Правата на жената според Исляма
В сура Бакара от Свещения Коран се казва: ... „И жените имат същите права, каквито и задължения съгласно обичая, но мъжете са едно стъпало над тях. Аллах е всемогъщ, премъдър." (2:228)
Тези велики изрази са кратки, но излагат съдържание, което не би се побрало в една голяма книга. Това генерално правило прогласява: жената в своите права е равностойна на мъжа. Различава се само по един въпрос – мъжете превъзхождат жените с една степен, което ще разясним по-нататък. Въпросите, касаещи жената, са отнесени към разделите, касаещи обноските и взаимоотношенията помежду хората и към взаимоотношенията между семействата, т.е. към традицията на хората. Традицията пък от своя страна е обвързана с религията, вярванията и обичаите.
Това описание дава в ръцете на мъжа мярка, чрез която да отмерва обноските си със своята съпруга при всички дела и ситуации. Когато мъжете пожелаят нещо от съпругите си, е необходимо да си припомнят, че и те имат дълг като отплата за пожеланото. Ето защо, основавайки се на този цитат, Ибни Аббас (радиаллаху анху) е казал: „Както се разкрасява за мен моята съпруга, така и аз ще се разкрася за нея." Целта в случая е равностойната подялба на правата помежду им.
Това, както жената прави за мъжа, е необходимо и мъжът непременно да го направи за нея. Дори и по количество делото да не е равностойно, по вид трябва да бъде същото. Както от гледна точка на правото и делата си жената е равнопоставена с мъжа, тя е равнопоставена и по чувство, схватливост и ум. И двамата притежават правилен ум. Те мислят за полезното. Имат сърца, които определят това, което им подхожда. Отвращават се и отбягват от онова, което не им допада. Господството с цел разпореждане на единия от двата индивида от семейството над другия, заробването му и използването му с цел изгода не съответства на справедливостта. Особено необходимо е съблюдаването на любов, права и задължения след брака, за да бъде възможно щастието и за двамата.
Мухаммед Абкух казва: „Високото място, което Ислямът отрежда на жените, не е било давано преди това от никоя система и религия. Още повече никой народ преди и след Исляма не е възвисявал жената да тази степен."
Въпреки техническия и културния напредък на народите в Европа, а също така и по отношение на образованието на жената и в отдаването й на почит и уважение, те все още не са високата степен, която Ислямът й е дал. Още преди тринадесет и половина века ислямският шериат е дал правомощия на жената без позволението на своя съпруг да харчи от своя имот и още други подобни закони, касаещи правата й. В тези цивилизовани страни законите все още не са третирали този въпрос.
В началото на XX век жената в Европа бе на нивото на робиня, така както е била по времето на невежеството на арабите, преди идването на Исляма. Даже е била и в по-окаяно състояние. Ние не казваме, че християнството е предотвратило това положение. Защото у нас не съществува убеждението, че християнството до момента е съхранило принципите на Иса (Исус), далеч от измислици и проблеми. Всеизвестно е, че християнството, което сега е познато на християните, никога не е способствало за развитието на жената и че жената при тях е получила развитие в определен мащаб вследствие на технологическото развитие в началото на миналия век....
Според това, че Аллах Теаля е поставил на едно ниво мъжа и жената с изключение на една специфика, с която го е отличил, относно челното му място в семейството, за да може да изпълнява подобаващо ръководната си роля в семейството, е необходимо добре да се научат задълженията на съпруга към съпругата и на съпругата към съпруга. Това е необходимо и за да се улесни всеки от двамата за възползване от правата, които има, и за да бъдат почитани тези права взаимно. Защото в човешката природа са заложени почит и уважение към онзи, който не го унижава и пренебрегва, към знаещия своето място и роля в отношенията. Решид Риза казва: Споменатият в цитата израз, „мъжете са с едно стъпало над тях" означава, че Аллах Теаля натоварва съпругата с една, а съпруга с много отговорности." Известно е, че „стъпалото в случая се тълкува като управленческото място в семейството и в доставянето на благата за семейството. Защото в сура „Ниса" това стъпало е разяснено така:
„Мъжете стоят над жените с това, с което Аллах предпочете едни пред други и защото харчат от имотите си..." (4: 34) Животът в семейството е социален живот. При социалния живот възниква необходимостта от лидерство, тъй като съвсем естествено е по някои въпроси сред обществата да възникнат различни гледища. Когато е налице лидер (глава), към него трябва да постъпват въпросите, по които има разногласие. По този начин ще се предотврати прекъсването на основната връзка, която свързва обществото, вследствие на противоречивите действия, които могат да възникнат. В противен случай настъпва провал в обществения ред. Мъжът е по-заслужаващ да бъде лидерът в семейството. Защото той е, който по-добре може да използва и силата си, и имота си. Поради тази причина Шериатът е натоварил мъжа със закрилата и препитанието на жената. Съпругата от своя страна е натоварена с дълга да се покорява с добро на своя съпруг. Ако съпругата се отнесе с непослушание към своя съпруг, той има право да се опита да я вразуми първо с наставление, после като я изолира от полов контакт, и ако и това не помогне – с удряне, което да не предизвиква болка. В последното се крие повече укор и назидание за нейното поведение, отколкото схващане за побой и др. подобни. Това е правомощие, дадено на главата на семейството, за да се съхранят семейната полза и разбирателство. Това правомощие е като правомощието на обществения ръководител, или правомощието на командира в армията. Под никакъв предлог обаче не е позволено (не е джаиз) разпореждането над жената, престъпвайки нейните права, или крайното отношение довеждащо до презрение. Това от гледна точка на Шериата представлява гнет (зилм). (Рашид Риза – Тефсир „Ал-Манар II, 379-380)
Емине Шейма
Из списание „Дуа”
Вестник "Мюсюлмани", брой 3 (81), Февруари, 1999 година
Портал 
