LXXX. РАЗДЕЛ ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЕТО ДА СЕ ПОДЧИНЯВАМЕ НА УПРАВНИЦИТЕ ПРИ УСЛОВИЕ ДА НЕ СА ИЗПАДНАЛИ В ГРЯХ, КАКТО И ЗА ВЪЗБРАНАТА ДА ИМ СЕ ПОДЧИНЯВАМЕ ПРИ ГРЯХ
قال اللَّه تعالى: ﴿ يا أيها الذين آمنوا أطيعوا اللَّه، وأطيعوا الرسول، وأولي الأمر منكم ﴾
Аллах Всевишния е казал:
„О, вярващи, покорявайте се на Аллах и се покорявайте на Пратеника и на удостоените с власт сред вас!“ (4: 59). 668- وعن ابن عمر رضي اللَّهُ عنهما عَن النبي صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « عَلى المَرْءِ المُسْلِم السَّمْعُ والطَّاعَةُ فِيما أَحَبَّ وكِرَهَ ، إِلاَّ أنْ يُؤْمَرَ بِمَعْصِيَةٍ فَإذا أُمِر بِمعْصِيَةٍ فَلاَ سَمْعَ وَلا طاعَةَ » متفقٌ عليه .
668. От сина на Омар, Аллах да е доволен и от двамата, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Мюсюлманинът трябва да слуша и да се подчинява, независимо дали му харесва, или му е неприятно, освен когато му се повели да стори грях. Ако му се повели да стори грях, тогава да не се придържа нито към послушание, нито към подчинение!“ (всепризнат хадис)
669- وعنه قال: كُنَّا إذا بايَعْنَا رسُولَ اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم عَلى السَّمْعِ والطَّاعةِ يقُولُ لَنَا : «فيما اسْتَطَعْتُمْ » متفقٌ عليه .
669. Пак от него се предава: „Когато давахме обет за вярност на Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да слушаме и да се подчиняваме, той добавяше: „Колкото можете“ (всепризнат хадис).
670- وعنهُ قال: سَمِعْتُ رسُولَ اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم يقول : « مَنْ خلَعَ يَداً منْ طَاعَةٍ لَقِى اللَّه يوْم القيامَةِ ولاَ حُجَّةَ لَهُ ، وَمَنْ ماتَ وَلَيْس في عُنُقِهِ بيْعَةٌ مَاتَ مِيتةً جَاهِلًيَّةً » رواه مسلم .
وفي روايةٍ له : « ومَنْ ماتَ وَهُوَ مُفَارِقٌ للْجَماعةِ ، فَإنَّهُ يمُوت مِيتَةً جَاهِليَّةً » .
670. Пак от него се предава: „Чух Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да казва: „Който престане да се подчинява[1], в Деня на възкресението ще срещне Аллах, без да има оправдание. А който почине, без да се е обвързал с обет за вярност, ще е умрял с джахилийска смърт“[2].
В друг вариант на Муслим се казва: „Който се отдели от групата (джамаа) и умре, той е умрял с джахилийска смърт“.
671- وعَن أنَسٍ رضي اللَّهُ عنه قال : قال رسُولُ اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « اسْمَعُوا وأطيعوا ، وإنِ اسْتُعْمِل علَيْكُمْ عبْدٌ حبشىٌّ ، كَأَنَّ رَأْسهُ زَبِيبَةٌ » رواه البخاري .
671. От Анас, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Слушайте и се покорявайте, дори ако ви бъде назначен за управник абисински роб, чиято глава е сякаш стафида!“ (разказан от ал-Бухари)
672- وعن أبي هريرة رضي اللَّه عنه قال : قالَ رسُولُ اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « عليْكَ السَّمْعُ وَالطَّاعةُ في عُسْرِكَ ويُسْرِكَ وَمنْشَطِكَ ومَكْرهِكَ وأَثَرَةٍ عَلَيْك » رواهُ مسلم .
672. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Трябва да слушаш и да се подчиняваш, и да ти е трудно, и да ти е лесно, и да ти се нрави, и да не ти харесва, и дори да си жертва на себелюбие“[3] (разказан от Муслим).
673- وعن عبدِ اللَّهِ بن عَمرو رضي اللَّه عنهما قال : كُنَّا مَع رسول اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم في سَفَرٍ ، فَنَزَلْنا منْزِلاً ، فَمِنَّا منْ يُصلحُ خِباءَهُ ، ومِنَّا منْ ينْتَضِلُ ، وَمِنَّا مَنْ هُوَ في جَشَرِهِ، إذْ نادَى مُنَادي رسول اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : الصَّلاة جامِعةٌ . فاجْتَمعْنَا إلى رَسُولِ اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم فقال : « إنَّهُ لَمْ يَكُنْ نبي قَبْلي إلاَّ كَانَ حَقا علَيْهِ أنْ يَدُلَّ أُمَّتَهُ عَلى خَيرِ ما يعْلَمُهُ لهُمْ ، ويُنذِرَهُم شَرَّ ما يعلَمُهُ لهُم ، وإنَّ أُمَّتَكُمْ هذِهِ جُعِلَ عَافيتُها في أَوَّلِها ، وسَيُصِيبُ آخِرَهَا بلاءٌ وأُمُورٌ تُنكِرُونَهَا، وتجيءُ فِتَنٌ يُرقِّقُ بَعضُها بَعْضاً ، وتجيء الفِتْنَةُ فَيقُولُ المؤمِنُ : هذِهِ مُهْلِكَتي ، ثُمَّ تَنْكَشِفُ ، وتجيءُ الفِتنَةُ فَيَقُولُ المُؤْمِنُ : هذِهِ هذِهِ ، فَمَنْ أَحَبَّ أنْ يُزَحْزَحَ عن النَّارِ ، ويُدْخَلَ الجنَّةَ ، فَلْتَأْتِهِ منيته وَهُوَ يُؤْمِنُ بِاللَّهِ وَاليَوْمِ الآخِرِ ، ولَيَأْتِ إلى الناسِ الذي يُحِبُّ أَنْ يُؤتَى إلَيْهِ .
ومَنْ بَايع إماماً فَأَعْطَاهُ صَفْقَةَ يدِهِ ، وثمَرةَ قَلْبهِ . فَليُطعْهُ إنِ اسْتَطَاعَ ، فَإنْ جَاءَ آخَرُ ينازعُهُ ، فاضْربُوا عُنُقَ الآخَرِ » رواهُ مسلم .
673. От Абдуллах, син на Амр, Аллах да е доволен и от двамата, се предава: „Пътувахме с Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и отседнахме да починем. Някои от нас оправяха шатрите си, други се състезаваха по мятане на стрели, а трети пасяха добитъка си, когато глашатаят на Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, призова на обща молитва! Насъбрахме се около Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и той каза: „Преди мен не е имало пророк, без негов дълг да бъде това, да посочи на своята общност най-доброто, което той знае за нея, и да я предупреди за най-лошото, което знае. За вашата общност е отредено благополучие в началото, но в края й ще я сполетят беди и неща, които отхвърляте. Ще дойдат изпитания, от които всяко предходно ще изглежда по-леко. И ще дойде изпитанието, когато вярващият ще каже: „Това ще ме погуби!“ После то ще приключи и ще дойде изпитанието, когато вярващият ще каже: „Ето това, това [е вече краят]!“ Който желае да бъде отдалечен от Огъня и да влезе в Рая, нека щом дойде смъртта му, да вярва в Аллах и в Сетния ден и да постъпва към хората, както обича към него да се постъпва! И който се е врекъл във вярност пред водач и му е подал ръка, и е обвързал сърцето си с него, нека му се подчинява според силите си, и ако дойде някой друг, който се стреми да му отнеме властта, обезглавете го!“ (разказан от Муслим)
674- وعن أبي هُنَيْدةَ وائِلِ بن حُجْرٍ رضي اللَّه عنه قالَ : سأَلَ سَلَمةُ بنُ يزيدَ الجُعْفيُّ رَسُولَ اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، فقالَ : يا نبي اللَّهِ ، أرَأَيْتَ إنْ قَامَتْ علَيْنَا أُمراءُ يَسأَلُونَا حقَّهُمْ ، ويمْنَعُونَا حقَّنا ، فَمَا تَأْمُرُنَا ؟ فَأَعْرضَ عنه ، ثُمَّ سألَهُ ، فَقَال رَسُولُ اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم « اسْمَعُوا وأطِيعُوا ، فَإنَّما علَيْهِمْ ماحُمِّلُوا وعلَيْكُم ما حُمِّلْتُمْ » رواهُ مسلم .
674. От Абу Хунайда Уаил ибн Худжр, Аллах да е доволен от него, се предава, че Салама ибн Язид ал-Джуфи попитал Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казвайки: „Пророче на Аллах, какво мислиш, ако ни оглавят водачи, които си търсят от нас правата, а ни лишават от нашите права? Какво ще ни повелиш?“ Отдръпнал се от него, но той пак го попитал. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казал: „Слушайте и се подчинявайте! Те ще са отговорни само за техния дълг и вие ще сте отговорни само за своя дълг“ (разказан от Муслим).
675- وَعَنْ عَبْدِ اللَّهِ بن مسْعُودٍ رضي اللَّهُ عنه قال : قال رسُولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « إنَّهَا ستَكُونُ بعْدِي أَثَرَةٌ ، وأُمُورٌ تُنْكِرُونَهَا ، » قالوا : يا رسُولَ اللَّهِ ، كَيفَ تَأْمُرُ مَنْ أَدْركَ مِنَّا ذلكَ ؟ قَالَ : « تُؤَدُّونَ الحَقَّ الذي عَلَيْكُمْ ، وتَسْأَلُونَ اللَّه الذي لَكُمْ » متفقٌ عليه .
675. От Абдуллах ибн Масуд, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Подир мен ще има себелюбие и неща, които отхвърляте“. Попитали: „Пратенико на Аллах, какво ще повелиш за онези, които доживеят това?“ Отговорил: „Ще изпълнявате задълженията си и ще молите Аллах за правата си“ (всепризнат хадис).
676- وعن أبي هريرة رضي اللَّهُ عنه قال : قال رسُولُ اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « مَنْ أَطَاعَني فَقَدْ أَطَاعَ اللَّه ، وَمَنْ عَصَاني فَقَدْ عَصَى اللَّه ، وَمَنْ يُطِعِ الأمِيرَ فَقَدْ أطَاعَني ، ومَنْ يعْصِ الأمِيرَ فَقَدْ عَصَانِي » متفقٌ عليه .
676. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Който ми се е подчинил, той се е подчинил и на Аллах, и който ми се е противопоставил, се е противопоставил и на Аллах. Който се подчинява на водача си, той и на мен се подчинява, и който му се противопоставя, и на мен се противопоставя“ (всепризнат хадис).
677- وعن ابن عباسٍ رضي اللَّه عنهما أن رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « من كَرِه مِنْ أَمِيرِهِ شيْئاً فَليَصبِر ، فإنَّهُ مَن خَرج مِنَ السُّلطَانِ شِبراً مَاتَ مِيتَةً جاهِلِيةً » متفقٌ عليه .
677. От сина на Аббас, Аллах да е доволен и от двамата, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Ако някой не харесва нещо у водача си, нека бъде търпелив, защото който се отклони от властта му дори на една педя, той умира с джахилийска смърт“ (всепризнат хадис).
678- وعن أبي بكر رضي اللَّه عنه قال : سمعت رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم يقول : « مَن أهَانَ السُّلطَانَ أَهَانَهُ اللَّه » رواه الترمذي وقال : حديث حسن .
وفي الباب أحاديث كثيرة في الصحيح ، وقد سبق بعضها في أبواب .
678. От Абу Бакра, Аллах да е доволен от него, се предава: „Чух Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да казва: „Който презира владетеля, Аллах го презира“ (разказан от ат-Тирмизи, който го е определил като добър хадис).
По тази тема има много хадиси, някои от които са цитирани и в други глави.
[1] Който престане да се подчинява на водача и се разбунтува срещу него при условие той да не е изпаднал в грях.
[2] Ще умре в заблуда като многобожник, сякаш все още живее в Безпросветната епоха (джахилия). Преди Исляма арабите не встъпвали в подчинение пред никой управник и смятали това за порок.
[3] Ако управникът узурпира земните блага и не зачита правото на подвластните си да се възползват от тях.
<--- Върни се на съдържанието на -
РИЯДУ-С-САРИХИН
Портал