LXXXV. РАЗДЕЛ ЗА ПАЗЕНЕТО НА ТАЙНАТА

LXXXV. РАЗДЕЛ ЗА ПАЗЕНЕТО НА ТАЙНАТА



قال اللَّه تعالى: ﴿ وأوفوا بالعهد إن العهد كان مسؤولاً ﴾

Аллах Всевишния е казал: „...и изпълнявайте обета! За обета се носи отговорност“ (17: 34).



690- وعن أبي سعيد الخُدْرِيِّ رضي اللَّه عنه قال : قال رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « إنَّ مِنْ أَشَرِّ النَّاسِ عِنْدَ اللَّهِ مَنْزِلَة يَوْم الْقِيامَةِ الرَّجُل يُفضِي إلى المَرْأَةِ وَتُفضِي إلَيهِ ثُمَّ يَنْشُرُ سِرَّهَا» رواه مسلم.

690. От Абу Саид ал-Худри, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Най-лошото положение пред Аллах измежду всички хора в Деня на възкресението ще бъде отредено на мъж, който е обладал жена си, и тя му се е отдала, а после е разпространил тайните й“ (разказан от Муслим).



691- وعن عبد اللَّه بن عمر رضي اللَّه عنهما أن عمر رضي اللَّه عنه حين تَأَيَّمتْ بِنْتُهُ حفْصةُ قال : لقيتُ عُثْمَانَ بْنَ عَفَّان رضي اللَّه عنه ، فَعَرَضْتُ علَيْهِ حفصةَ فَقلتُ : إنْ شِئتَ أنكَحْتُكَ حَفْصَةَ بِنْتَ عُمرَ ؟ قال : سَأَنْظُرُ في أمْرِي فَلبِثْتُ ليَالِيَ ، ثُمَّ لَقِيني ، فقال: قد بدا لي أنْ لا أَتَزَوَّجَ يوْمي هذا ، فَلَقِيتُ أبا بَكْرِ الصِّديقَ رضي اللَّه عنه . فقلتُ : إن شِئْتَ أَنكَحْتُكَ حَفْصةَ بنْتَ عُمَر ، فصمتَ أبو بكْر رضي اللَّه عنه ، فَلَمْ يرْجِعْ إليَّ شَيْئاً، فَكُنْتُ عَلَيْهِ أَوجَد مِنِّي على عُثْمانَ ، فَلَبثْتُ ليَالي ، ثُمَّ خطَبهَا النبي صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، فَأَنْكَحْتُهَا إيَّاهُ ، فلَقِينَي أبُو بكْرٍ فقال : لَعَلَّكَ وجَدْتَ علَيَّ حِينَ عَرضْتَ علَيَّ حفْصة فَلَمْ أَرْجعْ إِلْيَكَ شَيْئاً ؟ فقلت : نَعمْ . قال : فإنهْ لمْ يَمْنعْني أنْ أرْجِعَ إِلَيْكَ فيما عرضْتَ عليَّ الاَّ أَنِّي كُنْتُ عَلِمْتُ أَنَّ النَّبِيَّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ذَكرَها ، فَلَمْ أَكُنْ لأَفْشِي سِرَّ رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، ولوْ تَركَهَا النَّبِيُّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم لقَبِلْتُهَا ، رواه البخاري .

691. От Абдуллах, сина на Омар, Аллах да е доволен и от двамата, се предава, че когато дъщерята на Омар – Хафса – останала вдовица, баща й казал: „Срещнах Усман ибн Аффан, Аллах да е доволен от него, предложих му Хафса и рекох: „Ако желаеш, да те оженя за Хафса, дъщерята на Омар?“ А той каза: „Ще си помисля“. Минаха дни и пак ме срещна. Каза ми: „Стана ми ясно, че не съм за женене точно сега“. Срещнах Абу Бакр, Аллах да е доволен от него, и казах: „Ако желаеш, да те оженя за Хафса, дъщерята на Омар?“ Абу Бакр, Аллах да е доволен от него, замълча и не ми отговори нищо. Разгневих му се повече, отколкото на Усман. Минаха дни, после ръката й поиска Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и му я дадох за жена. Срещна ме Абу Бакр и каза: „Навярно ти ми се разгневи, когато ми предложи Хафса, а аз не ти отвърнах нищо?“ Отговорих утвърдително. Каза: „Знаех, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, я спомена, и само това ме възпря да отговоря на предложението ти, за да не разпространя тайната на Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Ако той я бе оставил, бих я приел“ (разказан от ал-Бухари).

692- وعن عائشة رضي اللَّه عنها قالتْ : كُنَّ أَزْواجُ النَّبِيِّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم عنْدهُ ، فَأْقْبلتْ فَاطِمةُ رضي اللَّه عنها تَمْشِي . مَا تَخْطيءُ مِشْيتُهَا مِنْ مِشْيَةِ رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم شَيْئاً ، فَلَمَّا رآها رَحَّبَ بها وقال : « مرْحباً بابنَتي » ثُمَّ أَجْلَسهَا عنْ يمِيِنِهِ أَوْ عنْ شِمالِهِ . ثُمَّ سارَّها فَبَكتْ بُكَاءً شديداً ، فلَمَّا رَأى جَزَعَها سَارَّها الثَّانِيةَ فَضَحِكَت ، فقلت لهَا : خصَّك رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم مِن بيْنِ نِسائِهِ بالسَّرارِ ، ثُمَّ أَنْتِ تَبْكِين ؟

فَلَمَّا قَام رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم سأَلْتُهَا : ما قال لكِ رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ؟ قالت : ما كُنْتُ لأفْشِي عَلى رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم سِرَّهُ . فَلَمَّا تُوُفِّيَ رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قلتُ : عَزَمْتُ عَلَيْكِ بِمَا لي عَلَيْكِ مِنَ الحَقِّ ، لَمَا حدَّثْتنِي ما قال لكِ رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ؟ فقالتْ : أَمَّا الآنَ فَنعم ، أَما حِين سَارَّني في المَرَّةِ الأولى فَأخْبرني « أَنَّ جِبْرِيل كَان يُعارِضُهُ القُرْآن في كُلِّ سَنَةٍ مرَّة أَوْ مَرَّتَيْن، وأَنَّهُ عَارَضهُ الآنَ مَرَّتَيْنِ ، وإني لا أُرَى الأجَل إلاَّ قدِ اقْتَرَب ، فاتَّقِي اللَّه واصْبِرِي ، فَإنَّهُ نِعْم السَّلَف أَنَا لكِ » فَبَكَيْتُ بُكَائيَ الذي رأيْتِ ، فَلَمَّا رَأَى جَزعِي سَارَّني الثَانيةَ ، فقال : « يَا فَاطمةُ أَما تَرْضِينَ أَنْ تَكُوني سيِّدَةَ نِسَاء المُؤْمِنِينَ ، أوْ سَيِّدةَ نِساءِ هذهِ الأمَّةِ ؟ » فَضَحِكتُ ضَحِكي الذي رأَيْتِ ، متفقٌ عليه . وهذا لفظ مسلم .

692. От Аиша, Аллах да е доволен от нея, се предава: „Съпругите на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, бяхме при него, когато се приближи Фатима, Аллах да е доволен от нея. Вървеше пеш и походката й по нищо не се различаваше от тази на Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Щом я видя, той я поздрави и каза: „Здравей, дъще!“, след което я настани от дясната или от лявата си страна. Тогава й прошепна нещо и тя силно се разрида. Като видя нейната скръб, пак й прошепна нещо и тя се разсмя. Казах й: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, само на теб прошепна, не на жените си, а плачеш!“ Когато Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, стана [да си ходи], я попитах: „Какво ти каза?“ Отговори: „Не бих разгласила тайната на Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари!“ Когато той се спомина, казах: „Настоявам да ми отговориш, защото имам право [да знам] какво ти каза Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари“. Отговори: „Сега вече мога. Когато ми прошепна първия път, ме извести, че всяка година Джибрил му рецитирал Корана и той го повтарял след него веднъж или два пъти, а сега сторил това два пъти. [Рече:] „Не смятам друго освен че смъртта наближава. Бой се от Аллах и бъди търпелива! За теб съм добър предтеча“. Тогава се разплаках, както си видяла. Като зърна моята скръб, той ми прошепна втори път и каза: „Фатима, не си ли доволна да стоиш начело на вярващите жени[1]?“ И се засмях, както си видяла“ (всепризнат хадис, предаден с текста на Муслим).



693- وعن ثابتٍ عن أنس ، رضي اللَّه عنه قال : أَتى عليَّ رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم وأَنا ألْعبُ مع الْغِلْمانِ ، فسلَّمَ عَلَيْنَا ، فَبَعَثني في حاجة ، فَأبْطأْتُ على أُمِّي ، فَلَمَّا جِئتُ قالت : ما حَبَسَكَ ؟ فقلتُ : بَعَثَني رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم لحَاجَةٍ ، قالت : ما حَاجتهُ ؟ قلت : إِنَّهَا سرٌّ . قالتْ: لا تُخِبرَنَّ بسِر رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم أحداً . قال أَنَسٌ : واللَّهِ لوْ حدَّثْتُ بِهِ أحَداً لحدَّثْتُكَ بِهِ يَا ثابِت . رواه مسلم . وروى البخاري بَعْضَهُ مُخْتصراً .

693. От Сабит чрез Анас ибн Малик, Аллах да е доволен от него, се предава: „При мен дойде Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, докато си играех с момчетата, поздрави ни и ме изпрати по [негова] потребност, затова закъснях [да се върна] при майка си. Когато пристигнах, тя ме попита: „Какво те задържа?“ Отговорих: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, ме изпрати по наложителна работа“. Попита: „И каква му се налагаше?“ Отговорих: „Тайна е“. Каза: „Никому не съобщавай тайната на Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари!“ Анас каза: „Кълна се в Аллах, ако бих проговорил пред някого за нея, това би бил ти, Сабит“ (разказан от Муслим и от ал-Бухари, който предава част от хадиса в кратък вариант).



[1] Или на жените от тази общност.


<--- Върни се на съдържанието на - РИЯДУ-С-САРИХИН