Интеграция на мюсюлманите в западното общество
Безусловно, процесът на адаптация на мюсюлманите зависи от това, ще поиска ли Запада да се смири с тяхното "снизхождение", а също и от това, някои мюсюлмани дали биха направили компромиси. От страна на последните може да се очакват отстъпки само тогава, когато се касае за ислямската цивилизация, но не и относно вярата. Към примера, отнасящ се към гореспоменатите 3-та и 4-та точка не може да има никакъв, компромис, така както не може да има свобода на действията в убеждението и богослужението. Струва си да споменем остарялата идея на Ханефи за освобождаване на мюсюлманите емигранти от някои положения на шериата, в противен случай процеса на асимилация няма да има край и мюсюлманите ще бъдат жертва на своята вяра. Един от тези моменти е лихвата за заем или кредит. Ако мюсюлманите се откажат от този принцип, как те ще могат да пропагандират своята икономическа система, освободена от болезнената икономика на Запада?
Що се отнася до първа и втора точка, тук съществува значително пространство за адаптация. Мюсюлманите на запад не са длъжни да ядат с ръце, да сядат на пода и да чистят зъбите си с мисвак. Те могат да свалят националната носия, а също така да позволят на жените си да направят ислямските си дрехи естетически възприемани. Чрез примера си те трябва да убедят хората, че Исляма никак не е специфична религия на арабите (както юдаизма се счита за етническа религия на евреите). В резултат на това, не трябва да бъде "еврейски" или "американски" Ислям, не говоря за френски или белгийски, а за Ислям на всички хора, независимо от расата и културата. Освен това, засега мароканския мюсюлманин леко се отличава от пакистанския, а турския от сенегалския. Мюсюлманската интелигенция е длъжна да изиграе голяма роля в процеса на запознаване на Запада с Исляма. Освен това западното население е необходимо да докаже, че Исляма не е религия на мракобесниците, а на рационалистите. Кое свещено писание се обръща към разума на човека по-често и решително от Корана? Не започва ли своя призив Исляма с думата "чети"? Вместо това християнското вероучение се базира на "тайнствени" и екстрарационални и идейни концепции. Именно Исляма е дал отговор на философски неразрешимата дилема между предопределението (съдбата) и отговорността, с което по-късно се съгласява западната интелигенция. На мюсюлманската интелигенция, живееща на запад се пада отговорността да вдъхновят Исляма на Запада като нов живот. Работата е в това, че много ориенталски емигранти практикуват своята религия като монотонна и досадна традиция, която скоро впечатлява със своята рутинност, отколкото с духовно съдържание, и чрез това трудно ще се научи истинския Ислям, който се явява като "живо" вероизповедание, призовано да удовлетвори всички духовни стремления на индивида. Само те, източните интелектуалци, които са на запад могат да развият организационна инфраструктура в мюсюлманската общност, която би трябвало да позволи на ислямските лидери да построят своите отношения с местните власти на високо ниво, и само те могат да осигурят на хората необходимата литература за ефективното приканване към Исляма. Отново и отново е доказано, че ислямските книги, идващи от ислямския свят обикновено недопадат на западната аудитория. Затова могат да бъдат виновни печатните грешки и лошия превод. Една основна причина за неразбирането между жителите на Изтока и Запада се явяват различия в културата и начина на живот.
Кой, освен западния мюсюлманин може да разбере и почувства за какво мисли неговата аудитория и какви проблеми я вълнуват. В това отношение е много важно ислямския интелектуалец правилно да обясни на западния слушател позицията на Исляма относно правата на човека и демокрацията.
В Исляма много голямо значение има разпределението на социалните роли между жената и мъжа. Мюсюлманите не могат и не са длъжни да отстъпят от заповяданото от Аллах за момчетата, че не са като момичетата: "И когато го роди, каза: „Господи, родих го женско." А Аллах най-добре знаеше какво е родила. Мъжкото не е като женското."
(Сура Ал-Имран - 36)
Що се отнася до позицията на относителната демокрация и правата на човека, то те са в основата на Корана и сунната. Можем смело да твърдим, че ислямския закон в никакъв случай не противоречи на техните постулати. Даже повече от това модела на ислямската демокрация предполага разделението на властта и съдебния контрол на основата на законите, защитава правата на човека и приема многопартийната парламентарна система за свободни избори на емир и съвет.
Ще завърша обзорната екскурзия в историята и сравнението на ситуацията в миналите години със съвременната ситуация на Исляма на запад. Можем да си зададем въпроса: какви са съществуващите перспективи на тази религия в днешно време? Ще тръгне ли Европа да изкоренява Исляма? Допуска се, че гореизброеното е възможно. На пръв поглед, в Исляма има не лоши перспективи, благодарение на които на Запад преобладава идеологията на постмодернизма.
Модернизъм – високомерно убеждение, което поставя човек над всичко на този свят, разчитайки, че неговият разум е достатъчен да даде отговор на всички въпроси. Такива мисли застрашават да наведе ислямския свят над нещо наподобяващо на засада, изолиран от мракобесие фанатизъм и нетърпимост. За разлика от модернизма, постмодернизма превъзнася всичко особено, маргинално.
Постмодернизмът е идеологията на така наречените зелени движения (природозащитници), емоционално подкрепящи страните от третия свят и тяхната култура. Някои от съвременните тенденции се появяват, между другото, за Исляма заплашителните скандали с храната и болката на животните при заколение. В момента много хора на Запад съзнателно не консумират свинско месо от гледна точка на здравословно хранене. Всесилната американска тютюнопроизводителна индустрия е вече пред финансова заплаха. Всичко това може да помогне на хората на запад да оценят ислямската позиция относно храната и опиатите. Западните феминистки са признали, че би било глупаво от тяхна страна да се сдобият с абсолютна идентичност с мъжа и да се стремят да му подражават в облеклото. Тяхната основна цел е да защитят достойнствата на жената и да я спасят от сексуалната експлоатация на мъжа – което напълно съвпада с целите на Исляма. Това може да помогне на европейците да направят крачка към тази религия. В края на краищата, хората са обзети от атеизъм, и сега не само в относително религиозната Америка, но и в ранноатеистична Европа стремително се възражда религията. Постепенно вероучението във възкръсването и светата троица започва да губи своята сила и хората се отнасят към нея с известно съмнение, даже в християнските църкви. Всички, тези фактори ще бъдат в полза на Исляма. Освен това привидните добри перспективи за Исляма на запад може да се сблъска със сериозни препятствия. Либералността на постмодернизма е благоприятна за всякакви религиозни малцинства, освен мюсюлманите. Уви, тях по начало ги смятат за опасни, агресивни и нетърпими. Движението на зелените, повечето от които поклонници на постмодернизма, призоваващи към легализация на наркотиците, се движат в посока, опозиционна на Исляма. В същото време, на Запад приемат Исляма повече жени, отколкото мъже. Средностатистичната западна жена се явява ярък противник на Исляма, считайки, че тази религия, с един замах зачерква всички права и свободи, които тя е спечелила с голям труд в продължение на столетия.
В процеса на възраждането на религиозните течения са били създадени фанатически антиислямски християнски групи, основната цел на които е била изкореняването на Исляма от Европа. Даже президента на Протестантската църква в Германия, щата Хессе, д-р Щейнекер, в писмено и телевизионно обръщение настоява за това, че християните и мюсюлманите "нямат нищо общо с Бога", подразбира се, че Аллах е просто идол.
Дали тези тенденции ще вземат връх много ще зависи от това, дали Запада ще приеме Исляма като част от своето културно наследство. Под културно наследство Запада обикновено подразбира християнско-хуманистичните традиции, и понякога юдаизма, но определено не и Исляма. Необходимо е да се напомни на Запада, че и трите монотеистични религии са се родили в Близкия изток, и че християнството е погълнало повече елементи и теории от източното мислене, отколкото Исляма. Запада също е длъжен да помни, че:
- Най-големият град на европейския континент е Истанбул, а той е ислямски.
- Испания е била ислямска много по-дълго, отколкото католическа.
- Западното Възраждане било немислимо без научното и културно наследство на Исляма.
С други думи, мюсюлманите на запад са длъжни да внушат на средния европеец идеята за това, че Исляма на тази територия не е нежелан гост. Тази религия е принадлежала на Европа и Америка в такава степен, както и християнството. Исляма не е религия на щурците и арабите, това е религия за всички хора по света, която е практикувал още пророк Ибрахим (а.с), нашият общ праотец.
Мурад Улфрид Хофман
Вестник "Мюсюлмани", брой 7 (105), Декември, 2001 година
Портал 
