Това ми носеше успокоение. Преглъщах сълзите и се стараех да гледам философски на света. Скоро забравях черните мисли и естествено че забравях и за Аллах. Обръщах се към него в тежки моменти и си мислех, че човечеството е търсило и достигнало до мисълта за Аллах, чувствайки се безсилно срещу природата. Смятах, че с развитието на науката ще отпадне необходимостта от търсене на такава опора. Дълго време живях с тези противоречиви мисли. Не предполагах, че човечеството ще продължи да живее в борба с противоположностите и че доброто и лошото винаги ще го съпътстват. Истината е, че аз бях едно безсилно създание и щях да си остана все такъв, докато ме преследват злините и нещастията, докато смъртта е по петите ми.
Колкото и да се развива науката, тя не може да победи смъртта. Колкото, и да напредва обществото, семето на злото в човешката душа не ще се изтрие.
Независимо от злините и смъртта обаче, единствено мисълта за Аллах е тази, която поддържа живота. Започнах да отварям душата си и да възприемам Аллах като едно благоволение. Разбрах, че съм силен с това, че приемам слабостта. Благодарен съм на Аллах за тази помощ. Осъзнах, че щастието е в това, да приемеш нещастието. Благодарен съм на Аллах за това познание."
С разширяването на познанието, доказателството за съществуването на създателя става задължително. Научните методи се опират на възгледите за детерминизма, тоест всяко нещо има своето място в един механичен ред, причина и следствие са взаимно свързани. И в Корана се споменава за тази взаимовръзка: Например в Сура Ал Кахф в 84-ти айет се казва следното:
Кажи: „Всеки постъпва по свой начин. Но вашият Господ най-добре знае кой е на по-прав път."
Например като кажем, че се изморяваме, докато ходим, това означава, че ходенето е причина, а умората следствие. Водата при загряване кипи, което означава, че загряването е причина, а кипенето следствие. Във Вселената навсякъде съществува тази връзка между причина и следствие.
Детерминизмът или механизмите, ако се разгледат в една тясна рамка нямат нужда от външно влияние. Следователно от научна гледна точка има причини, които направляват събитията. И тези причини, ако няма намеса на някаква друга сили, в едни и същи условия довеждат до еднакви резултати. Но това механично разбиране на света е едно безплодно обяснение. Защото при многото сложни ситуации едно такова научно обяснение е невъзможно. И в тези случаи сме принудени да приемам някои хипотези за истинни. Например, ако вземем вселената като цяло. Трябва да има сила извън тази вселена, за да може тя да съществува. От научна гледна точка, вселената има нужда от създател. Освен това, много от събитията и фактите и тяхното развитие не се вписват механично, в една система. Съществуват толкова чудни неща, за които не може да се даде обяснение. Например, в сънищата си предусещаме неща, които впоследствие може след дни, може след години, наистина ни се случват. Без съмнение молитвите към Аллах са убежището на вярващия. За да бъде чута молитвата, условието е вярващият да полага положителни усилия. Преди всичко е нужна искреност и старание. Защото Аллах Всевишният повелява следното:
„Който търси мощта – на Аллах принадлежи цялата мощ. Към Него се възнася хубавото слово и праведното дело го въздига. А които замислят злини, за тях ще има сурово мъчение. И лукавството им ще пропадне". (Фатир: 10)

Западните учени
Мнението на инженера по електроника Проф. Д-р Клод М. Хатаваи, е следното: „Убеден съм, че един план, един ред ли както искате го наречете, може да се появи по два начина. Или намира едно случайно решение или е плод на даден план. Колкото едно произведение е по-сложно и противоречиво, толкова вероятността да е резултат от случайност е по-малка. Не можем да не се съгласим и нямаме друг изход освен да приемем съществуването на Аллах в този безкраен ред.
Тук искам да се спра на следното. Не може нещо, което е материално да е планирало и създало съществуващия ред във вселената. Аз вярвам, че Аллах е нематериален. И приемам, че във вселената съществуват нематериални създания. Това е така, защото във физиката, областта, в която работя, виждам една нематериална първопричина. В моята философия има място и за извън материални създания. Защото нематериалните създания не могат да се възприемат с естествените сетива, могат единствено да се отбележат. Средствата на науката, с които разполагам са безсилни да достигнат до истината. Би било много наивно и глупаво да се отрича истината, поради безсилие. Освен това развитието на съвременната физика ме научи, че е безсилна да управлява и насочва както самата наука, така и вселената.
Сър Исак Нютон стигна до заключението, че нашата вселена постоянно се разпада и се доближава до етапа, когато собствената й енергия ще се изчерпа. Той приема, че вселената има начало и е създадена по определен план. След откритието на съвременните термодинамични закони тази тема получи яснота и разбрахме, че трябва да правим, разлика между енергията, която може да се използва и такава, която е неизползваема. Според днешните открития, една част от енергията, която участва при термодинамичните промени се превръща в неизползваема енергия. В природата няма възможност за обратния процес. Това е тъкмо втория принцип на термодинамиката.
Болтман е работил много по тази тема и за да достигне до тази истина е използвал всичките си математически умения и талант. Установил е, че както е отбелязано във втория принцип на термодинамиката има загуба на полезна енергия във вселената и това е резултат на разграждането и нарушаването на всемирния ред. В термичните процеси полезната енергия при превръщането си в излишна намира израз в разграждането и изчезването на молекулите. С други думи, това означава разрушаване на молекулите. Ако трябва да обясним темата по друг начин: вселената не може да се създаде от само себе си и не може да поддържа този ред. Защото всяка една естествена промяна, задължително предполага нарушаване на реда и откъсване на някакво парче от цялото. Даже когато това развитие е от простото към сложното, това пак е в резултат на някакво по-голямо раздробяване някъде другаде.
Вселената не е нищо друго, освен едно необяснимо струпване на материя, подчинена на определени закони. Ако това е така, то трябва да съществува нещо, което я създава и трябва да се намери някаква друга причина, извън втория принцип на термодинамиката. И това трябва да се търси извън и над всемирната материя.
А това не е нищо друго, освен Всевишния Аллах, когото не можем да видим, но който вижда и знае всичко.
Физикът проф. Д-р Джордж Ирил Дейвид казва следното:
„С развитието на науката възникнаха някои неизбежни въпроси. Наистина, това не са нови въпроси, те са в резултат на открития и мнения относно възникването на вселената. Един от тези вечно актуални и жизнено важни въпроси е следният: „Тази вселена има ли си велик създател или не ?" Има и още един много по- сложен и труден въпрос, който много често го задават децата с блестящата си непредубеденост. И той е: „ Ако тази вселена има създател, кой е той?"
Не можем да докажем съществуването на Аллах единствено с материални доводи. Ако някой твърди, че Аллах е изцяло материален, можем да му кажем, че с материални доводи можем да възприемем Аллах, а трябва да се облегнем на ума, на знанията и на това, което виждаме, за да възприемем неговото съществуване. Науката с нейните логични методи ни обяснява, че във вселената няма материя, която да се създава от само себе си.
Ако възприемем мисълта, че вселената може да се самосъздава, тогава трябва да приемем, че самата вселена е божествена. Тогава приемаме и мисълта, че има създател и този създател е както от материя, така и от дух. Аз обаче вместо това, предпочитам да вярвам на Бог, нематериален, изключителен и несравним.
Тук искам да добавя и следното. Създанията се развиват, усъвършенстват, и това е още едно доказателство, че има създател, който е над тях.
Не само звездите и небесните тела са създадени от молекули, за които споменахме по-горе. И човекът като най-съвършен жив организъм също, се състои от тях. Мислещият човек, откривателят, творецът, търсещият истината за живота човек също е роден от нещо. Несъмнено всяка частица от вселената ни доказва съществуването на Аллах. Истина е, че материята не може да се създаде от само себе си и създателят е Аллах. Не е нужно да търсим други доказателствени методи, за да потвърдим това, че всички създания във вселената са свързани със съществуването на Аллах.

Вестник "Мюсюлмани", брой 12 (89), Ноември, 1999 година