2 Влиянието на исляма върху Западната цивилизация

Влиянието на исляма върху Западната цивилизация

(Продължение от предишния брой)
През XIII век Нормандското кралство по наследство било в ръцете на император Фредрик II. Съвременниците му го нарекли “човека, възхитил целия свят”. Фредрик знаел арабски и проявявал много голям интерес към ислямската култура. Той не бил религиозен, дори се говорило, че смятал Иса и Мухаммед за измамници. Но той обичал исляма повече от християнството. Освен че войниците от личната му гвардия били мюсюлмани, имал и много приятели сред тях. При кръстоносните походи, в които участвал, разговарял надълго и нашироко с различни техни посланици и учени. Това негово влечение много учудвало християните. Той бил автор на единствената и най-добрата засега книга в областта на соколарството. При написването й се възползвал от ислямски източници. Фредрик наредил ученият Майкъл Скот да бъде доведен от Толедо в Неапол, където да довърши преводите си. Тъй като зрението му било слабо, отблизо се интересувал от науката за светлината и лечението на очите. Един писател през онези години, който живеел в Кайро, съобщава, че императорът поискал от каирските учени разкриването на следните три неща: Защо лопатите, когато са потопени във водата изглеждат счупени? Защо звездите, когато са близо до хоризонта изглеждат по-големи? И коя е причината хората, които имат перде на очите си или боледуват от някаква очна болест, да виждат петна пред себе си?
Фредрик чувствал, че за разрешаването на тези и подобни проблеми трябва да се отнасят до ислямските културни центрове. След падането му от престола, все пак италианските държавни мъже продължили традициите по опазването на ислямската култура, особено в областта на медицината. Вече в Северна Италия работели многобройни преводачи. Голяма част от познанията си италианските учени получавали от разболелите се и излекувани от лекарите в ислямските пристанища търговци. Когато се завръщали в родните си места те играели много важна роля в разпространението на постиженията на ислямските учени в областта на медицината. Наред с това най-голямата новост, която търговците донесли промяната в областта на жизнената среда. Те запознали западните общества с жизнено важния продукт какъвто била захарта. Внесли ред и уют в домовете. Така започнали да се появяват килими по земята, пейките били заменени със столовете. В облеклото на хората също настъпила промяна. Дотогава на Запад се ползвали само вълнените тъкани. Единствено големите богаташи можели да си позволят закупуването на копринени платове от Византия. Сега вече по пазарите можело да се видят памучни и ленени тъкани, и копринени платове в по-големи количества. Макар и да не са оказали голямо въздействие върху науката и културата, тези търговски връзки изиграли важна роля при материалния напредък на Запада. Пак благодарение на тези търговци арабската литература повлияла и върху европейската.
Кръстоносните походи не оказали кой знае каква важна роля в напредъка на Запада. Само че кръстоносните войски също като търговците видели обичаите и добрите страни на мюсюлманския Изток и се опитали да ги въведат в Запада. Възможно е благодарение именно на подобни пътешествия, острият свод да е навлязъл в западната архитектура. Впрочем, един от най-старите образци на подобни сводове може да се наблюдава в земите на един, който се върнал от кръстоносен поход, а именно Болонския конт. Освен това представителите на Запада, които се установили на Изток, скоро усвоили начина им на живот. Но в държавите, създадени от кръстоносците, много рядко се срещали учени хора. Един от най-значимите учени от това време бил Уилям, главен епископ на Сур. Макар че отишъл да се изучи във Франция, той владеел арабски, тъй като се родил в Палестина. Бил един от най-големите историци на Средновековието. Между книгите, написани от него, имало история на арабските халифи, написана на базата на арабските източници. За съжаление тази история впоследствие се загубила.
Мнозина от кръстоносните лордове, родени на Изток, добре владеели говоримия арабски. Така например преводачът на английския крал Ричард Лъвското сърце, Хъмфри от Торон и Райналд, който когато паднал в плен при Селяхаддин Еюби, учудил мюсюлманите с познанията си по Корана. Мюсюлманите дотолкова били възхитени от познанията му, дори помислили, че ще приеме исляма и го пуснали от плен. Но трябва да заявим, че кръстоносните походи причинили повече злини отколкото добрини. Но въпреки това, когато западните държавници решили да възобновят това движение, макар че били приключили с поражение от военна гледна точка, започнаха да разбират необходимостта по-добре да опознаят Изтока и източната мисъл. По такъв начин се наблюдавало как западните търговци и богаташи през Средновековието се стремели да се възползват от материалните постижения на Изтока, а западните учени и интелектуалци - от културните постижения на тази цивилизация. Какво е в края на краищата влиянието на тези неща върху европейската цивилизация?
Цивилизацията не може да се подчини на някакви твърди и строги рамки. Спокойно можем да кажем, че благодарение на това влияние, материалните условия на живот се развили много бързо. Впрочем, арабските думи, преминали в западните езици, също показват това. Посочването на новостите в културната област е по-трудно. Но няколко примера в това отношение ни показват колко широко е било то. През онова време Западът се увличал най-много от източното музикално изкуство. Все пак това влияние не се оказало чак толкова голямо. Теорията на музиката била обогатена от работата на арабските писатели и изследванията им върху гръцката теория. Но западната музика, с изключение на музиката в Испания и Сицилия, които останали дълго време под ислямска власт, се развила в съвсем друга, различна посока. В архитектурата обаче това влияние е по-забележимо. Както заявих по- горе, макар че на Запад са ползвани по съвсем друг начин, острите сводове били пренесени от Изток. Фактът, че мюсюлманите са дали много в сицилианската архитектура се знае много добре на Запад, особено в Италия.
Освен това в строежите в ислямски стил и онова, което италианските търговци са виждали на Изток, са очевидни в сградите с готически стил и тези от времето на Ренесанса. Така например, много сводове в Англия на Тудор напомнят старите коирски сводове. Навярно те са възникнали в Европа благодарение на влиянието донесено от венецианските десени от Египет. Подобни украшения често срещаме в битовите предмети. Италианските архитекти, особено през XVII век копирали по-често сводовете на ислямските строежи, които виждаха в Испания, а останалите европейски архитекти от своя страна копираха тях. Ако направим едно сравнение между кулите, изградени през късното Средновековие в Италия и Ренесанса с кулите в Кайро и тези, които ги има по на изток приликите са по-големи. В това отношение отново италианците са разпространили този пример в другите краища на Европа. Първообразът на кулите, които големият английски архитект Сир Кристофер Веи изгражда при строежа на храмовете в Лондон в края на XVII век, можем да видим в минаретата на джамиите. В по-късните епохи, когато се запознават с творбите на великия турски архитект Мимар Синан, се установило и неговото влияние върху западната архитектура.
Що се отнася до по-малките изкуства, например стъкларството, във Венеция направо е почерпило вдъхновението си от източните станове. Как то става ясно от думата дамаскин - всевъзможните видове на обковаването са възприемани от Изтока. Иранските и турските порцеланови изделия са послужили направо като образци на различните европейски порцеланови изработки. Килимарството в Европа също така се вдъхновило от Иран и Турция. Макар с по-малка вероятност, не може да се отрече ислямското влияние и в областта на литературата. В късното Средновековие сме свидетели на романтичната литература в Европа. Ако обаче я изследваме, веднага ще се открият нейните особености, дошли от източните й образци. Всъщност, любовният разказ по-скоро е източно откритие, отколкото западно.
Днес вече спокойно можем да посочим, че повечето от легендите за крал Артур са взети от източни образци. Една легенда за любовта, каквато е френската „Флоар е Бланшфльор“, всъщност не е нищо друго, освен източна легенда. В едно от най-хубавите и известни европейски легенди за любовта, каквато е Аукасин и Николет, веднага се долавя връзката с Изтока. Името на героя е ел-Касъм, а за принцесата се говори че била от Тунис. В поетическите образци на средновековната европейска поезия също така се наблюдава начина на римуване на стихотворенията, както и различните стихотворни форми. Арабските стихотворения или евентуално преводите, направени от тях, били до такава степен на мода през XIII и XIV век в Италия, че дори италианските поети се оплаквали от това, че са пренебрегвани. Така наречените у нас “Приказки за хиляда и една нощ” и други поетически легенди за любовта много преди да са станали известни в Европа, започнали да влияят на европейската литература.
Дори много големи писатели като Данте останали под ислямско влияние. Всичко това се дължало на новостите, каквито мюсюлманската култура внесла в западната, философията и науката. Живелият през Средновековието велик английски учен Роджър Бекон от Оксфорд: „Философията трябва да се научава от арабските автори и този, който не си прави труда да научи източни езици, дори не трябва да се заема с тази тематика.“ И не само Бекон е на това мнение. Така например, негов съвременник и сънародник Джон от Сълзбъри непрестанно напомнял на своите читатели признателността си към ислямските философи. Тази мисъл не трябва да се възприема като преувеличение. Някои произведения на Аристотел и почти всички произведения на Платон са преминали на Запад благодарение на гърците във Византия.
Но най-важните философски произведения, оказали най-голямо въздействие върху развитието на европейската мисъл са преводите, направени от арабски. Те били обогатени с мислите на ислямските учени. Това влияние до такава степен се засилило, че мнозина западни учени приписвали на Аристотел теориите, които разработили Ибни Сина (Авицена) и Ибн Рушд.
Само че по-късно, когато западните учени взели да четат произведенията на гръцките философи в оригиналния им език, видели и разбрали колко силно са повлияни от ислямската мисъл. Най-големият християнски философ в Средновековието бил Тома Аквински. Неговите книги все още са в основата на философската доктрина на католическата църква. Тома Аквински се опитал да изчисти ислямската философия от тази на Аристотел, а от друга страна някои елементи, които придобил от оригиналните книги се опитал да ги въведе в системата си. Но било в методиката, било пък в теориите на Тома Аквински, навсякъде се чувства ислямското влияние. Особено теорията му относно аза и много влияние на религията и разума напълно прилича да е взаимствано от Ибн Рушд. Неговото отношение към Евангелието е досущ като това на Ибн Рушд спрямо Корана. И двамата приемат словото на Аллах като най-голямата истина, но вярват, че това може и трябва да се обясни с философската терминология на Аристотел.
Днес мнозина християнски мислители приемат връзката между религията и философията - дело на ислямските философи. Естествено философията днес се е издигнала на такива висоти, че не биха могли да я разберат нито мюсюлманите, нито пък християните от Средновековието. Но трябва да заявим, че теорията за атомния строеж, утвърждавана от мнозина ислямски учени все още заема важно място във философията на науката. Надълго и нашироко трябва да се обясни ролята на мюсюлманите в областта на науката и математиката. Най-важната и най-съществената мисъл, която мюсюлманите са разработили в тази област е, че науката може да се свърже с религията. Цялата наука алгебра ние дължим на мюсюлманите. Така наречените арабски цифри, които станали причина за велика революция в европейската математическа наука са заимствани от мюсюлманите. Всъщност тези цифри никога не са използвани от арабите.
В областта на геометрията и тригонометрията мюсюлманите имали голям принос в гръцката наука. Въпреки че астрономията е отбелязала много голям напредък от Средновековието до днес, то мюсюлманите и в тази област са реализирали съществени новости. Същото можем да кажем и за географията, зоологията, ботаниката, минералогията, химията и другите приложни науки. Ислямските учени медици запознали Запада с гръцките методи и теории като заедно с това показвали новостите. Всичко това допринесло за бързото развитие на Запада в областта на медицината. Мюсюлманите ги научили на класификацията на болестите и диагностирането. Може вече да е отминала модата на повечето техни медицински теории, но навремето те са били знак за голям напредък и заемали важно място в развитието на медицинската наука. Тук трябва да подчертаем, че западните учени научили от османците ваксинирането.
Това е краткото изложение за дълга на западната цивилизация към мюсюлманите. Опитах се да покажа колко силно и значимо е било ислямското влияние. И наистина то е изиграло голяма роля в развитието на науката и мисълта в Европа. От всичко това може да се изведе поуката:
Големите религии и големите цивилизации не могат да съществуват самостоятелно. Не може културата да напредва чрез войните, породени от религиозните различия и различията в мислите и пречките, създадени от национализма. Привържениците на нито една религия, жителите на нито една страна не са дотолкова съвършени, че да не отдават значение на останалите хора. Различните цивилизации могат да си помагат единствено като полагат усилия за взаимно разбирателство и приятелски връзки. През Средновековието това било така. И сега е така.
Сър Стивън Рънсиман