Добрината ражда добро
Всички ние дължим съществуването си на Аллах Всемогъщия. Цялата огромна вселена се крепи на състраданието на Всевишния. Изгревът на слънцето, силата на светлината над мрака, разцъфтелите рози, полетът на птиците, животът на рибите, диханието на всяко живо същество – всичко това е резултат от милостта и добротата Му. Както ни учи Ресули Екрем, Всевишният е създал земята и небето и още сто добрини, всяка от които може да запълни огромния простор между земята и небето. А на хората, духовете, животните, насекомите е дал само една от тях. Именно с тази малка част добрина и милост в себе си съществата се обичат и си съчувстват. Майката обича детето си, птиците и животните, даже дивите животни и те са състрадателни помежду си. И в деня на пришествието Аллах отново ще събере това парче състрадание и милост с останалите деветдесет и девет и ще покаже на вярващите своята величествена обич към тях. (Бухари, Едеб 19. Мюслим, Тевбе 17, 19, 21)
Нашият Пророк, който ни запозна с нашия Създател ни разкри Неговата безкрайна доброта и милосърдие и ни показа, че тя е многократно по-голяма от любовта на майката към детето (Бухари, Едеб 18). Наистина, майката дава всичко, което е по силите й, за да нахрани и отгледа детето си. А Всевишния ни дава безброй блага, такива блага в задгробния живот, които никой никога не е виждал и не е мечтал. (Бухари, Тевхид 35). А най-ясното доказателство за голямата любов на Аллах е това, че е изпратил на хората книги и пророци, без да лишава никого от възможността да намери пътя до вечния живот и неговите блага.
Аллах Всевишният, като извор на любов и милост, желае сърцата на вярващите да заблестят изпълнени с прекрасни чувства. Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) ни разкрива това със следните думи: „Аллах ще бъде милостив към тези, които проявяват състрадание. Бъдете милостиви на земята за да бъде милостив към вас Онзи на небето." (Ебу Давид, Едеб 58, Тирмизи, Бирр 16). Това означава, че от любовта се ражда любов, състраданието ражда състрадание. Ако ние сме милостиви към хората, животните, растенията около нас, ако не обиждаме, не сме груби, не ругаем и не съсипване това, което е около нас, и Той ще се отнася към нас с любов и състрадание. Ако ние се усмихваме, и Той ще ни зарадва. Ако ние съчувстваме на нечия мъка, ако погалим сираче, ако помогнем на бедняк, в трудни моменти, Той ще ни закриля. Защото това е правилото: който прави добро, намира добро. Който прави зло, намира зло.
Хората най-добре възприемат, когато им се дават добри примери. Ето защо Аллах Всевишния ни е изпратил примера на Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем). За да се поучим от неговия живот. Няма нужда да търсим примерите надалеч из космоса. По всеки въпрос можем да се опрем на примера на дедите ни, които са се поучили от Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) и са носели голяма обич в сърцата си. Така ще разберем какво означава милосърдие, какво трябва да е то и ще научим как дедите ни са възприели от душа повелите на Аллах и Пророка (салляллаху алейхи уе селлем).
Попаднах на една статия публикувана в списание Ислям през 1956 година (брой 7, стр. 21) от поетесата Хал иде Нусрет Зорлутуна. Известна с хубавата си поезия и проза, покойната авторка разказва за начина на живот на дедите ни, за тяхната солидарност:
„В старо време, всъщност не много отдавна преди около 40 години в съседство с богатите къщи имаше едни малки, скромни, чисти постройки и в тях се настаняваха бедни семейства, пенсионери, вдовици, сирачета. Те живееха тук спокойно и в благоденствие. Да, в благоденствие! Защото от това, което имаше в големия дом, от големите количества зимнина и храна, тайничко се заделяше за тези малки къщурки. За да се запази достойнството на тези хора, помощта се даваше дискретно. На това се държеше особено. Майките ни казваха, „лявата ръка да не знае какво върши дясната". Не като сега, помогнат на някое дете, облекат го и снимките му по всички вестници.
Ако се зажени някое момиче от тези къщурки, в махалата веднага се оформя едно „дружество за помощ", захранено от невидимото с просто око човешко, мюсюлманско състрадание. Дружеството нямаше нито председател, нито заместник, нито секретар. Никой и не държеше на тези титли. Защото това не бяха хора „доброволци на думи", а истински доброволци. Единствената им цел беше да помогнат на хората в затруднение, да ги направят щастливи. Тези тайнствени, благородни ръце веднага влизаха в действие и когато се свършеше необходимото, отново тихо слизаха от сцената. И така чеизът на сирачето на махалата се подготвяше, даже и по-добре от на другите и момичето ставаше булка. Така се постъпваше при болни, при погребения, все същата организация, все същата благородна и, безмълвна дейност, храната на бедните семейства по време на рамазана, празнични дрехи за сираците, всичко се доставяше навреме..."
Скъпи братя, ето такива благородни души носеха нашите деди. Проявяваха милост и състрадание към създанията на Аллах, спазваха повелите на религията за изисканост и изящество, ширеше се доброта, за която не можем и да мечтаем. Основаваха различни дружества, фондации с най-различно предназначение. Лятото осигуряваха пари за раздаващите вода, зимата храна и грижа за птиците, весели игри за децата по време на Байрама, радост за народа, поставяха кантари по пазарите, за да ограничат търговците лъжци, плащаха за счупеното от децата, грижеха се за чистотата по улиците, подготвяха чеизите и сватбите на бедните момичета, събираха пари, за да подпомогнат инвалиди и възрастни, които не са в състояние да работят, печатаха и разпространяваха безплатно полезни издания, посрещаха някои нужди на затворниците, основаваха дружества, които да взимат мерки за ограничаване повишаването на цените на месото през зимата.
Както се вижда дедите ни бяха добри мюсюлмани. Над всичко поставяха повелите на Аллах и неговия Пророк (салляллаху алейхи уе селлем). Повелите в Корана им даваха насоките в живота. Най-голямата им цел бе да бъдат добри мюсюлмани. Най-важното за тях бе да са достойни за обичта и милостта на Аллах и Пророка (салляллаху алейхи уе селлем). Основното им правило в живота бе „Прави добро на земята, за да видиш добро на небето!" Трябва да бъдем достойни чеда на дедите си, това е нашето спасение! Аллах да ви помага!
Вестник "Мюсюлмани", брой 8 (98), Август, 2000 година
Портал 
