Съществуването на Аллах и мненията на учените
(продължение)
Мюсюлманските учени
Проф. Ханефи Ахмед отговаря на въпроса простичко и ясно:
„Човек, като погледне вселената, в която живеем, вижда такава красота, ред и величие, че е невъзможно да приеме, че всичко това е създадено напразно или пък от само себе си. Няма съмнение, че е нужна сила, която да съхранява този ред. За разумните, мислещи хора това е истинският път. Законите на термодинамиката доказват, че вселената е възникнала в точно определено време. Това означава, че тя има свое начало, че не е безкрайна.
Учените предполагат, че възрастта на нашата Слънчева система е около 5 милиона години и повече. Това означава, че преди това светът не е съществувал и се е появил преди около 5 милиона години. Вселената е създадена или от само себе си, или от някаква друга сила. Не може да се твърди, че е възникнала от само себе си. Едно такова твърдение е лишено от смисъл. Трябва да съществува сила, създала този свят. Ако предположим, че тази сила е от същия вид, то това е също безсмислено. Ето тук е проблемът. Без съмнение, ако тази вселена е създадена от незнайна сила то това трябва да е нещо извън тази вселена. И това е единственото решение на проблема. След като вселената е създадена, то това означава, че тя си има и създател. Щом вселената е материална, то тогава създателят е свръхматерия. Ако вселената има свое начало и край, то създателят не може да има нито начало, нито край. И ако трябва да дадем име на тази сила, то това е несравнимият Всевишен Аллах. В Корана тази истина е представена по следния начин:
"Нима нищо не ги сътвори, или те са творците?" (52:35)
„Аллах е Творецът на всяко нещо и Той е Разпоредителят за всяко нещо." (39:62)
„Вие ме зовете, да не вярвам в Аллах и да съдружавам с Него онова, за което нямам знание, а аз ви зова към Всемогъщия, Многоопрощаващия." (40:62)
„Ще им покажем Нашите знамения по хоризонтите и в тях самите, додето им се изясни, че това е истината. Нима не е достатъчно, че твоят Господ е свидетел на всяко нещо?" (41:53)
Твореца на небесата и на земята. Създаде Той за вас съпруги от самите вас и от добитъка – чифтове. Така Той ви множи. Няма подобен Нему. Той е Всечуващия, Всезрящия." (42:11)
Без съмнение, във всички открити и познати на човечеството закони – в закона за земното притегляне, законите на термодинамиката и за течната плазма, за кръговрата на водата, във всичко това ясно виждаме силата и величието на Всевишния Аллах. Тази вселена е едно творение сред всички творения по волята на Аллах. Безбройните същества в тази вселена са образци на творящата сила на Аллах.
Има и други източници за опознаване на Аллах. Коранът е едно от най-големите чудеса на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем). Коранът призовава хората към вярата и правия път. Ако оставим настрана логическите доказателства и даже се направим, че не ги забелязваме, пред нас има една книга пълна с чудеса, донесена от най-големия Пророк – Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем). Това е Коранът. Аз намерих научни истини в Корана и повярвах на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем). Приех неговата теза, че всяко нещо си има създател. Аз вярвам в съществуването на Аллах и стигнах до тази вяра чрез метода на Пророка Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), тоест чрез метода на откровението:
„И запечатахме ушите им в пещерата години наред." (18:11)
Бих казал на всички тези, които за да повярват в Аллах, искат да го видят с очите си и да го докоснат, следното: Помислете си същото за английската кралица. За да приемете нейното съществуване, ще поискате да я видите и докоснете. Това не е лесно. И най-вероятно ще трябва да се задоволите с нейна снимка или да чуете името й. За повечето хора една среща с кралицата е невъзможна. Тя е свързана със специални условия. Разбира се, има огромна разлика между една кралица и създателя на вселената. Аллах не може да се види. Той е толкова велик, че е невъзможно да бъде видян от човешкото око. Но този, който иска да го види се свързва с него чрез сърцето си, обича го, уважава го, покланя му се. И може да види във всичко, което ни заобикаля неговото величие.
Тук трябва да добавим, че съвременната наука не може да даде обяснение за същността на много явления. Например, използваме електрическа енергия за топлина, за задвижване на машини. Но какво е електричеството? Това обяснено ли е? Науката не го обяснява. Светлината, топлината, лъчите са подобни феномени. Има някои субективни мнения и обяснения на тези въпроси, но те не дават истинско познание и често са противоречиви. Задачата на науката е да изследва особеностите на предметите и да ги използва. Точно затова науката не може да ви отведе по-далеч от природата. Ние обаче на основата на научни изследвания се натъкваме на неща толкова съвършени в своята изработка, че виждаме една свръхестествена воля и мислене. Това е моята тайна за вярата в Аллах. Ако трябва да резюмирам, силата на Аллах Всевишният откриваме в творенията му. Това е единственият път, който ни посочва науката по единобожието.
Западните учени
Известният френски биолог, физиолог и хирург д-р Алексис Карел казва следното:
„В космоса се съзират следи от една душевност и по някои свои особености прилича на човешката душа.”
Във вселената съществува един ясен ред и дисциплина. Ние можем да възприемем този ред. Математическите доказателства, които са плод на нашия ум ни дават възможност, да възприемем всичко около нас. Отношението на Господ към неодушевените предмети е същото каквото е на математика към тези предмети. Ако ние не се доближим към него, той ще е все така много далеч от нас. Той е силен, като закона за земното притегляне, и недостижим като Слънцето. Приемам големите учени като Нютон, Ампер, Планк и Брогли. Но започнем ли да изследваме живите същества, тук не ни помагат нито простите методи, нито силата на логиката.
Живите същества се развиват противоречиво, те са както наивни, разточителни, упорити, така и груби, недодялани. Живите същества са сякаш в ръцете на сила, която ги води по криволичещ път към издигането на душата. Този път е изпълнен с препятствия и безизходица и животът сякаш по погрешка е навлязъл в този път. С цената на много маневри и големи усилия волята на природата или пък на Господ е създала човека."
Артур Комптон казва следното: „Предположението, че природата е създадена от Господ е много по-вероятно, отколкото всички други предположения. Приемането на Бог е също толкова правилно, както и приемането на всички физически хипотези. Няма никаква причина да не се вярва в Бог.
Милиджан, Едисон, Джеймс Джейс, Нютон всички те вярват, че вселената е създадена от силата на разума на Бога.
Но ако физици и астрономи могат да се задоволят с дадени хипотези, то за човека те са недостатъчни. Този Бог, в който вярват Нютон и Платон няма нищо общо с нашите радости и мъки. Ние не искаме да вярваме в един математик или пък да приемем за бог някакъв несръчен опит. Ние имаме нужда от Бог, който да ни обича, който да ни чува и да ни помага. Горе-долу от два века насам религията е изместена от материалния интерес и науката. Науката, общо взето, бе забранена и в училищата. Съвременното общество на практика вече не прилага нищо от религията. Но въпреки всичко това, тя е жива.
Човечеството продължава да следва вечния път на духовното развитие. Във всяка епоха човек е имал нужда да служи. Служенето за него е естествена необходимост, както необходимостта да обича. Търсенето на Аллах е като задължителен резултат от нашето духовно развитие. Човекът на Запад намери своя велик бог в лицето на един строител. Думите на Христос са навлезли дълбоко в реалния живот. Тези думи нямат нищо общо с философията. Думите му отричат търсенето на компромиси и даже остават неразбрани.
Проф. Артур Томсън от университета в Йейл, САЩ дава следните обяснения:
„Целта на науката е да обясни вселената доколкото и докъдето може аналитично и с научни методи. До научното познание се достига чрез наблюдения, опити и анализи. Всички познаваме приятелите си, но по-добре познаваме роднините си."
Това обаче не е научно познание. Това са познания на базата на личния опит, чувствата и емоциите. Знанията на човека, например за химическия състав на едно вещество е нещо съвсем друго. Истината във физиката и химията са нещо извън личността, това са общочовешки познания. Това е валидно за биологията, психологията и социологията. Само че физическите методи са приложими единствено за неживата природа. Абстрактни парчета от нещо не могат да се считат за реалност. Задачата на науката е да обяснява явленията. В търсенето на реалността и истината, разбира се, и чувствата имат своето място. Примерно, ако тръгнем на риболов с мрежа в морето, каква е вероятността и какво реално можем да уловим. Научно погледнато, има вероятност мрежата ни да остане празна.
Много правилно е казано: „Твое е само това, което усещаш.”
Най-крайната точка на науката са анализите, до които се стига след наблюдения и опити. Днес последните данни и общата изходна точка са електроните, протоните, радиацията, протоплазмата, психиката. Навсякъде се прилагат научни методи, но истинските резултати са доста различни. Например днес науката психология, не може да се похвали с такива здрави основи като физиологията. Най-висшият израз на човешката духовност е идеята за Господ, или пътя за достигането до тази мисъл. В исторически аспект тази идея понякога се е задълбочавала и е развивала оценките и познанията на човека.
Но понякога се случва и обратното. В сравнение с миналото, днес идеята за сътворението на Вселената от Аллах е много по-силна. Защото днешният светоглед на човека, неговото мнение за природата е много по-широко и всеобхватно.
Не бива да се мисли, че границите, които определя религията по отношение на нашите мисли, чувства и действия, са продукт на човешкия опит. Те принадлежат на една по-висша материя. Същността на религията е вярата в съществуването на духовна реалност отвъд, вярата в онова, което не се вижда. Най-големият придобит опит в религията, е цялостното отдаване, търсенето на утеха и награда в най-великата реалност, наречена Господ. Красотата е една реалност. Музиката е една реалност. Тяхното влияние е познато на всеки. От историята знаем, че човек винаги е отварял сърцето си за красотата и музиката.
Ние твърдим, че един атом се състои от електрони и протони, но това не можем да го проверим чрез опит. Това са символични понятия, но не можем да кажем, че това са някакви фантазии. Даже когато някои нови открития не са достатъчно достоверни, не бива веднага да ги отричаме. Грешно е да твърдим, че природните закони не са открития на човека. Те може би не са категоричната истина. Но все пак са близо до обяснението. Ние изграждаме нашия живот тъкмо на основата на това обяснение.
(Следва)
Вестник "Мюсюлмани", брой 11 (88), Октомври, 1999 година
Портал 
