Жената в западната цивилизация
Искам в съвременната епоха жената да бъде символ на сексуалността, символ единствено на това. Жената – онази, която изпълнява желанията и прищявките, без каквато и да било друга цел. Искам тя да бъде спирка за лошите очи. Разруха, развлечение за онези, които жадуват да се отдадат на разврата, тази е цената на всяка жена в западното общество. Цена, която я кара да забрави факта, че е жена.
Другото нещо, което искам е жената да бъде стока, която да се търгува. Една вещ, консумирана по кафенета, кръчми и хотели. Това е начинът тя да забрави, че е жена, и да бъде откъсната от естествената й благородна мисия. Така тя е само една стока, от която ще се възползват, или нещо подобно.
Ето това представлява свободата на жената в западния цивилизован свят. Жената е съпруга, майка и едновременно бавачка за децата си, и освен всичко друго играчка за мъжете...
Тази прословута еманципирана жена снове навсякъде. Тя е инструмент, използван в селското стопанство, изкуството, търговията и навсякъде, където можете да си представите. Често пъти тези нейни роли противоречат на нейната естествена природа. Прибавят ли се и основните й задължения на съпруга и майка, това, което ще се получи, надхвърля границите на противоречието.
Най-голямата трагедия, която наблюдаваме днес в ислямския свят е, че самите мюсюлманки следват пътя, по който вървят жените на Запад. По такъв начин жената от ислямския свят крачи по стъпките на европейките, възприемайки ги като пример за подражание. Многото дрехи, безсрамното разголване, скъпите парфюми и труфила, със своята демонстративност възмущават човешките представи за благоприличие. Мюсюлманката копира всеки вик на модата в западния свят – разголените дрехи, скъпите бижута и пр.
Да можеха само нашите жени от ислямския свят да проумеят истината. Ако само знаеха истинското положение на западните, жени, без въобще да посягат към четката за разкрасяване, ако можеха да разберат тяхното душевно състояние. Тогава ще осъзнаят, че не вървят по добър път. Ще преодолеят безпокойството и притеснението от това, че те не приличат на тях, ще разберат, че няма за какво да завиждат на тези жени.
Да можеше нашата жена от света на исляма да чете, да прави проучвания и по такъв начин да види написаното от просветените западни мислители, учени и лекари, да се информира. Тогава щеше да схване каква безнадеждност и притеснения причинява след себе си европейската цивилизация, щеше да разбере какво оставя тя подире си в наследство на хората.
Ето какво заявява дословно на един конгрес по медицина проф. Клин, главен лекар в една държавна болница в Германия:
„В действителност, сред жените в нашето общество този процент е много висок. Нашите жени не са щастливи в своя личен живот. Причина да изпаднат в такова състояние са кризата в сексуалността, психическото напрежение и други подобни явления. В тази връзка именно аз обявявам обща мобилизация в медицинската наука и общност. Дълг на общинските съветници е да се заемат с тази трагедия и непременно да предложат мерки в това отношение. Трябва задължително да разгледат този въпрос, който засяга лично съвсем отблизо работещите жени и поражда редица сериозни проблеми, тъй като такава опасност заплашва много от нас самите. Наистина, това би могло да означава една голяма катастрофа, а така също и събитие, което ще хвърли в отчаяние милиони хора в обществото."
Писателят-социолог К. С. Йолак разглежда така кризата в западния свят, безнадеждността, която оставя след себе си, и отрицателния ефект върху личността и обществото:
„От няколко, години насам ние сме свидетели на това как постепенно в нашата епоха животът все повече се обезсмисля. Този живот изтласква от човешкото сърце любовта и спокойствието. Съвременният човек не би могъл да познава, подобно на човека от предишната епоха, задълженията и службата си в обществото, връзката между тях. Той почти не изпитва това, което някога хората са усещали към заобикалящите ги, към съседите си, станал е като че ли безчувствен. Впрочем и връзките между семействата са загубили някогашната си важност. Положението е много лошо – почти всички ценности от вчера, днес се оказват маловажни. В действителност, ние сме превърнати в оръдие на един механизъм, който премахва всякакви обществени връзки и семейни отношения, променяйки ги до неузнаваемост. Наистина, това го казвам със съжаление, ние по собствено желание харчим парите си за предмети и вещи, които ни помагат да постигнем своите цели. Ние, без да усещаме каквото и да било, сме се вкопчили в неща, които изцяло ни довеждат до духовно отчаяние."
Да можеше жената от нашия източен свят на Исляма да прочете във вестниците как се потъпква женското достойнство, да се осведоми за случаите на самоубийство, които се увеличават с всеки изминат ден. Непрекъснато ни се поднасят многобройни съобщения и доклади за стреса и несигурността, който западните жени изживяват, за един начин на живот, различен от мюсюлманския. Според един доклад, за една година случаите на самоубийство в Англия са надхвърлили цифрата 5000.
Само тези шокиращи данни са достатъчни, за да пробудят нашите жени. По този начин като четат такъв род сведения, те ще научат каква е истината. Ето например самоубийството на Мерлин Монро представя тази истина в цялата й голота. Тя беше една от най-известните жени и целият свят бе полудял по нея. Ето писмото й, което се съхранява в Банка Манхатън в Ню Йорк. То хвърля светлина върху събитието, подтикнало я към самоубийство:
„Стой далеч от блясъка и славата. Пази се да не се подлъжеш по светлините, който те заобикалят. Аз съм жена, която трябва да си отиде от този свят. Не успях да стана майка. Аз съм съпруга в едно семейство, което води достоен живот и за което домът е над всичко. А животът на такова семейство е символ на щастието за една жена и дори нещо повече, на човешкото щастие. Хората се отнесоха несправедливо към мене. Работата в киното превръща жената в евтина вещ. Независимо с колко слава, известност и чест си се сдобил, резултатът е едно нищо..."
В направените изследвания за кризата в западната цивилизация, в проучванията за язвите, безнадеждността и неуспеха, които тя поражда в човешкото общество, се вижда, че това, което сполетява жената, положението, в което тя изпада, мъченията, горестите, болките и грижите, с които се сблъсква, вещаят следното: вече бият камбаните за последния час на западната култура и цивилизация. Те изживяват последните си мигове. Следващото стъпало в човешката история не е нищо друго освен цивилизация, която дава възможност на жената да съхрани своята душевна, нравствена и физическа чистота, не допускайки тя да забрави собственото си благородство и да бъде пренебрегвана и потъпквана върховната й роля в семейството и обществото.
Вестник "Мюсюлмани", брой 11 (88), Октомври, 1999 година