Правилата на говеене за жената
62) Жена, която е достигнала полова зрялост, но се стеснява да каже, и затова не говее, е длъжна да се покае искрено и да отговее пропуснатите дни на када’а, както и да нахрани бедняк за всеки пропуснат като изкупление кефарет за закъснението, ако настъпи следващия месец Рамадан, а тя все още не е компенсирала тези дни. Нейното положение е подобно на жената, която е говяла, когато е била в менструален цикъл и се е стеснявала от това, а след това не е отговяла пропуснатите дни. Ако жената не знае точно, колко дни е пропуснала, следва да говее, докато не бъде достатъчно уверена, че е отговяла пропуснатите дни, които не е компенсирала от предишния Рамадан, и за всеки ден трябва да даде кефарет за всеки ден. Това тя може да стори по време на говеенето или отделно, в зависимост от нейните възможности.
63) Омъжената жена може да говее само с разрешение на своя съпруг (с изключение в Рамадан), ако мъжа й си е в къщи, а ако той не е в къщи, а е на път, то разрешение не се иска.
64) Когато жена, която е в менструален цикъл, види бяло вещество, което идва от матката, след като цикъла завърши, посредством което жената разбира, че става чиста тахира, тя е длъжна да изяви намерение ният от предишната вечер да говее и през следващия ден трябва да говее. Ако тя е в неведение относно своята чистота тахира, е длъжна да постави парче памук или нещо подобно, и ако то излезе чисто, е длъжна да говее; а ако започне отново да й тече кръв, то следва да прекрати с говеенето, тъй като това нарушава говеенето, докато не приключи менструалния цикъл. (Фатава ал-Леджна ад-Даима,10/154)
Ако кръвотечението продължи до акшам, а тя вече е говяла, като е имала намерение от предишната вечер, то говеенето й е действително. Ако жената чувства движение на менструалната кръв вътре в себе си, но тя излезе, след като слънцето залезе, то нейното говеене е действително и не се изискват компенсации. Ако месечното или след родовото кръвотечение спрат през нощта, и жената има намерение да говее, но изгрева идва преди тя да успее с пълното умиване гусль, то съгласно всички учени нейното говеене е действително. (Ал-Фатх, 4/148).
65) Ако жената знае, че нейния месечен цикъл ще настъпи утре, тя следва запази намерението си за говеене и да го продължи. Тя не трябва да прекъсва говеенето си, докато с очите си не види менструална кръв.
66) За жена в менструален цикъл е по-добре да остане в естественото си състояние и да е доволна от това, което Аллах е постановил за нея, и да не предприема никакви лекарства, за да предотврати кръвотечението. Тя е длъжна да бъде доволна, че Всевишният Аллах приема от нея това, че разговява по време на месечен менструален цикъл и след родово кръвотечение, и след това отговява на када’а тези пропуснати дни. Ето такива са били майките на правоверните и жените на предшествениците салаф. (Фатава ал-Леджна ад-Даима, 10/151). Нещо повече, има медицинско свидетелство, доказващо, че много неща, използвани за прекратяване на кръвотечението, в действителност са вредни, и много жени са пострадали от нерегулярните месечни цикли, които са резултат от това.
67) Кръвта при истихада ( неменструално вагинално кръвотечение) никак не влияе на говеенето.
68) Ако на бременна жена се случи да пометне в стадий на формиране на различните органи и членове, такива, като глава или ръка, то подобен случай се разглежда като след родово кръвотечение нифас, и жената не говее; ако обаче пометването е станало в ранните стадии на бременността, то жената се смята в състояние на истихада, и на нея се вменява говеенето. (Фатава ал-Леджна ад-Даима, 10/224).
Ако жената стане чиста след нифас преди да изтече четиридесетдневния срок, то тя следва да говее, да извърши пълното умиване гусль, за да изпълнява молитвата намаз. (ал-Мугни ма’а ал-Шахр ал-Кябир,1/360). Ако нейното кръвотечение се върне в течение на четиридесетдневния срок след раждането, то тя следва да прекрати говеенето, защото се смята, че все още е нифас. Ако кръвотечението продължава след четиридесетдневния срок, тя трябва да има намерение за говеене и да извърши пълното умиване гусль (съгласно мнението на болшинството от учените), и всяко кръвотечение след четиридесетдневния срок се смята за състояние на истихада, докато това не съвпадне с нейния месечен цикъл, тогава се смята за менструална кръв. Когато кърмачка говее през деня и през нощта види петно от кръв, а през деня е била чиста, то нейното говеене е действително. (Фатава ал-Леджна ад-Даима, 10/150).
69) Съгласно най-вярното мнение, жената, която е бременна или кърмеща, се разглежда като, онзи, който е болен, затова на нея й е позволено да не говее, като по-късно тя отговее само пропуснатите дни, без значение дали тя се опасява за детето или не.
Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Аллах е облекчил задължението за говеене и част от молитвата намаз на пътника, и е облекчил задължението за говеене на бременните и кърмещите жени.” (ат-Тирмизи, 3/85, като е казал, че хадиса е надежден хасан).
Ако бременна жена говее и има някакво кръвотечение, то нейното говеене е действително; това изобщо не влияе на говеенето. (Фатава ал-Леджна ад-Даима, 10/225).
70) В случаят, когато жената е длъжна да говее и нейния мъж е имал полов акт с нея през деня на месец Рамадан със съгласието й, тогава правилото, прилагано към него, се отнася също така и за нея. Обаче ако той е принудил жена си за полов акт без съгласието й, тя е длъжна с всички сили да се съпротивлява, и не трябва по-късно дава кефарет за изкупление.
Ибн Акил рахимеху Аллах е казал: “Когато мъжът е извършил полов акт с жена си през деня в месец Рамадан, докато тя е спала, то жената не е длъжна да дава изкуплението кефарет.”
Но, за да няма грешка, тя е длъжна да отговее този ден по-късно на када’а. (Шейх ал-Ислям Ибн Теймийа се е придържал към мнението, че това не обезценява изобщо нейното говеене).
Жената, която знае, че нейния мъж не може да се контролира, е длъжна да се държи далече от него и през деня да не се разкрасява.
Жената е длъжна да отговее на када’а, онези дни, които е пропуснала през Рамадан, дори ако го прави без знание на съпруга си. Това не е условие за обезателното говеене на жена, когато се изисква разрешение на съпруга й. Ако жената започне да говее на када’а задължително ваджиб говеене, не й е позволено да прекрати говеенето, освен ако има законова причина. На нейният мъж не е позволено да я кара да разговява, когато тя говее на када’а пропуснат ден; на него не му е позволено да има полов акт с нея, и тя не бива да му се подчинява. (Фатава ал-Леджна ад-Даима, 10/353).
В случай на доброволно говеене, на жената не е позволено да започва задължителното говеене без разрешение на мъжа й, ако той е до нея (в къщи си е), защото в хадис, предаден от Абу Хурейра радияллаху анху, е споменато, че Пророка салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Нито една жена не трябва да говее без разрешение на мъжа си, когато той се намира до нея.” (ал-Бухари, 4793).
В заключение, това е всичко, което можах да напиша за основните моменти за говеенето.
Моля Всевишният Аллах да ни помогне, за да Го възхваляваме и споменаваме, да Му благодарим и да Му се покланяме по надлежен начин, да завърши нашия Рамадан с опрощение, и да ни опази от Огъня!
Аллах да благослови нашия Пророк Мухаммед,
Неговото семейство и сподвижници, и с мир да ги дари
Портал