Влияние на Исляма върху характера на човека
(продължение от миналия брой)
Роля на религията в обществения живот
Животът на хората в обществото се нуждае от закони, които да регулират отношенията между отделните членове на това общество. Достатъчни ли са обаче законите, ако няма съвест? Не са достатъчни, защото законите управляват материалния живот на хората, а не моралния. Освен това чрез закона може да бъдат наказвани престъпниците, но не може да бъдат награждавани праведните.
Следователно е нужно духовно възпитание на хората, което да ги накара да упражняват самоконтрол над себе си, да знаят, че извършилият престъпление ще бъде справедливо съден, ако не на този, то в отвъдния свят. Също така хората трябва да знаят, че ако живеят праведно, те ще получат награда и на този свят, и в отвъдния.
Това изисква да се търси начин за самоконтрол, за да може всеки да съблюдава правата на останалите, тъй като правата на всеки индивид свършват там, където започват правата на другите.
Оттук добиваме представа каква може да бъде ролята на религията. Тоест религията не бива да се приема само като теория или като традиция. Ислямската религия поставя критерии за отношенията между хората, ако между тях има роднински връзки или приятелски отношения. За всяко нарушение на ислямските принципи се предвижда наказание, ако не на този, то в отвъдния свят, но се предвижда и награда за онези, които спазват тези принципи. Такова е например положението с добросъседството. В един хадис се казва:
"Група хора казали на Пророка Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем), че една жена, която е тяхна съседка, спазва стриктно изискванията на религията и извършва много извънредни молитви, много чете Коран и др. Има обаче един недостатък, и той е лошото й отношение към съседите.
- Тя ще бъде наказана в Джехеннема - казал Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем).
Когато го запитали за друга жена, която изпълнявала само задължителната молитва, но се държала дружелюбно с хората. Пейгамберът (салляллаху алейхи уе селлем) казал:
- Тя ще влезе в Дженнета.
Друг пример е задължението на мюсюлманите да са толерантни към хора от други религии и най-вече към хора, изповядващи християнската и еврейската религия. Аллах Теаля казва по този повод в Свещения Коран:
И спорете с хората на Писанието само по най-хубавия начин. (Анкебут, 29: 46)
Тази толерантност се основава на свободата на всеки човек да вярва в това, което той избира, и да изповядва свободно своята религия. Това също може да се види от Свещения Коран, където Аллах Теаля казва:
И кажи: Истината е от вашия Господ. Който желае да вярва, а който желае, да остане неверник! (Кехф, 18: 29)
И по-нататък:
И ако твоят Господ пожелаеше, на земята щяха да повярват всички до един. Нима ти ще принудиш хората да повярват? (Юнус, 10: 99)
Това също не е само теория, останала в книгите. Това е практика, която се прилага в живота на мюсюлманите и особено когато спазват принципите на исляма.
Когато пророкът Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) се преселва от Мекка в Медина, той вече е сключил договор с немюсюлманите, които живеели там. Една от клаузите на договора гласи:
"За немюсюлманите се гарантират свободата на тяхното изповедание и сигурността на тяхното имущество. Те няма да бъдат принуждавани да приемат вярата на мюсюлманите и имуществото им няма да бъде отнемано."
Така например, когато мюсюлманите влизат в Йерусалим, не влизат в църквата да направят молитвата си, за да не помислят хората, че искат да я превърнат в джамия.
Другият фактор, който влияе върху обществения живот на хората, е милосърдието. Мюсюлманите започват всяко начинание с името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния. Това милосърдие е показано и в Свещения Коран:
... които взаимно се наставляват за търпение, и взаимно се наставляват за състрадание. (Белед, 90: 17)
В хадис се казва: "Бъдете милостиви към тези, които са на земята, за да бъде милостив към вас Онзи, Който е на небето."
След като знаем, че човек не може да бъде щастлив без милостта на Аллах Теаля, може да кажем, че човек не би могъл да бъде щастлив, ако не е милостив и не обича творенията на Аллах.
Дотук описахме малка част от начините, чрез които ислямът допринася за щастието на хората. Ние искаме от Аллах Теаля да ни направи способни да ги разбираме и прилагаме в нашия живот. Той да отвори сърцата на всички хора и да ги напъти към тези добродетели!
Нека Той да бъде милостив към нас.
Вестник "Мюсюлмани", брой 1 (114), Януари, 2003 година
Портал 
