Според Исляма всички хора са равни в правата и задълженията си
„Всички хора са равни пред Аллах, така както са равни зъбите на гребена" – това е основния принцип за равноправие в ислямската религия.
Независимо от религия, цвят на кожата, език, род и т.н. – всеки човек е създаден от Аллах (Субханеху уе Теаля) и има всички права, с които се ползват всички хора. Като най-превъзходното създание на Аллах (Субханеху уе Теаля), човекът се ползва с почит и уважение всички останали създания са в услуга на човека. За това Аллах (Субханеху уе Теаля) повелява:
„И почетохме Ние синовете на Адам, и ги пренасяме по сушата и морето, и им даваме от благата. И ги предпочетохме да превъзхождат повечето от онези, които сътворихме." (Исра 70)
Както се вижда в този стих от Корана, Аллах (Субханеху уе Теаля) не прави разлика между хората. Тук става въпрос за синовете на Адем.
Вторият основен показател е, че Ислямът е религия, изпратена на всички хора без изключение. Затова Аллах повелява:
„Кажи: „О, хора, аз съм Пратеника на Аллах при всички вас – на Онзи, Чието е владението на небесата и на земята. Няма друг бог, освен Него. Той съживява и Той умъртвява. Вярвайте в Аллах и в Неговия Пратеник – неграмотния Пророк, който вярва в Аллах и в Неговите Слова, и го следвайте, за да сте напътени!" (Араф 158)
Третият момент, засягащ равенството между хората е справедливостта, която е неделима част от Исляма.
В Корани Керим това е ясно споменато: „О, вярващи, стойте твърдо зад Аллах - свидетели със справедливостта! И да не ви вкарва в грях омразата на някои хора, та да сте несправедливи! Бъдете справедливи, то е най-близо до богобоязливостта! И се бойте от Аллах! Сведущ е Аллах за вашите дела."
Като пример за справедливостта може да се даде случая, в който един от сподвижниците на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) се опитал да защити жена, която откраднала дадена вещ. В отговор на това Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) застанал пред хората и казал: „Миналите народи бяха погубени по причина на несправедливостта. Когато някой благороден открадне, те го оставяха без наказание, а когато обикновен човек открадне, те го наказваха. Заклевам се в Аллах, че ако Фатиме – дъщеря на Мухаммед открадне, ще й бъде отсечена ръката."
Следващият компонент на равноправието в Исляма е единния произход на всички хора. Доказателството от Корана е: „О, хора, Ние ви сътворихме от един мъж и една жена, и ви сторихме народи и племена, за да се опознавате. Най-достоен измежду вас при Аллах е най-богобоязливият. Аллах е всезнаещ, сведущ."
От този ает разбираме, че в Исляма няма място за нацизъм. В подкрепа на това Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) казва:
„Арабинът няма привилегия над неарабина, и неарабинът няма привилегия над арабина, освен чрез богобоязливост."
Според Исляма на този свят хората са равни в правата й задълженията, независимо от тяхната религия.
Като доказателство за това може да послужи постъпката на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем). Когато бил седнал със сподвижниците си, пред тях минали група евреи, носейки мъртвец. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) станал на крака, за да почете паметта на мъртвия евреин. Когато сподвижниците го запитали защо проявява уважение на друговерец, той отвърнал с въпроса:
„Той не е ли човек?"
Историята на мюсюлманите е изпълнена с такива примери. Ето защо както винаги, така и днес мюсюлманите не пренебрегват никого, като в замяна на това искат да не бъдат пренебрегнати.
Вестник "Мюсюлмани", брой 6 (84), Април, 1999 година