В дните на двата Байрама Рамазан Байрам и Курбан Байрам (Ид ал-Фитр и Ид ал-Адха)
От Абу Саид ал-Худри радияллаху анху, се предава: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, забраняваше да се говее в двата дни: Рамазан Байрам и Курбан Байрам ”. //Този хадис е достоверен сахих и е сведен от ал-Бухари 3/280, Муслим 2/577.
В трите дни ат-Ташрик
Трите дни ат-Ташрик са 11, 12, 13 ден от месец Зу ал-Хиджа, трите дни следващи след деня за Курбан Байрам (ал-Адха).
От Кааб Ибн Малик радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Дните на Мина (трите дни ат-ташрик) – са дни за ядене и пиене.”. /Този хадис е достоверен сахих и е сведен от Муслим 1142./
В деня на съмнението (йеуму-ш-Шик)
Това е 30 ден от месец Шабан. Става дума за говеене на ден или два преди настъпването на месец Рамадан.
От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава:“Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, забрани да се говее един ден преди настъпването на месец Рамадан, както и в дните на двата Байрама, и през трите дни ат-Ташрик.”. /Този хадис е достоверен сахих и е сведен от ал-Бейхаки./
Само в деня петък
От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Не отделяйте нощта[на четвъртък срещу] петък от [другите] нощи за извършването на намаз [тахаджуд, къямуль-лейл, ако вие не извършвате такъв намаз през другите нощи], и не отделяйте деня петък от [другите] дни за говеене, освен ако не се падне [в петък такъв ден] когато някой от вас обичайно говее! ” /Този хадис е достоверен сахих и е сведен от Муслим 2684./
От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Нека никой от вас не говее в петък, освен ако не е говял предишния ден [четвъртък, и не говее] в следващия ден [събота]!” /Този хадис е достоверен сахих и е сведен от Муслим 2683./
В деня събота
От ас-Самма Бинт Буср радияллаху анха, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Не говейте в събота, с изключение на говеенето, което е задължително! И дори ако не намирате нищо, освен кожа от грозде или дървени клонки, то трябва да дъвчете.” /Този хадис е достоверен сахих и е сведен от Ахмед, Абу Дауд, ат-Тирмизи, ан-Насаи, Ибн Маджа, ад-Дарими, ал-Бейхаки, Ибн Хузайма, ал-Хаким./
Говеенето в деня Арафа, от извършващите поклонението Хадж
Хаджиите не трябва да говеят в деня Арафат. От Умм Фадл радияллаху анха, се предава: “В деня Укуф на възвишението Арафа у хората възникна съмнение, дали Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е говял или не, и тогава аз му отнесох напитка, и той я изпи.”. /Този хадис е достоверен сахих и е сведен от ал-Бухари 1658./
Непрекъснато говеене в течение на няколко дни
От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава:“Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, забраняваше да се говее непрекъснато, и веднъж един човек от мюсюлманите му казал: “Но, нали ти така говееш, о, Пратенико на Аллах!” И Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, казал: “А, кой от вас е подобен на мен? Наистина, моят Повелител ме кърми и пои през нощите.”. Когато някои хора отказали да прекратят непрекъснатото си говеене, Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, започнал да говее непрекъснато заедно с тях, без да разговява отначало един ден, след това още един ден, след което те видели нова луна, и тогава Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Ако тя беше се появила по-късно, аз бих ви добавил”, – имайки предвид, че това би им послужило за примерно наказание, че те отказват да прекъснат говеенето си”. /Този хадис е достоверен сахих и е сведен от ал-Бухари 1965, Муслим 1103.
От Абдуллах Ибн Амру радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Въобще не говее онзи, който говее непрекъснато [без да разговява]!” /Този хадис е достоверен сахих и е сведен от ал-Бухари 1977, Муслим 2/197.
Доброволното нафиле говеене на жената без разрешение на нейния съпруг
От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Жената не трябва да говее в присъствие на своя съпруг, освен с неговото разрешение, [и ако това не е говеене в месец Рамадан или отговяване на дни от този месец]”. /Този хадис е достоверен сахих и е сведен от ал-Бухари 5192, Муслим 2/711, текста в скобите е от версията на Абу Дауд 2458./
Доброволното говеене, забранявано от родителите
Имам Хасан ал-Басри е казал: “Ако родители или единият от тях забраняват на сина си да говее нафиле, то той е длъжен да им се подчини, и тогава ще получи двойна награда – за почитане и подчинение на родителите си и за намерението да говее нафиле”. /Виж повече в “ал-Адабу аш-Шарийя” 1/432./
“В хадис изложен от Абу Хурейра радияллаху анху, се казва: "Когато седяхме с Пророка алейхи саляту ве селям, дойде един човек и каза: "О, Пратенико на Аллах! Аз съм погубен!" Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, попита: "Какво се е случило с теб?" Той каза: "Бях в интимна близост с жена ми, независимо че говея. " Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, каза: "Имаш ли роб, който да освободиш? " Той отговори: "Не". Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, попита: "Ще можеш ли да говееш два месеца подред?" Той каза: "Не" Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, попита: "Имаш ли с какво да нахраниш шестдесет бедняка?" Той отговори: "Не…" (ал-Бухари, Фатх, 4, номер 1936).
Това правило се прилага в случаите на прелюбодеяние (зина), хомосексуализъм (ливат) и осъществяването на полов контакт между животни и хора (зоофилия).
Ако човек започне обезателен вид говеене, като отговяването на када’а за пропуснатото през месец Рамадан, или за изпълнение на обещание незир, или говеене като акт на изкуплението кефарет, той е длъжен да завърши говеенето си, и не му е позволено да го прекъсва, ако няма сериозно основание за това. В случаите с доброволното говеене нафиле, "Човек, говеещ доброволно решава по свой избор, дали да завърши говеенето си до край, или да разговее" (Ахмед, 6/342), дори да няма причина за разговяване. "Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е ставал сутрин като говеещ, а след това е приемал храна." (Сахих Муслим, предадено по история за ал-Хайс, като му подарили храна, когато бил в дома на Айша; 1154, Абд ал-Баки).
Ще бъде ли обаче възнаграден онзи, който вече е разговял безпричинно и за времето прекарано в говеене? Някои учени казват, че той няма да бъде възнаграден (ал-Маусуат ал-Фикхия, 28/13), затова ще бъде по-добре за говеещия доброволно да завърши своето говеене, ако няма съществена и принудителна причина за прекратяване на говеенето. Всеки, който преднамерено яде и пие през деня в месец Рамадан без уважителна причина, извършва огромен грях (кабаир), и е длъжен да се разкае искрено, и по-късно да отговее на када’а този ден. Ако той е нарушил говеенето си с приемане на забранени харам неща, като пиене на алкохол, то това увеличава неговия грях. При всички случаи, той е длъжен искрено да се покае и да говее повече допълнително нафиле, както и да извърши повече допълнителни поклонения, за да избегне разрив и намаление в записването на задължителните си постъпки, и може би Аллах да приеме неговото покаяние.” /Откъс от статията: “Себауне масала фи ас-Сиям” автор Мухаммед Салих ал-Мунаджид سبعون مسألة في الصيام/
“Този, който отговява пропуснат ден, но по уважителна причина от говеенето в месец Рамадан, и е разговял, например заради полова близост, или просто е похапнал и т.н., той не е длъжен да отговява като изкупление кефарет два месеца. Имам ан-Навави е казал: “Този, който е извършил полов акт по време на говеене не по време на месец Рамадан, като например, отговяване или говеене заради даден обет, или друг вид говеене, то за него не е необходимо изкуплението кефарет, и на това мнение са болшинството учени!” /Виж “ал-Маджмуа” 6/383./
Т.е. болшинството учени разделят говеенето в Рамаданов ден и отговяването на Рамаданов ден. Ето защо прекъсналия отговяването на пропуснат ден, нека отново да си го отговее. И Аллах знае най-добре!” /От редакцията на
www.toislam.com/ Що се отнася до говеенето нафиле (доброволно), преди да бъдат отговени на када пропуснатите дни от задължително говеене в месец Рамадан, пропуснато поради, менструален цикъл, пътуване, болест и т.н., то по този въпрос са известни три мнения.
Първото мнение се заключава в това, че то е позволено, защото няма никакви указания за забрана, тъй като говеенето нафиле (доброволното говеене) не е свързано с говеенето през месец Рамадан. И това мнение е известно сред учените от мезхеба на имам Абу Ханифа рахимеху Аллах, на което е отдал предпочитание и шейх Ибн Усеймин рахимеху Аллах, който е казал: “Който говее в деня Арафа или деня Ашура, имайки да наговява пропуснати дни от месец Рамадан, то неговото говеене е действително”. Виж “Фатава ас-сиям” 438.
Ибн Усеймин рахимеху Аллах, обаче е казал, че това не се отнася за шестте дни говеене през месец Шаввал, което следва след Рамадан, тъй като Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Който говее в Рамадан, след което е добавил към него и говеенето в течение на шест дни от Шаввал, е подобен на говеещ в течение на цяла година”. /Този хадис е сведен от Муслим 1164./
По този начин, Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е свързал наградата за говеенето от шест дни през месец Шаввал с Рамадан. И така, който желае да получи тази награда следва първо да отговее пропуснатото през месец Рамадан.” Виж “Шарх ал-Мумти” 6/448.
Второто мнение е, че това говеене е позволено, но не е желателно. Това е мнение на някои представители от мезхеба на имам Малик и имам аш-Шафий.
Третото мнение е, че това не е позволено и нафиле говеенето не се приема, докато човек има да отговява дни от месец Рамадан. Това е рядко мнение на някои представители от мезхеба на имам Ахмед Ибн Ханбел.
За да се заслужи тази велика награда не е задължително да се говеят шестте дни от Шаввал подред. За това няма указания. Тези шест дни може да се говеят в продължение на целия месец Шаввал, за което е казал шейх Сиддик Хасан Хан. Виж “ар-Раудату ан-Надийя” 1/555.
Портал