XX. РАЗДЕЛ ЗА НАСОЧВАНЕТО КЪМ ДОБРО И ЗА ПРИЗОВАВАНЕТО КЪМ НАПЪТСТВИЕ ИЛИ ЗАБЛУДА

XX. РАЗДЕЛ ЗА НАСОЧВАНЕТО КЪМ ДОБРО И ЗА ПРИЗОВАВАНЕТО КЪМ НАПЪТСТВИЕ ИЛИ ЗАБЛУДА



قال تعالى: ﴿ وادع إلى ربك ﴾

Аллах Всевишния е казал: „И призовавай към своя Господ!...“ (28: 87).



وقال تعالى: ﴿ ادع إلى سبيل ربك بالحكمة والموعظة الحسنة ﴾

И е казал Всевишния: „Призовавай към пътя на твоя Господ с мъдрост и хубаво поучение...“ (16: 125).

وقال تعالى: ﴿ وتعاونوا على البر والتقوى ﴾

И е казал още: „И си помагайте един другиму в праведността и богобоязливостта...“ (5: 2).

وقال تعالى: ﴿ ولتكن منكم أمة يدعون إلى الخير﴾

И е казал също: „И нека сред вас има общност, която зове към благото...“ (3: 104).



178- وعن أَبِي مسعودٍ عُقبَةَ بْن عمْرٍو الأَنْصَارِيِّ رضي اللَّه عنه قال : قال رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « مَنْ دَلَّ عَلَى خَيْرٍ فَلهُ مثلُ أَجْرِ فَاعِلِهِ » رواه مسلم .

178. От Ибн Масуд Укба, син на Амр ал-Ансари ал-Бадри, Аллах да е доволен от него, се предават думите, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „За насочващия към добро има същото въздаяние, каквото и за извършващия го“ (разказан от Муслим).



179- وعن أَبِي هريرة رضي اللَّه عنه أَن رسولَ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : «منْ دَعَا إِلَى هُدًى كَانَ لَهُ مِنَ الأَجْرِ مِثْلُ أُجُورِ منْ تَبِعَهُ لا ينْقُصُ ذلِكَ مِنْ أُجُورِهِم شَيْئاً ، ومَنْ دَعَا إِلَى ضَلاَلَةٍ كَانَ عَلَيْهِ مِنَ الإِثْمِ مِثْلُ آثَامِ مَنْ تَبِعَهُ لا ينقُصُ ذلكَ مِنْ آثَامِهِمْ شَيْئاً » رواه مسلم.

179. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Който призовава към напътствие, за него има същата отплата, каквато и за последвалите го, без да се намалят с нищо техните въздаяния. А който призовава към заблуда, над него тежи същият грях, какъвто и над последвалите го, без да се намалят с нищо техните грехове“ (разказан от Муслим).

180- وعن أَبي العباسِ سهل بنِ سعدٍ السَّاعِدِيِّ رضي اللَّه عنه أَن رسولَ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال يَوْمَ خَيْبَرَ: « لأعْطِيَنَّ الرَّايَةَ غَداً رَجُلاً يَفْتَحُ اللَّه عَلَى يَدَيْهِ ، يُحبُّ اللَّه ورسُولَهُ ، وَيُحبُّهُ اللَّه وَرَسُولُهُ » فَبَاتَ النَّاسُ يَدُوكونَ لَيْلَتَهُمْ أَيُّهُمْ يُعْطَاهَا . فَلَمَّا أصبحَ النَّاسُ غَدَوْا عَلَى رسولِ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : كُلُّهُمْ يَرجُو أَنْ يُعْطَاهَا ، فقال: « أَيْنَ عليُّ بنُ أَبي طالب ؟ » فَقيلَ : يا رسولَ اللَّه هُو يَشْتَكي عَيْنَيْه قال : « فَأَرْسِلُوا إِلَيْهِ » فَأُتِي بِهِ ، فَبَصقَ رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم في عيْنيْهِ ، وَدعا لَهُ ، فَبَرأَ حَتَّى كَأَنْ لَمْ يَكُنْ بِهِ وَجعٌ ، فأَعْطَاهُ الرَّايَةَ . فقال عليٌّ رضي اللَّه عنه : يا رسول اللَّه أُقاتِلُهمْ حَتَّى يَكُونُوا مِثْلَنَا ؟ فَقَالَ : « انْفُذْ عَلَى رِسلِكَ حَتَّى تَنْزِلَ بِسَاحتِهِمْ، ثُمَّ ادْعُهُمْ إِلَى الإِسْلامِ ، وَأَخْبرْهُمْ بِمَا يجِبُ مِنْ حقِّ اللَّه تَعَالَى فِيهِ ، فَواللَّه لأَنْ يَهْدِيَ اللَّه بِكَ رَجُلاً وَاحِداً خَيْرٌ لَكَ مِنْ حُمْرِ النَّعَمَ» متفقٌ عليه.

180. От Абу-л-Аббас Сахл ибн Саад ас-Саиди, Аллах да е доволен от него, се предава, че преди деня на битката при Хайбар Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Утре аз ще дам знамето на мъж, чрез когото Аллах ще дари победа – той обича Аллах и Неговия Пратеник, а и Аллах, и Неговият Пратеник го обичат“. Хората прекарали нощта в спор на кого от тях ще бъде дадено“. Когато настъпило утрото, рано в зори всички отишли при Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и го помолили [знамето] да бъде дадено. Той казал: „Къде е Али, синът на Аби Талиб?“ Отговорили му: „Пратенико на Аллах, той се оплаква, че го болят очите“. Казал: „Пратете да го повикат“. Тогава го довели. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, поплюнал по очите му, отправил зов за него и той оздравял, сякаш никога не бил изпитал болка. На него дал знамето. Али, Аллах да е доволен от него, казал: „Пратенико на Аллах, да се сражавам с тях, докато станат подобни на нас [мюсюлмани] ли?“ Той отговорил: „Продължи да си вървиш спокойно, докато стигнеш до тяхната територия. После ги призови към Исляма и им съобщи какви задължения трябва да изпълняват към Аллах Всевишния. Кълна се в Аллах, ако Той напъти чрез теб дори един човек, това ще ти е по-ценно и от червените камили“[1].



181- وعن أَنسٍ رضي اللَّه عنه أَنْ فَتًى مِنْ أَسْلَمَ قال : يا رسُولَ اللَّه إِنِّي أُرِيد الْغَزْوَ ولَيْس مَعِي مَا أَتجهَّزُ بِهِ ؟ قَالَ : « ائْتِ فُلاناً فإِنه قَدْ كانَ تَجَهَّزَ فَمَرِضَ » فَأَتَاهُ فقال : إِنَّ رسولَ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم يُقْرئُكَ السَّلامَ وَيَقُولُ : أَعْطِني الذي تجَهَّزْتَ بِهِ ، فقال : يا فُلانَةُ أَعْطِيهِ الذي تجَهَّزْتُ بِهِ ، ولا تحْبِسِي مِنْهُ شَيْئاً ، فَواللَّه لا تَحْبِسِينَ مِنْهُ شَيْئاً فَيُبَارَكَ لَكِ فِيهِ . رواه مسلم .

181. От Анас, Аллах да е доволен от него, се предава, че младеж от приелите Исляма казал: „Пратенико на Аллах, искам да участвам в завоевание, а нямам с какво да се въоръжа“. Той му отговорил: „Иди при еди-кого си, който се въоръжи, но заболя“. Отишъл при него и казал: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, ти праща поздрав и каза да ми дадеш своето въоръжение“. Човекът казал на съпругата си: „Дай му моето въоръжение и нищо не задържай от него! Кълна се в Аллах, ако не задържиш нищо от него, ще бъдеш благословена за това“ (разказан от Муслим).



[1] Скъпа порода камили.

<--- Върни се на съдържанието на - РИЯДУ-С-САРИХИН