Онзи, който не се бои от Аллах се страхува от всичко
За да получат подкрепата на обществото, днешните мюсюлмани се нуждаят от живи примери. Такива примери ние можем да видим в живота на първите мюсюлмани. Когато разглеждаме техния живот, тогава ние осъзнаваме до каква степен пропиляваме живота си, а също и до каква степен сме привързани към лесното.
В следната история, която ви предлагаме, ще станете свидетели на жив пример от метода на първите мюсюлмани.
Зазан бил човек, който си падал по алкохола и свирел на мандолина – човек, потънал в насладите на живота. В последствие по причина на Абдуллах ибни Масуд той се покаял и станал един от най-големите учени и от най-любимите раби на Аллах.
Нека сега от неговата уста да чуем как той се е покаял:
„Аз бях младеж с прекрасен глас и свирех добре на мандолина. Един ден бях с приятелите си, пиех, свирех на мандолина и пеех, По това време при нас дойде минаващия от там Ибни Масуд, който изпотроши съдовете с алкохол и мандолината, с която свирех. След това ми рече: „Ей младежо! Ако ти с този прекрасен глас четеш Коран, колко разкошно нещо щеше да бъде", след което си отиде. Аз попитах приятелите си: „Кой е този?". Отговориха ми, че е Ибни Масуд. В този момент почувствах, че у мен са покълнали семената на разкаянието и незабавно отидох при Ибни Масуд. Хванах се за дрехата му и започнах да плача. Тогава той ме прегърна, и със сълзи на очи ми рече: „Добре си дошъл, о, възлюбени раб на Аллах!". Накара ме да седна, оказа ми почит и ме почерпи с фурми". Това е случай, изживян от пияницата, музиканта и певеца Зазан. В него обаче има множество поуки за нас:
1. Произтичането на събитията в него показват добронамереността на Ибни Масуд и уместния му подход в призоваването на Зазан. По този начин умелото напътствие на Ибни Масуд става причина за покаянието на Зазан.
2. Друга поука в този случай е, че Ибни Масуд е използвал най-добрия и най-подходящия метод според Исляма, а именно – сам със собствените си ръце се намесил в отстраняването на злото.
3. Смелостта, проявена от Ибни Масуд, е друг пример за това как трябва да се подхожда при отстраняването на злото. Защото както от самия разказ се разбира, Ибни Масуд се изправя сам-самичък срещу много на брой пиещи мъже. Освен това той е бил слаб и нисък на ръст. Въпреки това обаче, той не се е поддал на слабост, защото не е могъл безразлично да наблюдава как това, което е харам, се извършва пред очите му. Чувството, че той ще бъде отговорен пред Аллах и боязънта от Него са му били подкрепата в този момент.
Колко Прав е бил Абдул Кайс, казвайки:
„За този, който се бои от Аллах, Той отрежда всичко да се бои от него".
4. Въпреки, че Ибни Масуд грубо се намесил в случая, той посрещнал дошлия да се покае Зазан с прегръдка и сълзи, поздравявайки го с най-прекрасния поздрав: „О, възлюбени раб на Аллах! Добре си дошъл!". Това доказва колко състрадателен и добродушен е бил той.
„…Наистина Аллах обича каещите се и пречистващите се!"
Сура „Бакара": 222
Ибни Масуд не се задоволил с това, той приел Зазан, поканил го да седне и го почерпил с фурми.
Ето така знаеха истината последователите на сунната, призоваваха към нея и от състрадание към хората ги наставляваха и поучаваха.
5. От разказа виждаме до каква степен е бил прозорлив Ибни Масуд, който с думите: "Ей младежо! Ако с този прекрасен глас четеше Коран, колко разкошно нещо щеше да бъде!" е подтикнал Зазан към покаяние.
Несъмнено най-важният фактор за успеха на призоваването към Исляма е правилното насочване на способностите на хората, като се имат предвид природата на човека, неговите чувства и се поставят на най-подходящо място в Исляма. Това е така, защото човешката страст изоставя едно нещо, след като на негово място се предложи друго нещо. Ето защо, когато се предотвратява нещо нередно, то трябва да бъде премахнато, като на негово място се предложи нещо по-добро. Ибни Масуд е успял да схване тази истина, която много хора не осъзнават. И в крайна сметка той успял в своето призоваване към Исляма.
Из сп. „Дуа”
Вестник "Мюсюлмани", брой 4 (82), Март, 1999 година