Влиянието на исляма върху Западната цивилизация
Християните с гордост заявяват, че тяхната цивилизация се опира на религиозните традиции на Западна Азия, главно на единобожието на семитите, слято с гръцката и римската цивилизация. Но същата мисъл е валидна може би с още по-голяма сила и за ислямската, защото западната цивилизация се е развила по-скоро по вкуса и традициите на северните раси. Вярно е, че християнството възниква в един от най-източните райони на Римската империя, но все пак в нейните граници. Ето защо тази религия се разпространила по-скоро към Запад, но никога не успяла да прехвърли границите на империята.
Ислямската религия обаче е възникнала непосредствено извън границите й, поради което се е разпространила на Изток и на Запад. Но Хз. Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) и първите му последователи били в близък контакт с остатъците на старата Римска империя и въпреки че скоро попаднали под влиянието на Иран, разпространителите на исляма къде къде по-малко са нарушили стария начин на живот в сравнение със северните колонизатори. Ако един римлянин можеше отново да се роди в Средновековието, по-добре щеше да се почувства в атмосферата на някой източен град, отколкото в християнски град на Запад. В Истанбул, където все още просъществувала старата Римска империя, която като цяло наричаме Византия! - в културно отношение е била много по-близка с културата на ислямския халифат, отколкото на някоя западна държава. Така например класическата школа се поддържала все още в ислямския свят, отколкото във Византия. Наистина в началния период на Средновековието ислямските държави и Византия били общите наследници на гръко-римската култура. От тях Византия останала повече затворена в себе си и бе играла по-малко роля в развитието на културата на Запада.
Ако искате да видите прякото въздействие на исляма върху културата и напредъка на Запада, достатъчно ще е да си припомните ислямските (по-често арабските) думи, които се употребяват и понастоящем в западните езици. Например, в английския има много такива думи. Това са наименования на вещества и предмети, внесени за пръв път от търговците от Изтока. Сред тях са такива думи, имена на хранителни вещества като сугар (захар), сироп, оранж (портокал), лимон, имена на зеленчуци като спанак, сафран (подправка), питието кафе и др. Всички те всъщност са арабски. Към тях можем да добавим имена на такива предмети като: мат (рогозка), малтре (дълъг миндер), софа или пък отоман (диван), които също издават произхода си. Думата котон е арабска дума, която означава памук. Редом с нея има редица предмети и вещества, които носят имена на източни градове: муслин от Мусул; дамаска от Дамаск (Шам); В английски името на обикновената петниста котка е един вид копринен плат и се нарича табби, която произлиза от багдадския квартал Аттабие. Подобни са думите посочват по-скоро търговските взаимодействия, отколкото културните влияния.
Изключително важни са и търговските термини, които сме взаимствали от Изтока. Те показват, че западните търговци са усвоили техниката на търговията от Изтока. Между тези термини са трафик, тарифа, чек, риск, магазин, калибър и много други още думи, които се употребяват в английския, думи като слоп (едномачтова платноходка), барка (тримачтова ветроходка) също ни свързват с Изтока. Коренът на думата кабел също идва оттам. Дори званието адмирал има източен произход. Ако вземем думи от областта на културата ще видим, че барок идва от арабски. Музикалните инструменти като тамбура и китара носят арабски наименования. Името лут, ут, които много се почитали във възрожденска Европа идват от арабската дума ал-уд. В шахмата използваме персийски думи - шейх-мат, означава “шахът е мъртъв”. В астрономията наименованията на първите най-ярки звезди - Алдебаран, Алтаир и Белелгус също са арабски. В математиката думата съфър (нула) и алгебра произлиза от думата „джебир“, която означава труден в арабския.
Тук трябва да отбележа, че някои думи са обяснени по-грешно. Например, произхода на думата алкохол в исляма ни учудва, защото тази религия забранява употребата му. Но това обяснение се дължи на грешката на швейцарския химик Парацелус. Той смятал, че питиетата имат нещо общо с мазилото за очи - колириум. Обяснението на тази дума можем да открием в думата ал-химия (старото название на химията). Макар че днес тази наука ни изглежда като магьосничество, в Средновековието е била много уважавана за химията - думата е съставена от арабската членна форма „ал“ и гръцката дума химия, която произлиза от наименованието на утаечната кал, която река Нил носела в долното си течение и от което се възползвали египтяните.
Класическата гръцка наука е взаимствана от древния Изток и е била дооформена в определен вид. В Средновековието пък е взета от мюсюлманите, доразвита и предадена на Западна Европа. Мюсюлманите още от началото на историята разбрали колко е важно и полезно изучаването на всеки клон от гръцката наука и философия. Още по времето на емевийските халифи били преведени няколко гръцки книги, имащи отношение към управлението на държавата. Но големият напредък в превеждането настъпил по времето на аббасидите и особено през втората четвърт на IX в. с ел-Мемун. Тогава най-добрите преводачи били християните нестуриани. Въпреки това халифът контролирал преводите им. Той ги карал да събират книги от библиотеките на подопечните им земи. Ако ли пък не намирали добре запазени екземпляри, изисквал писмените им оригинали от Византийската империя, като убеждавал византийските учени да се преселят и установят в Багдад. В резултат на това покровителство на халифите в края на IX в. почти всички най-важни книги от науката, математиката, логиката, медицината били преведени на арабски. През това време мюсюлманският учен философ ел-Кинди започнал да превежда философските произведения на Аристотел. Други негови съвременници превеждали произведенията на философите неоплатоници.
През следващия век философът ал-Фараби привършил преводите на Аристотел, като прибавил и своите коментари към неговите произведения и го превърнал в най-значимия и важен философ на ислямската традиция. Тогава в ислямския свят имало силно културно единодействие и в този съюз свободно си взаимодействали учените и произведенията им. Така под влиянието и въздействието на преводите и коментарите към тях, тези учени бързо се прочули от Индия до Испания като редом с тях получили разпространение и ислямските книги. Близо трийсет години след смъртта на ел-Фараби в тюркските земи, които тогава се намирали в източните граници на ислямската държава, се родил най-значимият според мене мюсюлмански философ - Ибни Сина. На Запад го наричали Авицена. Във философската му система, макар и да не е много правилно, се забелязвал силния му мироглед, което му осигурило място сред философите в световната история. За кратко време неговите произведения започнали да се изучават и изследват във всички ислямски страни и особено в Испания.
Западна Европа обаче се доближила истински до ислямската култура едва в края на XI век. Дотогава западняците се плашели от исляма, тревожели се от политическата му сила и се съмнявали в цивилизацията му. Един или двама западни учени, които успели да влязат в ислямските училища в Испания като например Херберт от Лурилаг, по-късно станал папа под името Силвестър II когато се връщали в родината си ги посрещали със съмнения и се смятало, че са продали душите си на дявола. С времето обаче връзките между тях се закрепили и градове като Толедо, които били центрове на ислямското учение от близо четиристотин години, отново преминали в ръцете на християните. В Сицилия, която от близо два и половина века владеели мюсюлманите, пристигнали норманите през Франция. В същото време с помощта на византийската флота били прогонени морските пирати от Бяло море.
Италианските търговци започнали да търгуват с ислямския свят. Най-после в края на XI в. зачестили атаките на западните сили върху Сирия и Палестина, известни под името кръстоносни походи. Големи са вредите от тях причинили религиозни вражди, но все пак допринесли за увеличаване на контактите между Изтока и Запада. Именно през това време древногръцката научна мисъл се обогатила до такава степен с приноса на мюсюлманите, че вече било много трудно да се отдели коя е основната гръцка книга от ислямските учения. Същевременно това обогатяване на гръцките произведения все още продължавало. Ислямската философия в Испания не загинала с идването на християните. Тук наред с еврейския философ Маимонидес (Муса б. Маймун), който поддържал традицията на ислямската философия, се появило още по-важно и ярко име, познатият на Запад като Аверос - Ибни Рушд. Този учен оказал повече влияние върху християнската научна мисъл, отколкото мюсюлманската.
По такъв начин християните, които си възвърнали Испания, се срещнали лице в лице с една жива ислямска философска школа. Алфонс VI от Кастилия, който през 1085 г. завзел Толедо, придал до такава степен значение на новите си мюсюлмански поданици, макар че това никак не се харесвало на християнските духовници, се представил като “император на двете религии”. Първата школа за източни науки на Запад учредил отново един християнски духовник - Раймонд от Толедо в средата на XII век. Той до такава степен изпитвал необходимост да запознае християните с ислямската научна мисъл, че поканил редица учени, от много страни да научат арабски, за да превеждат книги.
След това в продължение на два и половина века в Толедо работили много известни учени от Европа, които изследвали и превеждали книгите на мюсюлманските автори. Най-важният и плодовитият между тях бил Жерард от Кремона. Когато починал през 1287 г. този италиански учен вече бил превел 80 книги. В Толедо пристигали и учени от Англия. Така например, един от първите сред тях бил Аделард от Батх, който специализирал върху математическите дисциплини. Аделард открито призовавал западните учени да се откажат от своите школи и да преминат на работа при мюсюлманите. Сред тях бил и Робърт Англикус, който пръв се опитал да преведе Корана на английски. Самият той внимателно превел Корана на латински. И може би най-важният измежду тях бил шотландецът Майкъл Скот. Този учен, който придавал особено голямо значение на философията и музиката още приживе превел произведенията на Ибн Рушд. А философската система на испанския монах Гундисалвус явно се основавала на учението на Ибни Сина.
(Продължава в следващия брой)
Сър Стивън Рънсиман
Портал 
