Жената в Исляма
Един от начините, чрез които враговете на исляма се опитват да осъществят пъклените си планове е твърдението, че ислямът потиска жената и не й дава правата, които са дадени на мъжа. За отбелязване е, че мюсюлманките не търсят своите права - защо ли? Загрижени за правата на мюсюлманките преди всичко са немюсюлмани – защо ли? В борбата срещу исляма, мисионерите взимат на прицел правата на жената според тази религия – защо ли?
Тези и много подобни въпроси ни карат да се замислим и да разберем как ислямът третира жената.
По този въпрос се говори много, пишат се статии, книги, организират се конференции и пр. Всичко това подсказва важността на ролята на жената, както в личен, така и в обществен план. Враговете на исляма безуспешно се опитват да докажат, че жената е потъпкана от исляма, защото тя наистина е потисната от догматиката и практиката на техните религии и техния начин на живот. Следователно те имат комплекс по този въпрос и се опитват да прехвърлят своя недостатък на исляма. По този начин се опитват да постигнат две неща. Първо, да прикрият недъзите на своята религия или догматика, и второ, да се опитат да подронят авторитета на исляма, тъй като нападението е най-добрата защита.
В тази статия не може да се даде пълно тълкувание на ролята на жената според исляма, тъй като това е много важен въпрос и изисква по-задълбочено изследване. Също така не бива да се приема и като отговор на някои немюсюлмани, защото твърденията на такива хора са толкова безпочвени, че не си заслужава да им се отговаря. Целта е да се погледне реално на въпроса и да се набележат ясно ориентирите, които биха дали представа за положението на жената в исляма. Тази тема може да се разгледа в няколко аспекта.
Първо: жената е равнопоставена с мъжа по отношение на своята вяра, дела и религия. В Свещения Коран Аллах Теаля повелява:
„А техният Господ им отвърна: "Не ще погубя деяние на никого от вас, нито на мъж, нито на жена вие сте един от друг...“ (Али Имран, 195)
Равнопоставеността между мъжа и жената е налице – равнопоставеност в практикуването на религията, равнопоставеност като член на човешката общност. Всеки ще получи отплата за извършеното дело – независимо дали е мъж или жена.
Второ: По отношение на поминъка на жената, ислямът не я изравнява с мъжа, а я привилегирова. Да, това може да се стори невероятно на някои хора, които не познават исляма. Издръжката на жената е подсигурена от нейното раждане до края на живота й. Тя никога не е длъжна да се грижи за прехраната си. Тя е подсигурена от баща си, ако той е жив и е в състояние да издържа семейството си. Ако той няма възможност да подсигури издръжката на семейството си поради уважителна причина, тогава жената се подсигурява от най-близкия й роднина от мъжки пол, като брат, дядо и т.н. Това разбира се, се отнася до живота на жената, докато не е омъжена. След като се омъжи, грижата за нея се поема от нейният съпруг.
Ако тя бива разведена, издръжката й се поема отново от нейните роднини по кръвна линия. Тук може да възникне въпросът възможно ли е това? Ние сме свидетели, че хората в нашето съвремие се отнасят към дъщерите си по много лош начин! Може ли да се приложи в наши дни това, което се говори като принципи на исляма? Отговорът на всички тези въпроси е, че всичко това може да се приложи и в нашето съвремие. Нужно е само хората да обърнат по-голямо внимание на своите човешки и духовни ценности, още повече, че тези, както и всички останали принципи на исляма не са само теория. Те са изпробвани и прилагани на практика в обществото. Нещо повече, прилагат се и днес, макар и частично.
Трето: Правото на жената да участва в обществения живот. По този въпрос може да се каже, че ислямът има предимство пред останалите цивилизации и религии.
Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) се е съветвал със съпругите си по много важни въпроси в епохата, в която останалите цивилизации са се подигравали с жените и са ги смятали за изчадия и измет на обществото.
Само като пример може да се спомене ролята на една от съпругите на пророка при Худейбийе, където е подписано споразумение между Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) и езичниците. Някои от сподвижниците на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) не били съгласни да се откажат от хадж в Мекка през тази година и не искали да извършат ритуала за обръсване на главите си в Худейбийе. Те искали непременно да отидат в Мекка. Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) се стъписал пред тяхното упорство. Тогава една от съпругите се притекла на помощ на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), като му дала съвет той самият да обръсне главата си. Когато пророкът послушал съвета й и обръснал главата си, сподвижниците му го последвали и също обръснали главите си, което означава, че се отказват да отидат в Мекка тази година. Така било предотвратено нарушаването на мирното споразумение не по предложение или по идея на мъж, а на жена. Това е ясен пример за правото на жената в исляма да участва в обществено-политическия живот. Този пример не е изключение. Историята на мюсюлманите е наситена с подобни случки.
Четвърто: Въпросът за равноправие в семейството.
Той също се дискутира от много хора, които го разглеждат повърхностно. Тяхното твърдение е, че жената в мюсюлманското семейство е потисната и угнетена. Семейството е градивна част на обществото, което налага то да се управлява според разума, а не според чувствата. Не искам да кажа, че жената е с по-малки умствени способности, но е факт, че е по-чувствителна от мъжа.
Това е физиологията, с която Аллах Теаля е дарил хората. Знае се също, че когато човек се влияе от чувствата, а не от разума, той не може да бъде обективен. Остава да се реши как трябва да се управлява семейството – чрез разум, от страна на онзи, който успява да го постави над чувствата си. а това е мъжът, или чрез чувства, които при жената взимат надмощие над разума?
Всичко това не означава, че жената няма дял в управлението на семейството, но тя има предимство пред мъжа в подсигуряване на духовния уют в семейството, тъй като това не е във възможностите на мъжа. Следователно, според исляма функциите на мъжа и жената са справедливо разпределени, съобразно тяхната физиология и техните възможности. В противен случай, ако се объркат функциите, се нарушава балансът.
От казаното до тук следва, че според исляма жената е тази, която е привилегирована, а не мъжът. Като доказателство за това може да се приведе фактът, че феминизмът (организация за защита на правата на жените) не се заражда в ислямския свят, а в Европа.
Мустафа Алиш Хаджи –
Ректор на Висшия ислямски институт