Влияние на Исляма върху характера на човека
(продължение от миналия брой)
Роля на религията в личния живот на човека
Ислямът като религия чрез вярата в Аллах Теаля и в задгробния живот осигурява щастие на човека. Щастие, което не се намира в богатството, не се намира в разкошния живот, нито във възможността да имаш някакъв сан или власт. Според исляма щастието е в самия човек, защото щастието не е материя, която може да бъде видяна или изследвана. Щастието е чувство, което е израз на чиста душа, спокойно сърце и необременена съвест. Щастието не може да бъде дадено от някого, то трябва да бъде открито от всекиго в самия себе си.
Освен щастие, религията дава надежда на вярващия човек. Преди всичко той не се страхува, че делата и начинанията му ще останат безсмислени, без да бъдат оценени от другите:
И кажи: Работете! Аллах вижда вашите дела, и неговият Пратеник, и вярващите. (Тевбе, 9: 105)
А техният Господ им отвърна: „Не ще погубя деяние на никого от вас, нито на мъж, нито на жена... (Али Имран.З: 195)
Вярващият живее с убеждението, че е под покровителството на Аллах Теаля, Милостивия, Всемилосърдния, че Аллах му помага, и няма да го изостави в беда.
С трудността има и леснина. Да, с трудността има и леснина. (Инширах,94: 5-6)
Друга положителна черта, която религията дава на човека, е обичта. Обичта към всичко, защото всичко без изключение е творение на Аллах Теаля. Вярващият обича живота и смъртта, обича богатството и бедността, защото вярва, че всичко е решение на Аллах Теаля. Обичта му към всички хора води към разбирателство и толерантност към тях. Нещо повече; всички хора без изключение са братя, защото всички те са чеда на Адем, Мухаммед (салляллаху алвйхи уе селлем) казва:
„Всички вие сте от Адем, а Адем е от пръст."
„Нито арабинът има превъзходство над неарабина, нито пък неарабинът над арабина. Превъзходството е според богобоязливостта."
В един хадис на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) се казва:
„Не бихте могли да бъдете вярващи, ако не обичате.“ Те казали: „Ние всички се обичаме, о, Пратенико на Аллах.“ В отговор на това Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) казал: „Не става дума да се обичате помежду си, а става дума да обичате всичко." (Таберани)
Обичта към природата също заема значимо място в характера на мюсюлманина, защото природата е доказателство за съществуването на Великия Творец, изваял неповторимата красота, която изпълва сърцето на човека.
Влияние на исляма върху семейството.
Ислямът насърчава женитбата и създаването на семейство, тъй като това е основният начин за продължаване на човешкия род. Освен това семейството е мястото, където неговите членове намират спокойствие и радост. Мъжът и жената свързват живота си, за да се обичат, да намерят уют в семейния живот и да живеят щастливо на този свят. По този въпрос Аллах Теаля повелява в Свещения Коран:
„И от Неговите знамения (знаменията на Аллах Теаля) е, че сътвори за вас съпруги от самите вас, за да намерите спокойствие при тях, и стори помежду ви любов и милост. В това има знамения за хора мислещи." (Рум,30: 21)
Семейният живот не дава само права, той изисква и задължения, които също не са едностранни. Задължението на мъжа спрямо съпругата му са повече, отколкото правата му върху нея. Най-добрият пример за това са думите на Мухаммед (салляллаху алейхи уe селлем):
„Най-добър от вас е най-добрият към семейството си, а аз съм най-добрият към моето семейство." (Ибни Мадже)
Разбира се, доброто отношение на жената към съпруга също е задължение, което не отстъпва по важност пред първото. Това също се разбира от хадиса, в който Мухаммед {салляллаху алейхи уе селлем) казва:
„Ако аз заповядвах на хората да се покланят, бих заповядал на жената да се покланя на съпруга си."
Като анализираме двата хадиса, можем да кажем, че съпругът и съпругата имат задължения един към друг, но задълженията на съпруга са повече, тъй като той е главата на семейството. Той е този, който е длъжен да осигури прехраната на жена си и на цялото си семейство, както и всички необходими условия за живот. От своя страна жената е задължена да осигури уюта и приятната атмосфера в семейството, защото тя е дарена с повече нежност и милост.
Важно място в исляма се отделя и на възпитанието на децата, което също е задължение повече на бащата, отколкото на майката, въпреки че тя полага първите грижи за децата. Децата са плод на обичта и любовта между съпрузите, затова всеки от тях поема своето задължение по отношение на възпитанието им. Така семейството изпълнява функциите си като школа за възпитание на младите членове на обществото.
Както се говори за отношение на родителите към децата, съвсем нормално е да има отношение на децата към родителите. За доброто отношение към родителите в Корани Керим се казва:
„И повели твоят Господ да не служите другиму освен Нему, и към родителите – добрина! Ако единият от тях или и двамата стигнат старостта при теб, не им казвай „Уф" и не ги навиквай, а им казвай ласкави слова! (Исра,17:23)
Както става ясно, уважението към родителите е споменато непосредствено след вярата в Аллах Теаля. Това показва важността на отношенията между родители и деца, което се разбира от следния хадис;
„Един човек запитал Пейгамбера (салляллаху алейхи уe селлем):
- Кой от хората е заслужил най-много обич?
- Майка ти – отвърнал Пейгамберът.
Този въпрос бил повторен три пъти, а отговорът бил все същият. На четвъртия път Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) казал:
- Баща ти."
Следователно разбираме само, че майката трябва да бъде обичана преди всички хора, но какво е мястото на жената в семейството и в обществения живот.
Според исляма жената има право да е пълноценен член на обществото. Тя може да притежава средства, за да разполага с тях, да избира управителни органи на организации и държавни институции, както и да бъде избирана за ръководител, на такива. Жената не може да заема длъжност, чието изпълнение изисква физическа сила и силен характер. Например жената не може да бъде съдия ида гледа наказателни дела, тъй като природата й е по-близо до милост и състраданието, отколкото до твърдия характер.
(следва)
Вестник "Мюсюлмани", брой 8 (113), Ноември, 2002 година
Портал 
