Забулването и западното влияние
Със социоложката Д-р Нилюфер Гьоле разговаряме за забулването, естетиката, модерното държане, теми залегнали в книгата „Модерната прикритост"
Въпрос: Може ли да се модернизира забулването и има ли нещо общо с модата?
Н.Гьоле - Да, има връзка с модата. Модата е понятие, което засяга модерното общество. Първо, трябва да знаете какво е това. Второ, модата е нещо, което е свързано с днешния ден. Разбира се, че в модата има и преходни неща. Модерните общества отдават голямо значение на днешното време. Нека си припомним, че облеклото на човека в миналото не се определяше като мода. Облеклото беше не мода, а показател за социалния статут и разликата между хората. Например в Османската империя различните народи се обличаха различно и в различни цветове. Богатия се облича по един начин, бедния по друг. Етническите групи са обличали своеобразен тип дрехи т.нар. традиционно облекло за съответния регион, общност или етнос. Забулването при източните народи е различно. Всеки район си има особености. Тъканите, които се използват, цветовете са своеобразни. Наименованието на дрехите са даже различни. Всичко това представя определен народ, определен район, а в Османската империя определената религия, етническата група. Можеш да определиш даден човек по дрехите, от къде е, от коя социална категория е. Това не е мода. Модата е наистина нещо преходно. Тогава, каква е връзката на забулването с модата? Вижте, начинът, по който днес се забулват е твърде далеч от традициите. Защо? Например, днес се носи пардесю. В традиционното забулване няма такава дреха. Думата е френска. Пардесюто няма място в традиционното забулване. Освен това пардесюто придава на жените силует различен от източния и ислямски тип силует. Например на раменете се поставят подплънки. Това дава един триъгълен силует на жените. А това е видът на жена, която работи, която се конкурира. Имидж на жена от модерно, индустриално общество. Традиционният силует на жената в исляма е много по-мек, стесни очертания в рамене и разширена линия в долната част. Днешното забулване е твърде далеч от традиционното и няма връзка с традиционното облекло на турската жена.
Въпрос: Как можем да определим от социална гледна точка днешното забулване?
Н. Гьоле: От една страна това е един нов момент. Както и споменах по-горе, преди нямаше пардесюта. Имаме съвсем нова дреха, като шев, цвят, тъкан. Но се разпространи при забулването. Въпреки, че и сега има разлики в различните райони. С разширяването на ислямските движения, и начините на забулване в различните мюсюлмански страни става еднакво. Тази прилика е също интересна. Например и в Турция и в Египет, и даже в Иран дрехите си приличат. Развива се един нов начин на забулване, нови материи, нови кройки, нови начини за връзване на шаловете. Тъй като това развитие е далеч от миналото, може да се каже, представлява модерната действителност. Както във всичко модерно, и тук има мода. И в ислямското движение се появява мода. Това не се ограничава, само с ревюта и фирми. Жените от ислямското общество си имат своя мода. Търсят различни начини за забулване. Да, можем да кажем, че в забулването днес има модни тенденции. Истина е, че жените, които се забулват търсят свой стил. Но този стил е нещо различно от традициите. Това е едно модерно движение. Движение на една нова прослойка. Жени от града, образовани, напредничави, които искат да се откъснат от традиционната си роля. Това е стилът на забулване днес. Стил на жени, които не са домакини, работят, с образование, с професионална кариера. Хора, които произхождат от ислямското общество и успяват в сферите на образованието, икономиката, даже и в политиката.
Въпрос: Това развитие как се възприема от другите?
Н.Гьоле: Възприема се по няколко начина. Отначало, както и в Турция, така и навън това развитие се възприе като заплаха. Нещо като връщане назад, отричане на модерното. Известно време не се разбра, че това е нещо ново. Възприе се като назадничавост, сякаш всички традиции са лоши. От друга страна, тенденциозно не се видя, че това е част и резултат от развитието на модерното общество. Не се възприеха новите посоки на това развитие. Може би беше критика към модерното общество, но в същото време и един резултат от развитието. Една част от модерното общество, което се стреми да го развива.
Проф. Д-р Нилюфер Гьоле
Вестник "Мюсюлмани", брой 8 (98), Август, 2000 година
Портал 
