Влиянието на Исляма върху характера на човека

Влиянието на Исляма върху характера на човека

Най-превъзходното творение на Аллах Теаля е човекът, който е сътворен в превъзходен образ. Затова Аллах Теаля казва в Свещения Коран:
"Ние сътворихме човека с превъзходен образ" (Тин 95: 4).
Нещо повече, Аллах Теаля е направил човека свой наместник на този свят. Това го разбираме също от Корани Керим, където се казва:
"И когато твоят Господ рече на ангелите: "Ще създам на земята наместник" (Бакара 2: 30).
Следователно човекът е заслужил уважение и почит. Такова уважение е било оказано на праотеца на човечеството Адем (алейхис селям) и на неговото потомство както в миналото, така и днес.
Такова уважение трябва да бъде засвидетелствано и от самия човек, защото в противен случай ще се окаже, че той постъпва противно на собствените си интереси.
Да уважава човек себе си означава да почита както собствената си личност, така и всички останали хора, тъй като всеки е създаден от Аллах Теаля и има достойнство на човек независимо от народността, цвета на кожата, религията и убежденията си. Това е засвидетелствано лично от Аллах Теаля:
"О, хора, бойте се от своя Господ, Който ви сътвори от един човек и сътвори от него съпругата му, и от двамата намножи мъже и жени." (Ниса 4:1).
"О, хора, Ние ви сътворихме от един мъж и една жена, и ви сторихме народи и племена, за да се опознавате. Най-достоен измежду вас при Аллах е най-богобоязливият. Аллах е Всезнаещ, Сведущ." (Худжурат 49: 13)
Целта на човешкия живот е всеки да намери мястото, което му се полага и да изпълни своята мисия. Или казано с други думи, целта е човек да живее щастливо на този свят и да заслужи наградата на Аллах Теаля в отвъдния.
Затова Аллах Теаля е подчинил на човека всичко, намиращо се във вселената:
"Аллах е, Който сътвори небесата и земята, и изсипа вода от небето, и извади с нея от плодовете препитание за вас, и подчини за вас корабите да плават по морето според Неговата повеля, и подчини за вас реките, и подчини за вас слънцето и луната, усърдни (в движението си), и подчини за вас нощта и деня, и ви дава от всичко, за което Го молите." (Ибрахим 14: 32-34).
На фона на тази мисия, с която е изпратен човекът на този свят, ние сме свидетели на проява на омраза от човек към човек, на заробване на едни хора от други, на експлоатация и т.н. Дори в началото на XXI в., когато техниката и научните открития превърнаха света в едно малко село, не са редки случаите, когато се потъпква човешката чест, пренебрегва се човекът в името на страсти, алчност и властолюбие.
И защо е всичко това? Защото хората забравят своята същност, забравят, че не само от плът и кръв са сътворени, а в тях живее и дух, който именно придава облик на човека. Това е причината някои хора да живеят далеч от религията и да приемат своето небитие след смъртта.
Следователно трябва да разберем каква е ролята на религията в човешкия живот.
Мустафа Хаджи

Вестник "Мюсюлмани", брой 7 (112), Октомври, 2002 година

Влияние на Исляма върху характера на човека

(продължение от миналия брой)

Роля на религията в личния живот на човека
Ислямът като религия чрез вярата в Аллах Теаля и в задгробния живот осигурява щастие на човека. Щастие, което не се намира в богатството, не се намира в разкошния живот, нито във възможността да имаш някакъв сан или власт. Според исляма щастието е в самия човек, защото щастието не е материя, която може да бъде видяна или изследвана. Щастието е чувство, което е израз на чиста душа, спокойно сърце и необременена съвест. Щастието не може да бъде дадено от някого, то трябва да бъде открито от всекиго в самия себе си.
Освен щастие, религията дава надежда на вярващия човек. Преди всичко той не се страхува, че делата и начинанията му ще останат безсмислени, без да бъдат оценени от другите:
И кажи: Работете! Аллах вижда вашите дела, и неговият Пратеник, и вярващите. (Тевбе, 9: 105)
А техният Господ им отвърна: „Не ще погубя деяние на никого от вас, нито на мъж, нито на жена... (Али Имран.З: 195)
Вярващият живее с убеждението, че е под покровителството на Аллах Теаля, Милостивия, Всемилосърдния, че Аллах му помага, и няма да го изостави в беда.
С трудността има и леснина. Да, с трудността има и леснина. (Инширах,94: 5-6)
Друга положителна черта, която религията дава на човека, е обичта. Обичта към всичко, защото всичко без изключение е творение на Аллах Теаля. Вярващият обича живота и смъртта, обича богатството и бедността, защото вярва, че всичко е решение на Аллах Теаля. Обичта му към всички хора води към разбирателство и толерантност към тях. Нещо повече; всички хора без изключение са братя, защото всички те са чеда на Адем, Мухаммед (салляллаху алвйхи уе селлем) казва:
„Всички вие сте от Адем, а Адем е от пръст."
„Нито арабинът има превъзходство над неарабина, нито пък неарабинът над арабина. Превъзходството е според богобоязливостта."
В един хадис на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) се казва:
„Не бихте могли да бъдете вярващи, ако не обичате.“ Те казали: „Ние всички се обичаме, о, Пратенико на Аллах.“ В отговор на това Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) казал: „Не става дума да се обичате помежду си, а става дума да обичате всичко." (Таберани)
Обичта към природата също заема значимо място в характера на мюсюлманина, защото природата е доказателство за съществуването на Великия Творец, изваял неповторимата красота, която изпълва сърцето на човека.

Влияние на исляма върху семейството.
Ислямът насърчава женитбата и създаването на семейство, тъй като това е основният начин за продължаване на човешкия род. Освен това семейството е мястото, където неговите членове намират спокойствие и радост. Мъжът и жената свързват живота си, за да се обичат, да намерят уют в семейния живот и да живеят щастливо на този свят. По този въпрос Аллах Теаля повелява в Свещения Коран:
„И от Неговите знамения (знаменията на Аллах Теаля) е, че сътвори за вас съпруги от самите вас, за да намерите спокойствие при тях, и стори помежду ви любов и милост. В това има знамения за хора мислещи." (Рум,30: 21)
Семейният живот не дава само права, той изисква и задължения, които също не са едностранни. Задължението на мъжа спрямо съпругата му са повече, отколкото правата му върху нея. Най-добрият пример за това са думите на Мухаммед (салляллаху алейхи уe селлем):
„Най-добър от вас е най-добрият към семейството си, а аз съм най-добрият към моето семейство." (Ибни Мадже)
Разбира се, доброто отношение на жената към съпруга също е задължение, което не отстъпва по важност пред първото. Това също се разбира от хадиса, в който Мухаммед {салляллаху алейхи уе селлем) казва:
„Ако аз заповядвах на хората да се покланят, бих заповядал на жената да се покланя на съпруга си."
Като анализираме двата хадиса, можем да кажем, че съпругът и съпругата имат задължения един към друг, но задълженията на съпруга са повече, тъй като той е главата на семейството. Той е този, който е длъжен да осигури прехраната на жена си и на цялото си семейство, както и всички необходими условия за живот. От своя страна жената е задължена да осигури уюта и приятната атмосфера в семейството, защото тя е дарена с повече нежност и милост.
Важно място в исляма се отделя и на възпитанието на децата, което също е задължение повече на бащата, отколкото на майката, въпреки че тя полага първите грижи за децата. Децата са плод на обичта и любовта между съпрузите, затова всеки от тях поема своето задължение по отношение на възпитанието им. Така семейството изпълнява функциите си като школа за възпитание на младите членове на обществото.
Както се говори за отношение на родителите към децата, съвсем нормално е да има отношение на децата към родителите. За доброто отношение към родителите в Корани Керим се казва:
„И повели твоят Господ да не служите другиму освен Нему, и към родителите – добрина! Ако единият от тях или и двамата стигнат старостта при теб, не им казвай „Уф" и не ги навиквай, а им казвай ласкави слова! (Исра,17:23)
Както става ясно, уважението към родителите е споменато непосредствено след вярата в Аллах Теаля. Това показва важността на отношенията между родители и деца, което се разбира от следния хадис;
„Един човек запитал Пейгамбера (салляллаху алейхи уe селлем):
- Кой от хората е заслужил най-много обич?
- Майка ти – отвърнал Пейгамберът.
Този въпрос бил повторен три пъти, а отговорът бил все същият. На четвъртия път Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) казал:
- Баща ти."
Следователно разбираме само, че майката трябва да бъде обичана преди всички хора, но какво е мястото на жената в семейството и в обществения живот.
Според исляма жената има право да е пълноценен член на обществото. Тя може да притежава средства, за да разполага с тях, да избира управителни органи на организации и държавни институции, както и да бъде избирана за ръководител, на такива. Жената не може да заема длъжност, чието изпълнение изисква физическа сила и силен характер. Например жената не може да бъде съдия ида гледа наказателни дела, тъй като природата й е по-близо до милост и състраданието, отколкото до твърдия характер.
(следва)

Вестник "Мюсюлмани", брой 8 (113), Ноември, 2002 година

Влияние на Исляма върху характера на човека

(продължение от миналия брой)

Роля на религията в обществения живот
Животът на хората в обществото се нуждае от закони, които да регулират отношенията между отделните членове на това общество. Достатъчни ли са обаче законите, ако няма съвест? Не са достатъчни, защото законите управляват материалния живот на хората, а не моралния. Освен това чрез закона може да бъдат наказвани престъпниците, но не може да бъдат награждавани праведните.
Следователно е нужно духовно възпитание на хората, което да ги накара да упражняват самоконтрол над себе си, да знаят, че извършилият престъпление ще бъде справедливо съден, ако не на този, то в отвъдния свят. Също така хората трябва да знаят, че ако живеят праведно, те ще получат награда и на този свят, и в отвъдния.
Това изисква да се търси начин за самоконтрол, за да може всеки да съблюдава правата на останалите, тъй като правата на всеки индивид свършват там, където започват правата на другите.
Оттук добиваме представа каква може да бъде ролята на религията. Тоест религията не бива да се приема само като теория или като традиция. Ислямската религия поставя критерии за отношенията между хората, ако между тях има роднински връзки или приятелски отношения. За всяко нарушение на ислямските принципи се предвижда наказание, ако не на този, то в отвъдния свят, но се предвижда и награда за онези, които спазват тези принципи. Такова е например положението с добросъседството. В един хадис се казва:
"Група хора казали на Пророка Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем), че една жена, която е тяхна съседка, спазва стриктно изискванията на религията и извършва много извънредни молитви, много чете Коран и др. Има обаче един недостатък, и той е лошото й отношение към съседите.
- Тя ще бъде наказана в Джехеннема - казал Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем).
Когато го запитали за друга жена, която изпълнявала само задължителната молитва, но се държала дружелюбно с хората. Пейгамберът (салляллаху алейхи уе селлем) казал:
- Тя ще влезе в Дженнета.
Друг пример е задължението на мюсюлманите да са толерантни към хора от други религии и най-вече към хора, изповядващи християнската и еврейската религия. Аллах Теаля казва по този повод в Свещения Коран:
И спорете с хората на Писанието само по най-хубавия начин. (Анкебут, 29: 46)
Тази толерантност се основава на свободата на всеки човек да вярва в това, което той избира, и да изповядва свободно своята религия. Това също може да се види от Свещения Коран, където Аллах Теаля казва:
И кажи: Истината е от вашия Господ. Който желае да вярва, а който желае, да остане неверник! (Кехф, 18: 29)
И по-нататък:
И ако твоят Господ пожелаеше, на земята щяха да повярват всички до един. Нима ти ще принудиш хората да повярват? (Юнус, 10: 99)
Това също не е само теория, останала в книгите. Това е практика, която се прилага в живота на мюсюлманите и особено когато спазват принципите на исляма.
Когато пророкът Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) се преселва от Мекка в Медина, той вече е сключил договор с немюсюлманите, които живеели там. Една от клаузите на договора гласи:
"За немюсюлманите се гарантират свободата на тяхното изповедание и сигурността на тяхното имущество. Те няма да бъдат принуждавани да приемат вярата на мюсюлманите и имуществото им няма да бъде отнемано."
Така например, когато мюсюлманите влизат в Йерусалим, не влизат в църквата да направят молитвата си, за да не помислят хората, че искат да я превърнат в джамия.
Другият фактор, който влияе върху обществения живот на хората, е милосърдието. Мюсюлманите започват всяко начинание с името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния. Това милосърдие е показано и в Свещения Коран:
... които взаимно се наставляват за търпение, и взаимно се наставляват за състрадание. (Белед, 90: 17)
В хадис се казва: "Бъдете милостиви към тези, които са на земята, за да бъде милостив към вас Онзи, Който е на небето."
След като знаем, че човек не може да бъде щастлив без милостта на Аллах Теаля, може да кажем, че човек не би могъл да бъде щастлив, ако не е милостив и не обича творенията на Аллах.
Дотук описахме малка част от начините, чрез които ислямът допринася за щастието на хората. Ние искаме от Аллах Теаля да ни направи способни да ги разбираме и прилагаме в нашия живот. Той да отвори сърцата на всички хора и да ги напъти към тези добродетели!
Нека Той да бъде милостив към нас.

Вестник "Мюсюлмани", брой 1 (114), Януари, 2003 година