LXIII. РАЗДЕЛ ЗА НАДПРЕВАРАТА В ДЕЛАТА ЗА ОТВЪДНИЯ ЖИВОТ И ЗА УМНОЖАВАНЕТО НА БЛАГОДЕЯНИЯТА

LXIII. РАЗДЕЛ ЗА НАДПРЕВАРАТА В ДЕЛАТА ЗА ОТВЪДНИЯ ЖИВОТ И ЗА УМНОЖАВАНЕТО НА БЛАГОДЕЯНИЯТА



قال اللَّه تعالى: ﴿ وفي ذلك فليتنافس المتنافسون ﴾

Аллах Всевишния е казал: „Нека за това се надпреварват надпреварващите се!“ (83: 26)

574 - وعن سهلِ بنِ سعدٍ رضي اللَّه عنه أَن رسولَ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم أُتِيَ بِشَرَابٍ ، فَشَرِبَ مِنهُ وَعَن يَمِينِهِ غُلامٌ ، وَعَن يسارِهِ الأَشْيَاخُ ، فقال لِلْغُلام : « أَ تَأْذَنُ لي أَن أُعْطِيَ هُؤلاءِ؟ فَقَالَ الغُلامُ : لا وَاللَّهِ يا رسُولَ اللَّه لا أُوثِرُ بِنَصيبي مِنكَ أَحَداً ، فَتَلَّهُ رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم في يَدِهِ . متفقٌ عليه .

574. От Сахл ибн Саад, Аллах да е доволен от него, се предава, че на Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, донесли напитка и той отпил от нея. От дясната му страна седяло момче, а от лявата – възрастни. Той попитал момчето: „Ще ми позволиш ли първо да дам на тези хора?“ Момчето отговорило: „Не, кълна се в Аллах, Пратенико на Аллах, на никого не ще отстъпя дела, който ми се полага от теб“. Тогава Пратеника на Аллах. Аллах да го благослови и с мир да го дари, му подал съда[1]“ (всепризнат хадис).

575 - وعن أبي هريرة رضي اللَّه عنه عَنِ النَّبِيَّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « بيْنَا أَيُّوبُ عليه السلام يَغتَسِلُ عُريَاناً ، فَخَرَّ عَلَيْهِ جَرَادٌ مِن ذَهَبٍ ، فَجَعَلَ أَيُّوبُ يَحِثي في ثَوبِهِ، فَنَادَاهُ رَبُّهُ عَزَّ وَجلَّ : يَا أَيُّوبُ، أَلَم أَكُنْ أَغْنَيْتُكَ عمَّا تَرَى ؟، قال : بَلَى وَعِزَّتِكَ، وَلكِن لا غِنَى بي عَن بَرَكَتِكَ » رواه البخاري .

575. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Докато Айюб, мир нему, се къпел гол, върху него паднал златен скакалец. Той се опитал да го улови с дрехата си и тогава неговият Господ, Всемогъщия и Всевеликия, го призовал: „Айюб, не съм ли те обогатил достатъчно, че да се въздържаш от онова, което виждаш?“ Отговорил: „Да, кълна се в Твоята мощ, ала не ми е излишна благодатта Ти!“[2] (разказан от ал-Бухари).



[1] Това бил Ибн Аббас (синът на Аббас), Аллах да е доволен и от двамата, голям тълкувател на Свещения Коран и виден хадисолог.

[2] Ибн Хаджар казва, че в хадиса се допуска амбицията за увеличаване на законния имот. Това е право на онзи, който е сигурен в своята признателност. Назован е и имотът в това отношение: благодатта. Споменава се и за добродетелта на признателния богат човек.

<--- Върни се на съдържанието на - РИЯДУ-С-САРИХИН