Да се хванем за въжето на Аллах
Бележка на Админа:
Това са думи на г-н Фикри Сали, след конференция през 2005 г.
Уважаеми братя мюсюлмани.
С позволението на Всевишния Аллах днес отново се събрахме тук, в столицата на нашата страна. Сега сме особено щастливи да видим сред вас, делегатите на конференцията, многоуважаемите гости от чужбина, които с присъствието си почетоха нашата конференция. Смятаме, че днешната ни конференция ще бъде една решителна крачка напред в стремежа ни за обединение на българските мюсюлмани. Историята и животът показват, че когато всички ние си подадем ръце, за нас няма непреодолими трудности. Всъщност нали и религията ни на това ни учи и наставлява здраво да се хванем за въжето на Аллах?
Вие, които откликнахте на нашата покана да присъствате на днешната ни конференция, години наред изпитвате и сте свидетели на трудностите на все още неразрешените ни проблеми.
Днешната ни конференция е призвана да вземе редица решения, които ще окажат силно влияние върху живота на българските мюсюлмани. На първо място сред тях, естествено, е въпросът за приемането на Устава на вероизповеданието, който ще насочи цялостната ни бъдеща дейност. Ето защо приемането на един реален и добър устав е сред най-важните задачи, които ни предстоят.
На второ място ние трябва да изберем членовете на Висшия мюсюлмански съвет, който ще ръководи и направлява бъдещата ни работа. Вярваме, че онези почитаеми братя мюсюлмани, които ще бъдат избрани за членове на Висшия мюсюлмански съвет, в бъдещата си дейност ще се ръководят и ще полагат усилия преди всичко в изгода на мюсюлманската общност и ще защитават интересите на страната ни. Нека не забравяме, че председателството на този съвет е не само дело славно, но и изключително отговорно.
Всички ние знаем, че именно главният мюфтия е лицето, което представлява изповеданието ни пред обществеността, както в страната, така и извън нея. Редица години ние търсехме най-подходящото лице, което с чест да изпълни тази свята и отговорна длъжност и бихме казали, че не винаги сполучвахме в търсенията си. Наистина в първите години на демокрацията нямахме кой знае какъв избор. На едните годините бяха напреднали, а другите бяха попаднали под силното влияние на тоталитарния режим. Сега вече се радваме на наличието на млади, подготвени кадри, за които някога мечтаехме. Това са възпитаници на трите наши духовни училища и Висшия ислямски институт. Благодарение на тях до голяма степен решихме въпроса за задоволяване нуждата от духовници на нисшия и средния ешелон на нашето вероизповедание. Тези млади хора, които поеха и поемат в свои ръце трудното дело, от ден на ден все по-успешно се справят с работата си, за което трябва да им благодарим.
Искам да заявя, че ние никога не сме забравяли и не забравяме братската десница, която ни се подаваше в най-трудните дни.
Ние така също виждаме, онези сили, които искат да нарушат мира и спокойствието на нашия народ и да ни въвлекат в безкрайни препирни, но водени от мисълта "Нека мъдростта и зрелостта останат при нас", не им обръщаме внимание. Ние знаем, че докато продължаваме да се движим уверено по пътя на истината и справедливостта, Всевишният Аллах ще направи да достигнем до много много щастливи дни за нас и за нашите събратя в тази страна.
Портал 
