Съществуването на Аллах и мненията на учените
(продължение)
Мюсюлманските учени
М. Шюкрю в интервюто си за списание Хилял разказва следното:
„Бях една на седем години: В часа по вероучение ходжата ни разказваше за Аллах. Каза ни, че Аллах е този, който ни е създал, нас и всичко наоколо. Надълго и широко ни разказа за това. Помня, че тогава ми хрумна следния въпрос. Добре де, а кой е създал Аллах? Прошепнах този въпрос на момчето до мене и той, без никакви притеснения го зададе на ходжата, за да докаже, че внимателно следи урока. Ходжата обаче се ядоса много. Добре, че аз не зададох въпроса, си казах. Със страх си спомням за неприятностите, които си навлече съученикът ми. Тогава разбрах, че в часовете по религия е опасно да се разсъждава. Направих си извода, че просто трябва да приемем Аллах, без да мислим излишно върху това. Но на тези години ми се искаше да узная истината. Ходжата обаче не само не ни даваше възможност да разсъждаваме по този въпрос, но и явно се притесни. След време и аз започнах да задавам въпроси. Не получавах отговори и мислех, че това е естествено. Разбрах, че трябва да приемем религиозните ценности такива, каквито са. Все пак продължих да умувам върху следната мисъл: „Ако наистина има Аллах и той е справедлив и милостив, защо тогава на света има и добро, и зло? Защо лошите си живеят спокойно, а добрите страдат?"
Не можах да намеря отговор, който да ме удовлетвори. Защо, питах се аз, Аллах трябва да ни подлага на изпитание? Това безбожие ли е? Не можех да възприема нито какво е неверник, нито какво е вярващ? Също така нито приемах нито отричах съществуването на Аллах. Стараех се животът ми да протича далеч от мисълта за Аллах. Но скоро разбрах, че не може да се живее така. В моменти, когато ми беше притеснено разгръщах страниците на Корана, правех намаз. Това ми носеше успокоение. Преглъщах сълзите и се стараех да гледам философски на света. Скоро забравях черните мисли и естествено че забравях и за Аллах. Обръщах се към него в тежки моменти и си мислех, че човечеството е търсило и достигнало до мисълта за Аллах, чувствайки се безсилно срещу природата. Смятах, че с развитието на науката ще отпадне необходимостта от търсене на такава опора. Дълго време живях с тези противоречиви мисли. Не предполагах, че човечеството ще продължи да живее в борба с противоположностите и че доброто и лошото винаги ще го съпътстват. Истината е, че аз бях едно безсилно създание и щях да си остана все такъв, докато ме преследват злините и нещастията, докато смъртта е по петите ми.
Колкото и да се развива науката, тя не може да победи смъртта. Колкото, и да напредва обществото, семето на злото в човешката душа не ще се изтрие.
Независимо от злините и смъртта обаче, единствено мисълта за Аллах е тази, която поддържа живота. Започнах да отварям душата си и да възприемам Аллах като едно благоволение. Разбрах, че съм силен с това, че приемам слабостта. Благодарен съм на Аллах за тази помощ. Осъзнах, че щастието е в това, да приемеш нещастието. Благодарен съм на Аллах за това познание."
С разширяването на познанието, доказателството за съществуването на създателя става задължително. Научните методи се опират на възгледите за детерминизма, тоест всяко нещо има своето място в един механичен ред, причина и следствие са взаимно свързани. И в Корана се споменава за тази взаимовръзка: Например в Сура Ал Кахф в 84-ти айет се казва следното:
Кажи: „Всеки постъпва по свой начин. Но вашият Господ най-добре знае кой е на по-прав път."
Например като кажем, че се изморяваме, докато ходим, това означава, че ходенето е причина, а умората следствие. Водата при загряване кипи, което означава, че загряването е причина, а кипенето следствие. Във Вселената навсякъде съществува тази връзка между причина и следствие.
Детерминизмът или механизмите, ако се разгледат в една тясна рамка нямат нужда от външно влияние. Следователно от научна гледна точка има причини, които направляват събитията. И тези причини, ако няма намеса на някаква друга сили, в едни и същи условия довеждат до еднакви резултати. Но това механично разбиране на света е едно безплодно обяснение. Защото при многото сложни ситуации едно такова научно обяснение е невъзможно. И в тези случаи сме принудени да приемам някои хипотези за истинни. Например, ако вземем вселената като цяло. Трябва да има сила извън тази вселена, за да може тя да съществува. От научна гледна точка, вселената има нужда от създател. Освен това, много от събитията и фактите и тяхното развитие не се вписват механично, в една система. Съществуват толкова чудни неща, за които не може да се даде обяснение. Например, в сънищата си предусещаме неща, които впоследствие може след дни, може след години, наистина ни се случват. Без съмнение молитвите към Аллах са убежището на вярващия. За да бъде чута молитвата, условието е вярващият да полага положителни усилия. Преди всичко е нужна искреност и старание. Защото Аллах Всевишният повелява следното:
„Който търси мощта – на Аллах принадлежи цялата мощ. Към Него се възнася хубавото слово и праведното дело го въздига. А които замислят злини, за тях ще има сурово мъчение. И лукавството им ще пропадне". (Фатир: 10)
Западните учени
Мнението на инженера по електроника Проф. Д-р Клод М. Хатаваи, е следното: „Убеден съм, че един план, един ред ли както искате го наречете, може да се появи по два начина. Или намира едно случайно решение или е плод на даден план. Колкото едно произведение е по-сложно и противоречиво, толкова вероятността да е резултат от случайност е по-малка. Не можем да не се съгласим и нямаме друг изход освен да приемем съществуването на Аллах в този безкраен ред.
Тук искам да се спра на следното. Не може нещо, което е материално да е планирало и създало съществуващия ред във вселената. Аз вярвам, че Аллах е нематериален. И приемам, че във вселената съществуват нематериални създания. Това е така, защото във физиката, областта, в която работя, виждам една нематериална първопричина. В моята философия има място и за извън материални създания. Защото нематериалните създания не могат да се възприемат с естествените сетива, могат единствено да се отбележат. Средствата на науката, с които разполагам са безсилни да достигнат до истината. Би било много наивно и глупаво да се отрича истината, поради безсилие. Освен това развитието на съвременната физика ме научи, че е безсилна да управлява и насочва както самата наука, така и вселената.
Сър Исак Нютон стигна до заключението, че нашата вселена постоянно се разпада и се доближава до етапа, когато собствената й енергия ще се изчерпа. Той приема, че вселената има начало и е създадена по определен план. След откритието на съвременните термодинамични закони тази тема получи яснота и разбрахме, че трябва да правим, разлика между енергията, която може да се използва и такава, която е неизползваема. Според днешните открития, една част от енергията, която участва при термодинамичните промени се превръща в неизползваема енергия. В природата няма възможност за обратния процес. Това е тъкмо втория принцип на термодинамиката.
Болтман е работил много по тази тема и за да достигне до тази истина е използвал всичките си математически умения и талант. Установил е, че както е отбелязано във втория принцип на термодинамиката има загуба на полезна енергия във вселената и това е резултат на разграждането и нарушаването на всемирния ред. В термичните процеси полезната енергия при превръщането си в излишна намира израз в разграждането и изчезването на молекулите. С други думи, това означава разрушаване на молекулите. Ако трябва да обясним темата по друг начин: вселената не може да се създаде от само себе си и не може да поддържа този ред. Защото всяка една естествена промяна, задължително предполага нарушаване на реда и откъсване на някакво парче от цялото. Даже когато това развитие е от простото към сложното, това пак е в резултат на някакво по-голямо раздробяване някъде другаде.
Вселената не е нищо друго, освен едно необяснимо струпване на материя, подчинена на определени закони. Ако това е така, то трябва да съществува нещо, което я създава и трябва да се намери някаква друга причина, извън втория принцип на термодинамиката. И това трябва да се търси извън и над всемирната материя.
А това не е нищо друго, освен Всевишния Аллах, когото не можем да видим, но който вижда и знае всичко.
Физикът проф. Д-р Джордж Ирил Дейвид казва следното:
„С развитието на науката възникнаха някои неизбежни въпроси. Наистина, това не са нови въпроси, те са в резултат на открития и мнения относно възникването на вселената. Един от тези вечно актуални и жизнено важни въпроси е следният: „Тази вселена има ли си велик създател или не ?" Има и още един много по- сложен и труден въпрос, който много често го задават децата с блестящата си непредубеденост. И той е: „ Ако тази вселена има създател, кой е той?"
Не можем да докажем съществуването на Аллах единствено с материални доводи. Ако някой твърди, че Аллах е изцяло материален, можем да му кажем, че с материални доводи можем да възприемем Аллах, а трябва да се облегнем на ума, на знанията и на това, което виждаме, за да възприемем неговото съществуване. Науката с нейните логични методи ни обяснява, че във вселената няма материя, която да се създава от само себе си.
Ако възприемем мисълта, че вселената може да се самосъздава, тогава трябва да приемем, че самата вселена е божествена. Тогава приемаме и мисълта, че има създател и този създател е както от материя, така и от дух. Аз обаче вместо това, предпочитам да вярвам на Бог, нематериален, изключителен и несравним.
Тук искам да добавя и следното. Създанията се развиват, усъвършенстват, и това е още едно доказателство, че има създател, който е над тях.
Не само звездите и небесните тела са създадени от молекули, за които споменахме по-горе. И човекът като най-съвършен жив организъм също, се състои от тях. Мислещият човек, откривателят, творецът, търсещият истината за живота човек също е роден от нещо. Несъмнено всяка частица от вселената ни доказва съществуването на Аллах. Истина е, че материята не може да се създаде от само себе си и създателят е Аллах. Не е нужно да търсим други доказателствени методи, за да потвърдим това, че всички създания във вселената са свързани със съществуването на Аллах.
Вестник "Мюсюлмани", брой 12 (89), Ноември, 1999 година
Портал 
