Взаимното влияние между Изтока и Запада
Науката, философията и мисловният живот, който се развил с бързи темпове, огрял не само ислямския, но и целия свят
Айетите на Корана насочват хората да се замислят върху собствената си съдба, да водят размисли за света, за предметите и метафизиката, да направят поуки и преценки. Свещеният Коран повелява: «Нима са равни онези които знаят, и онези, които не знаят?» (ез-Зюмер, 9) „Не ходеха ли по земята, със сърцата си да проумеят или сушите си да чуят? Не очите са слепи, а сърцата в гърдите са слепи“ (ел-Хадж, 46) Именно така Свещената ни Книга изтъква значението на знанието и учението.
Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) също така със своя хадис «Науката е изгубената вещ на вярващия; където го намери да го вземе» и с други свои хадиси поощрявал мюсюлманите да усвояват науката и да я преподават. Мюсюлманите от своя страна като почерпели сили от айетите и хадисите се заемали да усвояват науката, дори ако е било необходимо те са тръгвали на далечни експедиции.
В усвояването на науката, в откриването на древните знания и мъдрости мюсюлманите са приели като отправна точка, че истината е една и че принципите на откровението и науката не противоречат помежду си.
Влиянието на запада върху изтока
В оформянето на ислямската мисъл вредом с Корана, сунната и религиозните науки са оказали влияние върху собствените предислямски култури на арабите, тюрките, персите и други народи. Мюсюлманските мислители са почерпили малко или много от тези извори, анализирали ги и обобщили съгласно своите възгледи, или ги подложили на критика. Понякога са пригодили някои съвсем противоречиви мисли от различни източници. Наред с тях, са предложили нови теории и доктрини каквито не е имало у предишните философи и по този начин са дали своя принос в общата културна съкровищница на човечеството. Така положените основи на традицията столетия наред се развили и са допринесли ислямската философия жива и динамична да достигне до наши дни.
Благодарение на усилията на мюсюлманите в областта на науката и философията в Азия, Африка и Европа се развила ислямската цивилизация, в различни политически и географски формирования като емевидите, аббасидите, Андалузия, селджуките и османците са утвърдили редица важни произведения като се почне от религиозните науки и се стигне до философията; от естествените науки до музиката и от архитектурата до литературата. Научният, философският и мисловният живот, които бързо са се развили, са осветлили не само ислямския свят, но и цялото човечество. Според правдивото твърдение на Ибн Халдун географското местоположение на хората определя тяхната съдба. Неизбежно е науката, технологиите и научните достижения, които са породили, да не са имали контакти със съседните географски региони.
В създаването на живата тъкан на общата култура на човечеството всички народи взаимно се влияли и подпомагали. В този смисъл не може да се твърди, че онова, което са породили те е свойствено само на тях. Така например, древногръцката мисъл, която днес се представя едва ли не като свойствена само на тях, наистина може да бъде обсъдена надълго и нашироко дали действително е така. Впрочем в основите на древногръцката мисъл лежат мисли, почернени от древна Индия и Финикия, от Египет до Вавилон. Това го изяснява Платон в своя диалог, озаглавен „Тимайос" като заявява: „О, гърци, вие просто сте деца пред математиката на Египет!» Той усвоил теорията за идеите от свещениците в Египет, някои възгледи, свързани с метафизиката и етиката от евреите. Затова Платон го наричали Мойсей, който говори гръцки».
Следователно в света почти няма човешко откритие и мисли, които могат да бъдат наречени оригинални. В областта на науката и философията мюсюлманите са били открити към целия свят и преди всичко към Иран, Индия и Древна Гърция. Те никога не са се колебали да почерпят знания, които биха противоречили на исляма, да ги преведат и да се възползват от тях. Особено големи заслуги мюсюлманите имат за запазването на придобивките на Западната култура и философия като са ги превели, изследвали и възпроизвели. Именно благодарение на техния принос се е запазило от изчезване голямата част от античното западно наследство. По такъв начин мюсюлманите допринесли голяма полза на всесветската наука и научна мисъл. Ако към този принос добавим и дейността по обогатяването на историята на западната философия с дълбоката и вкоренена ислямска култура, ще се види, че мюсюлманите имат права над западната култура каквито няма нито един друг народ.
Влиянието на Изтока над Запада
Един от източниците на западната мисъл и философия, дори бихме казали най-важният, е ислямската мисловност. Завземането на Сирия през 635-а, Сицилия през 652-а, завладяването на Испания след 710-а, на южните италиански градове между 837-649 г., достигането им през IX век от Южна Франция до Алпите среща западния свят с източния, докато първоначално при тези срещи се изживявало страх и тревога, вследствие Западът е имал възможност да се запознае с превъзходството на ислямската цивилизация. Както мюсюлманите в началото са проявили интерес към науката и философията на предишните цивилизации, по подобен начин и западняците се насочили към научното и философското наследство на мюсюлманите, започвайки от X век насам.
При контактите на мюсюлманите със западната мисъл може да се говори за двупосочно влияние. Първото е, че те са носители на античната философска мисъл на Платон, Аристотел, Плотинос, Проклус и второто – с натрупаното и придобитото от тях научно познание. Западът се запознава със западната философия през XII и XIII век посредством мюсюлманите, тъй като били изчезнали гръцките източници. В това отношение голяма роля са изиграли преводите, направени от арабски на латински в Толедо и Сицилия. Градове като Толедо се прочули със своите големи библиотеки, в които се пазели хиляди ръкописи на арабски книги. Патриархът на Толедо – Раймонди (1126-1152) поощрявал да се превеждат на латински книгите, написани на арабски и иврит (еврейски). Тази преводаческа дейност била продължена от много западни представители. Философското културно богатство чрез преводи от гръцки и сирийски по време на халифа Мемун в Бейтюлхикме (630 г.) по подобен начин с превеждане на арабските книги допринесло за голямото мисловно богатство в Европа. В резултат на този културен обмен станал на Иберийския полуостров, европейците като Герберт Аурилас, които търсели да открият мъдростите, започнали да посещават градовете Кордоба и Гренада в Андалузия. Така в действителност се зародила възраждането в западната мисъл.
Преди това (XI в.) научната дейност в Европа била общо взето повърхностна и то благодарение на усилията на религиозните деятели. Това се променило благодарение на дейността на преводачите, които се заели с произведенията на мюсюлманските учени от арабски на латински език и други западни езици. Първи в това отношение били мислители като Доминикус Гундисалинус и Юан б. Давуд. Друг център на оживения културен обмен станал остров Сицилия. Поради интереса, който кралят на Норман – Ругеро II проявявал към ислямските науки, били учредена академия, в която работели едновременно мюсюлмани, християни и еврейски учени. Тук продължавала и преводаческата дейност както в Толедо. Благодарение на това Западът се запознал с произведенията на Фараби, Ибни Сина (Авицена), Газали, Ибн Джебирол, ел-Харизми и други философи.
Въздействието на мюсюлманите в развитието на западната научна мисъл се вижда почти във всички области. Така например логаритмуването, ролята на числото нула, десетичната система са въведени благодарение на ел-Харизми. Особено големи заслуги в развитието на науката на Запад имат преводите на книгите на Ибнюл Хейсем, Джабир б. Хайян, Ибн Зюхр, ел-Харизми, Мусаогулларъ и други мислители. Книгите на философите Мухаммед Зекерия ер-Рази, Ибни Сина и ез-Зехрави в областта на медицината са ползване като учебници в продължение на шест века в западните университети. Взаимното проникване на източната и западната мисъл не се ограничило само в областта на хуманитарните науки. Така например, Фараби силно е повлиял върху Сент Томас и Албертус Магнус; Ибни Сина върху Уйлям оф Оскам; Муса б. Меймун върху Декарт; Газали върху Паскал, Декарт, Кант; Ибнюл Араби върху Данте Ибн Ружд върху Рожер Бекон и Сент Томас. Този списък може да бъде продължен. За по-доброто възприемане на тези философи трябвало добре да се познава ислямската цивилизация, от която са повлияни.
В заключение трябва да кажем, че Ибни Ружд е изиграл голяма роля през XV в. на Запад при Ренесанса и реформистките движения. Особено през XVII в. с разпространението на мислите на Ибни Туфейл започнала новата ера на Запад наречена – възраждане. Следователно, възобновяването на науката и философията на Запад става изцяло под влиянието на исляма. Фараби в Казахстан; Бируни в Узбекистан; Ибни Сина в Туркменистан: Рази в Иран; Мусаогулларъ в Ирак; Ибни Юнус в Египет; Аккирмани в Крим; Ахмед Джевдет паша в България; Есад ефенди Янянски в Гърция; Кятиб Челеби в Истанбул, Ибнюл Бенна в Мароко; Ибн Халдун в Тунис; Ибн Ружд в Испания са сътворили наука под древната светлина на ислямската наука и философия, чрез което са допринесли за издигането на човешката цивилизация.
Портал 
