22. ХАДИС: ВСЯКО ДОБРО Е МИЛОСТИНЯ

ХАДИС: ВСЯКО ДОБРО Е МИЛОСТИНЯ

«الطهور شطر الإيمان، والحمد لله تملأ الميزان، وسبحان الله والحمد لله تملآن — أو تملأ — ما بين السماوات والأرض، والصلاة نور، الصدقة برهان، الصبر ضياء، والقرآن حجة لك أو عليك، كل الناس يغدو، فبائع نفسه، فمعتقها أو موبقها» — رواه مسلم.

От Абу Мāлик ал-Хāрис ибн‘Āсим ал-Еш‘ари (Аллах да е доволен от него) е предадено, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Чистотата е половината от вярата. “Ел-Хамду лиллях” (слава на Аллах) изпълва везната. “Субхāнеллах уа-л-хамду лиллях” (Пречист е Аллах и слава на Аллах) изпълва онова, което е между небесата и земята. Молитвата е сияние. Милостинята е доказателство. Търпението е светлина. Коранът е довод за теб или срещу теб. Всеки човек започва деня си и продава душата си, [при което] или я освобождава, или я погубва”. — Хадис, предаден от Муслим.

Муслим разказва този хадис в началото на глава “Чистотата” (ат-Тахāра), раздел “Ползите от абдеста” (Фадлу-л-уду)., номер 223.

Пояснение на някои думи от хадиса:

“الطهور” (Ат-Тухур — чистотата) — извършване на действие, с което човек се подготвя за молитва, като вземането на абдест или гусул; или премахването на нечистота от дрехата, тялото или мястото; или само вземането на абдест [тези значения ще се имат предвид и по-нататък, когато се използва думата чистота].

“شطر” (Шатру — половина) — в друг ривает при Ахмед и Тирмизи се казва “الطهور نصف الإيمان ”, вместо “шатр” се използва “нисф” (половина).

“الحمد لله” (Ел-хамду лиллях — Слава на Аллах) — възхваляване на Всевишния Аллах в знак на благодарност за благата, които е дал. Тук се има предвид наградата от споменаването на израза “ел-хамду лиллях”.

“الميزان” (Ал-Мийзāн — везната) — чашата на везната с добрините от везната, с която ще бъдат претеглени делата на хората в Съдния ден.

“سبحان الله” (Субхāнеллах — Пречист е Аллах) — Възвеличаване на Всевишния Аллах и абстрахирането Му от недостатъци. Тук се има предвид наградата от споменаването на израза “Субхāнеллах”.

“الصلاة نور” (Ас-Саляту нур — молитвата е сияние) — “нур” лунната светлина, в която няма топлина и не причинява изгаряне. Молитвата (намазът) води към извършването на добри дела така, както светлината води към безопасния път.

“برهان” (Бурхāн — доказателство) — “бурхāн” се наричат лъчите, излъчвани непосредствено от слънчевото тяло, Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: “Душата на вярващия излиза от тялото му и около нея има бурхāн, като бурхāна на слънцето”. Именно поради това категоричните доказателства се наричат “бурхāн”, заради тяхната яснота спрямо нещото, което установяват. В конкретния хадис: доказателство за искреността на вярата.

“الصبر” (Ас-Сабр — търпението) — въздържане на душата от онова, което желае, заставянето й да върши онова, което я затруднява и отстояването на истината, въпреки бедите.

“ضياء” (Дийā’ — светлина) — “дийā’” слънчевата светлина, която съдържа топлина и причинява вид изгаряне. Тоест, мъките се премахват с търпението, но то е трудно за понасяне.

“حجة” (Худжджа — довод) — доказателство, аргумент, посредник и твой защитник.

“يغدو” (Йагду — започва деня си) — излиза рано, за да работи за себе си. Ранното излизане е между зазоряването и изгрева на слънцето.

“بائع نفسه” (Бā’и‘ун нефсеху — продава душата си) — или на Всевишния Аллах като му се подчинява, или на сатаната и желанията си като не се подчинява на Всевишния Аллах.

“معتقها” (Му‘тикухā — освобождава я) — избавя я от позор в този живот и от мъчение в задгробния.

“موبقها” (Мубикухā — погубва я) — унищожава я като извършва грехове, защото след те водят след себе си позор и мъчение.

Разбиране на хадиса и онова, към което насочва:

1. Красноречивата мъдрост.

Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е бил надарен с умението да използва многозначни изрази и много често е давал съвети на своите сподвижници с ясни и кратки изрази, направляващи към всичко добро и предупреждаващи за всичко зло, без да има неяснота в някоя дума или нарушаване на смисъла. И този хадис, който разглеждаме не прави изключение. Той съдържа чудесни директиви, красноречиви пророчески мъдрости и съвети, дадени от онзи, който не говори от себе си, защото това е откровение, което му се разкрива. По-нататък, с позволението на Аллах, ще поясним тези съвети.

2. Чистотата и неговата полза.

Чистотата е половината за правилността на ‘ибāдетите и признак за обичта на Всевишния Аллах. Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) пояснява, успокоявайки смирените мюсюлмани, че почистването на тялото и дрехите, — което вярващият прави, подготвяйки се за молитва — е важен и ярък знак за неговата вяра, с който той показва, че се подчинява на повелята на Аллах и изпълнява Неговия призив. Всевишния казва: “О, хора, служете на своя Господ, който е сътворил вас…”, (ал-Бакара: 21). Също: “О, вярващи, когато станете за молитвата, измийте лицето и ръцете си до лактите, и обършете главата, и измийте нозете си до глезените. И ако сте омърсени, почистете се ...”, (ал-Мā’ида: 6). Също: “И дрехите си почиствай”, (ал-Муддессир: 4). Така че, вярващият става и понася неприятностите, за да застане пред Всевишния Аллах чист и изряден, с добър аромат и добър облик, както Аллах е бил добър в неговото творение. По този начин той бива заобичан от Аллах. Всевишния казва: “...Наистина Аллах обича каещите се и обича пречистващите се.”, ал-Бакара: 222).

а) половината от вярата;

Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) пояснява, че наградата от очистването — чрез абдест и други — при Всевишния Аллах се увеличава и достига половината на наградата от вярата. Това е така, защото вярата премахва предишните големи и малки грехове, а чистотата — по-специално абдестът — премахва предишните малки грехове, и затова тя е като половината от вярата.

В хадис, предаден от Муслим с първоизточник ‘Осмāн (Аллах да е доволен о него) се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Който вземе абдест и го направи по един добър начин, неговите грехове излизат от тялото му...”.

Също, вярата е очистване на вътрешността от духовните нечистоти като приравняването на други с Всевишния Аллах, лицемерието и други подобни, а чистотата, за която говорим е очистване на външността от осезаемите нечистоти, поради което в Съдния ден то ще бъде един от отличителните знаци на вярващите. Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: “В Съдния ден моята общност ще бъде призована в сияйни лица, ръце и крака от следите на абдеста. Ако някой от вас може, нека удължи сиянието си” — муттафак ‘алейхи. “Сияние” — в оригиналния текст е използвана дума, буквалният превод на която означава: “белотата, която конят има на челото и краката си”.

б) чистотата е половината от молитвата;

Има учени, които другояче тълкуват “вярата”, спомената в хадиса, и казват, че тук тя има значение “молитвата”. Те се аргументират с айета: “...А Аллах не би погубил вярата ви ...”, (ал-Бакара: 143). Тоест, молитвата, която сте изпълнили, обърнати с лице към Йерусалим. Те казват: “Чистотата е половината от вярата”, тоест половината от молитвата, защото чистотата е условие за правилността на молитвата, а условието е като половината от нещото.

в) абдестът е ключът за Рая;

В Свещения Коран се споменава, че причината, поради която неверниците ще влязат в Огъня е тяхното неприсъединяване към редиците на мюсюлманите. Всевишния Аллах казва: ““Какво ви отведе в Преизподнята?” Ще рекат: “Ние не бяхме сред отслужващите молитвата”, (ал-Муддессир: 42-43). Така че молитвата е избавителката от Огъня, тя е пътят за преминаване към Рая и тъй като чистотата е ключът за молитвата, благодарение на това, тя се превръща и в ключ за Рая. В хадис, предаден от Муслим се казва: “Ако един мюсюлманин вземе абдест и го направи по един добър начин, след това стане и изпълни два рекята намаз, като подходи към него със своето сърце и лице, Раят за него е задължителен”. В хадис, предаден също от него, се казва: “За всеки от вас, който вземе абдест, и го направи по един добър начин, а след това каже: “Ешхеду ен ля иляхе илляллах, уа ешхеду енне Мухаммеден ‘абдуху уа расулюху” (Свидетелствам, че няма друг Бог освен Аллах и че Мухаммед е Негов раб и пророк), ще се отворят осемте врати на Рая и той ще влезе от която пожелае”.

г) от качествата на вярата;

Абдестът е едно от тайните качества, което се съблюдава единствено от вярващите. Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: “Единствено вярващият се безпокои за абдеста” — хадис, предаден от Ибн Мāдже и Хāким. Защото е нещо, което не може да се види, да не говорим за неприятностите, които съдържа самото му вземане. Именно поради това, този, който го съблюдава ще бъде от първите, които ще влязат в Рая.

В хадис, предаден от Ибн Хузайма в неговия достоверен сборник се казва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) веднъж, когато се събудил, извикал Билял и казал: “Ей, Билял, с какво ме изпревари към Рая? Вчера влязох в Рая и чух твоят шум пред мен”. А Билял отговорил: “О, Пратенико на Аллах, След всеки езан, който прочитам, изпълнявам два рекята намаз. След всяко разваляне на абдеста, аз го подновявах на момента”. Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казал: “Ето с това”.

д) чистотата е емāнет[1];

В хадис, предаден от Ибн Мāдже с първоизточник Абу Еййуб ал-Енсāри (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Петкратните молитви, петъчният намаз до другия петъчен намаз и изпълняването на емāнета, са изкупление за всичко, което е между тях”. Попитали: “А какво е изпълняването на емāнета?” Той отговорил: “Изкъпването (гусл) след дженāба[2], защото дженāба е под всяко косъмче”. В хадис с първоизточник Абу ад-Дардā’ (Аллах да е доволен от него) се казва: “Тя е единственото нещо от религията, което Всевишния Аллах е поверил на хората да опазят”. Защото чистотата е нещо, което е морално и правно, отнасящо се до тялото. Тя е нещо, което се вижда единствено от Всевишния Аллах и се знае единствено от самия човек. Тя се нарушава единствено чрез деяние и умисъл на самия човек и се предполага, че никой не е запознат с това деяние освен него, освен това и умисълът е нещо, което е тайно. Именно поради тези причини премахването на омърсяването с очистването се счита за част от изпълняването на емāнета.

е) чистотата на сърцето.

Осезаемата чистота няма стойност, ако не е съпроводена от морална чистота. Именно поради това телесната чистота на вярващия трябва да е съпроводена и от сърдечна чистота, от добро намерение, правилен умисъл и правилни дела. Газāли казва, че думата “чистота” в този хадис означава чистота на сърцето от злобата, завистта, ненавистта и останалите болести на сърцето, защото вярата получава своя завършен вид по този начин. Той я тълкува още и като въздържане от греховете. Ето какво казва племето на Лут (Аллах да го приветства) по негов адрес и по адрес на неговото семейство, когато ги описват, че те се въздържат и не вършат техните извращения: “...Те били хора, които се пазят чисти”, (ал-А‘рāф: 82) и (ан-Немл: 56).

3. Споменаването на Всевишния Аллах и благодарността към Него.

Изразяването на благодарност към Всемогъщия и Велик Аллах се постига с честото му споменаване, особено с формулировките и думите, които е използвал Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари). Наградата от това споменаване в Съдния ден ще запълни чашката на добрите дела на везната, те ще натежат повече отколкото греховете и човек ще бъде от избавилите се и от приближените към Всевишния Аллах. Особено, ако споменаването съдържа формулировките “субхāнеллах”, “ел-хамду лиллях”, “ля иляхе илляллах” и “Аллаху акбар”.

“‘Ел-Хамду лиллях’ изпълва везната. ‘Субхāнеллах уа-л-хамду Лиллях’ изпълва онова, което е между небесата и земята”. А при Муслим и при други: “‘субхāнеллах’ и ‘Аллаху акбар’ изпълват небето и земята”. А при Тирмизи: “‘Ля иляхе илляллах’ отива при Аллах без никаква преграда”.

Съществуват много хадиси, в които се говори за ползите на тези четири израза. В Муснад на Имāм Ахмед (Аллах да се смили над него) има хадис с първоизточници Абу Са‘ид и Абу Хурайра (Аллах да е доволен и от двамата), в който се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Аллах избра от всички думи четири израза: ‘Субхāнеллах’, ‘Ел-хамду лиллях’, Ля иляхе илляллах’, ‘Аллаху акбар’. Този, който каже ‘Субхāнеллах’ на него му се пишат двадесет добрини и се премахват двадесет грехове. Който каже ‘Аллаху акбар’ печели същото. Който каже ‘Ля иляхе илляллах’ печели същото. Който каже ‘Ел-Хамду лиллях’ печели същото. А този, който каже “Ел-Хамду лилляхи рабби-л-‘āлемийн’ без никой да го накара, на него му се пишат тридесет добрини и се премахват тридесет грехове”.

И така, всеки, който изговаря гореспоменатите изрази с езика си, който е убеден и вярва с цялото си сърце и душа в това, което изговаря, който възпроизвежда в ума и мисълта си техните значения, той спечелва огромна награда. И ако тази награда бе осезаема и можеше да се измери по обем, щеше да се види, че тя запълва разстоянието между небесата и земята и че тя има стълби, по които човек може да се изкачва към по-високите “етажи”. В хадис, предаден от Тирмизи с първоизточник Абу Хурайра (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал): “Каже ли човек ‘Ля иляхе илляллах’, за него се отварят вратите на небето, за да стигне до ‘Арш, ако големите грехове били избегнати”. “‘Арш” е таванът на най-високата част (фирдаус) от Райските градини, а този, който достигне до него, той се установява в най-прекрасното жилище и се удостоява с най-възвишеното щастие.

Учените са казали: “Тези четири израза са ‘непреходните праведни дела’, за които Всевишния Аллах казва: ‘Имотите и децата са украсата на земния живот, но непреходните праведни дела са най-доброто за въздаяние при твоя Господ и са най-доброто за надежда’ [ал-Кехф: 46]. Това са онези неща, наградата за които остава при Всемогъщия и Велик Аллах, расте и се увеличава. И те са по-добри от Богатствата, семейството и децата”.

— Успокояването на сърцето:

По време на споменаването човек трябва, доколкото е възможно, да усеща със сърцето си и да разбира значенията на изговаряните изрази, за да може то да остави своята следа в неговата душа, сърцето да се успокои и поведението му да се поправи: “Онези, които вярват и сърцата им се успокояват при споменаването на Аллах. О, да, при споменаването на Аллах сърцата се успокояват”, (ар-Ра‘д: 28).

— Зачестяването на споменаването:

Вярващият има крайна нужда от успокояване на сърцето и стабилизиране на душата му, поради което той трябва да зачестява споменаването на Всемогъщия и Велик Аллах, за да може винаги да има връзка с Него, да Му се опира, да черпи от Неговата помощ и подкрепа и да Го моли за прошка и милост и за да може Всевишния Аллах да го споменава в Своите владения, с което да го покрие със Своята милост и милосърдие и да го води по пътищата към напътствието и истината: “О, вярващи, често споменавайте Аллах! И Го прославяйте сутрин и вечер! Той е, Който ви благославя, и Неговите ангели, за да ви изведе от тъмнините към светлината. Към вярващите Той е милосърден”, (ал-Ахзāб: 41-43).

“Сутрин”: при изгрева на слънцето. “Вечер”: когато склони да залезе. С думите “сутрин и вечер” се има предвид през цялото време.

4. Молитвата е сияние.

Молитвата е ясно установен фарз и един от главните съставни елементи на исляма. Тя, както пояснява Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари), е сияние. Тя сочи на човека пътя към доброто и го предпазва от греховете, тя го напътства към правилния път. Всевишния казва: “...Молитвата предпазва от покварата и порицаваното ...”, (ал-‘Анкебут: 45). Тя е абстрактно сияние, с което се осветяват пътищата на напътствието и истината, така както с материализираната светлина се осветява пътят за следване на вярната насока и безопасно придвижване. Това сияние дава възможност на мюсюлманина да се сдобие с величие и красота в земния живот, а в Съдния ден лицето му да излъчва светлина: “...Светлината им ще се устремява пред тях и в десниците им ...”, (ат-Тахрим: 8). Това ще е така, защото онзи, който бива честен спрямо Всевишния Аллах и всеки ден по пет пъти застава пред Него, изпълнен с почит, който бива честен с хората и се отличава със своето възпитание и поведение, със своята набожност и Богобоязливост, на лицата на такива хора Всемогъщият и Велик Аллах поставя сияние, така както е поставил сияние и в техните сърца. Всевишния казва: “...Техният белег е по лицата им от следите на поклоните ...”, (ал-Фатх: 29). В хадис марфу‘, предаден от Табарāни с първоизточник ‘Ибāда ибн ас-Сāмит (Аллах да е доволен от него) се казва: “Ако човек съблюдава молитвата си като взема абдест както трябва, изпълнява рукютата, седждетата и четенията в нея както трябва, тя ще му каже: ‘Нека Аллах те опази така, както ти ме опази’, и ще се издигне с него към небето, цялата в светлина, ще стигне чак до Всемогъщия и Велик Аллах и ще се застъпи за своя човек”.

— Сиянието на джемā‘ата (колектива) и джамията.

Ако мюсюлманинът съблюдава изпълняването на молитвата да е с джемā‘ат, той се сдобива със сияние над сиянието и ако това става в джамия, сиянието се запълва и се постига спасение и предимството да е заедно с приближените към Аллах праведници при влизането в Рая. Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: “Който изпълнява петте молитви в джемā‘ат, ще премине по моста Сирāт като мълния в началото на групата на първенците и в Съдния ден ще дойде като луната по време на пълнолуние”, хадис, предаден от Табарāни. Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: “Благовествай онези, които в мрака вървят пеша към джамиите, с цялостно сияние в Съдния ден”, хадис, предаден от Абу Дāуд и Тирмизи.

— Радост за окото и избавяне от мъки.

Молитвата е връзката на човека със своя Господ. Тя е неговият таен разговор със Създателя, за което е и радост за окото на Богобоязливите. Те намират в нея спокойствие, успокоение и безопасност. Те бързат към нея всеки път, когато ги обземе притеснение, болка или мъка и как не, когато черпят от източника на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари), който казва: “Радостта за моите очи бе сторена да е в молитвата”, хадис, предаден от Ахмед и Несā’и. “Радостта за моите очи”: онова, което радва душата ми и на което се наслаждават очите ми. Който, когато бил разтревожен, обезпокоен, опечален и потиснат от нещо, казвал: “Ей, Билял, чети икāмет за молитва и ни дай да си отдъхнем с нея”, хадис, предаден от Абу Дāуд.

5. Милостинята е доказателство.

Милостинята е ясно доказателство за истинността на вярата, а хубавото намерение, което я съпровожда е признак за наличието на вяра, достигнала своята зрялост. Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: “Съществуват три неща, който ги направи вкусва вкуса на вярата: който служи единствено на Аллах, [който вярва в това,] че няма друг Бог освен Аллах и [който] раздава зекята от Богатствата си с хубаво намерение в себе си. Тези неща са негови помощници през всяка година”, хадис, предаден от Абу Дāуд. Причината за това е, че Богатствата са любими за всеки човек и той често бива скъперник, а ако позволи да ги раздаде в името на Аллах, това сочи за истинската му вяра в Аллах и убедеността в Неговите обещания и заплахи.

Чистота и правдивост:

Мюсюлманинът, който е чист и неопетнен от материалните нечистоти, който изразява благодарността си към Аллах със словата си, който отдава дължимото на Аллах като Му служи, е чист и неопетнен също и от духовните нечистоти, най-ярките от които са скъперничеството и свидливостта. Мюсюлманинът винаги е бил щедър и великодушен, добър и с широка ръка. Така че в сърцето на един човек не може едновременно да има скъперничество и вяра. Всевишния казва: “...А които се опазят от скъперничеството на душите си - те са сполучилите”, (ал-Хашр: 9) и (ат-Тагāбун: 19). Именно заради това милостинята — все едно дали е задължителната или доброволната — и раздаването й в името на Аллах и спечелването на Неговото удовлетворение за благотворителни дела и за подпомагане на бедните и на тези, които се нуждаят, е категорично доказателство и ясен признак за истинността на вярата и за това, че този, който го прави е един от сполучилите вярващи. Всевишния казва: “Сполуката е за вярващите, които в своята молитва са смирени и които от празнословието странят, и които милостинята зекят дават”, (ал-Му’минун: 1-4).

6. Търпението е светлина.

В оригиналния текст се казва Търпението е “дийā’”, а дийā’ е светлината, която причинява вид затопляне и изгаряне, като слънчевата светлина, за разлика от лунната, която е чист “нур”, тя е само светлина без изгаряне. Търпението е изгаряща светлина, защото е трудна за понасяне от душите. Човек се нуждае да се напрегне, да се пребори със себе си, да се въздържи и да се възпре от онова, което му се иска.

Търпението е пътят към победата.

Мюсюлманинът е на прав път, докато продължава да е търпелив. Това е така, защото човек живее на този свят обкръжен от беди и нещастия, а всичко това се нуждае от устояване и сила, защото в противен случай човек изчезва и се погубва. Мюсюлманинът се нуждае от много търпение в живота си: послушанието се нуждае от търпение, въздържането от прегрешенията се нужда е от търпение, понасянето на неприятностите и нещастията се нуждае от търпение. Именно поради това окачествяването с търпението е една сила, с която не може да се сравни никоя друга сила. То е една велика светлина, която осветява пътя на човека и го води към истината и той продължава да следва правилната посока. Именно поради това вярващите са заслужили похвала от Всевишния Аллах, наред с допълнителната награда и въздаяние. Когато възхвалява Ейуб (Аллах да го приветства) Всевишния казва: “И наистина го намерихме търпелив. Прекрасен раб! Той винаги се обръщаше към Нас”, (Сāд: 44). Също: “...И благовествай търпеливите, които, щом беда ги сполети, казват: “Ние на Аллах принадлежим и при Него се завръщаме.” Върху тях има благослов и милост от техния Господ. Те са напътените”, (ал-Бакара: 155-157). Погледнете темата за търпението, обяснена подробно в тълкуването на деветнадесети хадис.

7. Коранът е довод.

Пътят на мюсюлманина е Коранът, неговият водач е Коранът. Той се ръководи по неговото напътствие, той изпълнява неговите повели и се въздържа от неговите забрани, той възприема неговите морални ценности. Който успее да направи това, той може да извлича полза, когато го прочита. Той става негов водач, който го води към спасение на този свят и доказателство в негова защита в Съдния ден. Който страни от този път и се отклонява от директивите на Корана, в Съдния ден Коранът ще бъде неговият обвинител. Колкото повече човек прочита от Корана без да прилага прочетеното, толкова повече се увеличават греховете му, защото самият той свидетелства против него, че се е отклонил от правия път: “Този Коран напътва към най-правото...”,(ал-Исрā’: 9). В хадис, предаден от Муслим се казва: “Оставих сред вас нещо, ако се придържате към него след моята смърт, няма да се заблудите никога: Книгата на Аллах”. Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: “Четете Корана, защото в Съдния ден той ще дойде като застъпник”.

Лек за вярващия и болест за неверника и лицемера.

Вярващият намира в Книгата на Всевишния Аллах изцеление на физическите и душевни болести всеки път, когато я прочита и се замисля над прочетеното, той осветява своята душа, намира успокоение и в неговите жили протича животът. Когато неверникът чуе Корана, той се плаши, обзема го печал си мисли, че смъртта го е настигнала. Всевишния казва: “И низпославаме в Корана това, което е изцеление и милост за вярващите, а на угнетителите той надбавя само загуба”,(ал-Исрā’: 82). Някой от предците е казал: “Никой не е останал незасегнат от Корана, ако е бил заедно с него, той или ще намери спокойствие, или ще претърпи загуба”, след което прочел този айет.

В пътя към Рая.

Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) завършва своите чудесни наставления прекрасни съвети като пояснява видовете хора. Всеки човек започва деня си и го завършва, но тяхното състояние не е еднакво. Някои от тях прекарват нощта или деня си в послушание спрямо Всевишния и Пречист Аллах и в Негово удовлетворение. Те биват честни в отношенията си с Всемогъщия и Велик Аллах и с хората, и по този начин спасяват своята душа от гибел и я избавят от мъчението. Такива хора са с независими души, независима мисъл и ум и с независима воля. Те приемат като единствена цена за своята душа вечният Рай и вечно продължаващото блаженство. Други прекарват нощта или деня си в прегрешения спрямо Всевишния Аллах и в нарушаване на Неговите повели както в личен план, така и в обществен, и с Всевишния Аллах, и с хората, и по този начин те погубват своята душа и я подлагат на опасностите. Те продават своите души на нищожна цена: нещастие в земния живот и вечен затвор в огъня на Ада, в отвъдния, тъй като стават роби на своите страсти и желания и се покоряват на своите дяволи и прищевки: “Всеки човек започва деня си и продава душата си, [при което] или я освобождава, или я погубва”. Всеки човек или се стреми да погуби себе си, или да се освободи. Този, който се стреми да служи на Аллах, той продава своята душа на Аллах и я освобождава от Неговото мъчение. Този, който се стреми да върши грехове спрямо Всевишния Аллах, той продава своята душа за позор и я потопява в греховете, които предизвикват гнева на Всемогъщия и Велик Аллах и Неговото наказание. Всевишния казва: “Кълна се..., и в душата, и в Онзи, Който я е създал, и на нея е посочил [що е] нечестивост и Богобоязливост! Сполучва онзи, който я пречиства. А губи онзи, който се омърсява”, (аш-Шемс: 1,7-10). Смисълът е: сполучва онзи, който пречиства своята душа с послушание спрямо Аллах. Губи онзи, който я хвърля в греховете. Послушанието пречиства душата и благодарение на него, човек се издига. А греховете проникват в душата и я задушават, тя се снижава и сякаш затъва в пръстта. Всевишния казва: “...Кажи: “Губещите са онези, които ще погубят себе си и своите семейства в деня на Възкресението. Да, това е явната загуба!””, (аз-Зумар: 15).

Свидетелство, което се приема и избавя.

Вярващият търси подкрепа за избавянето си от Огъня в затвърдяването на вярата си и заздравяването на своите убеждения в споменаването на Всевишния Аллах. Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: “Който каже сутрин и вечер: ‘О, Аллах, аз осъмнах, зовейки за свидетел Теб, зовейки за свидетел носачите на Твоя ‘Арш, Твоите ангели и всички Твои творения за това, че Ти си Аллах, няма друг Бог освен Тебе, Ти си единственият, няма равен на Тебе и че Мухаммед е Твоят раб и Твоят пратеник’, Аллах освобождава четвърт от него от Огъня. Който го каже два пъти, Аллах освобождава половината от него от Огъня. Който го каже три пъти, Аллах освобождава три четвърти от него от Огъня. А ако го каже четири пъти, Аллах го освобождава от Огъня”, хадис, предаден от Абу Дāуд. Това е така, защото това свидетелство пробужда в неговата душа страха от Всемогъщия и Велик Аллах, желанието да Му служи и страха от прегрешения спрямо Него. По този начин то става причина за отдалечаването му от Огъня и приближаването му до удовлетворяването на Всемогъщия и Велик Аллах. Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: “Който каже, когато осъмне “субхāнеллахи уа бихамдихи” хиляда пъти, той вече е откупил своята душа от Аллах и още от сетния се ден ще бъде освободен от Огъня”.

Не се продавайте освен на Всевишния Аллах.

Несъмнено вярващият е великодушен и щедър, достоен и много скъп. Той се съгласява да се продава единствено на Всемогъщия и Велик Аллах, защото не намира сред другите твари някой, който да може да му даде подходящата и прилична цена. И как не, когато сделката между вярващият и неговият Творец се е осъществила още открай време. Всевишния казва: “Аллах изкупи от вярващите душите и имотите им... , за да е техен Раят...”, (ат-Тауба: 111). Именно заради това те се стремят да удовлетворяват Всевишния Аллах и се въздържат от всичко, което Го разгневява, за да се сдобият с цялата сума без да ги изкушава нещо земно, без да се подмамят от Богатства, без да се огъват от заплахи и без да ги възпира страхът от срещата на смъртта. Всевишния Аллах казва: “Някои хора отдават душите си, за да угодят на Аллах. А Аллах е състрадателен към рабите”, (ал-Бакара: 207). Също: “Сред вярващите има мъже, предани в своя обет към Аллах. Някои от тях загинаха в изпълнение на дълга си, а други още чакат. И с нищо на това не измениха”, (ал-Ахзāб: 23). “Загинаха в изпълнение на дълга си”: загинали са като мъченици в името на Аллах.

8. Някои неща, които сочи хадисът.

— Вярата се състои от слова и дела. Тя се увеличава и намалява. Добрите дела и послушанията я увеличават, греховете я намаляват.

— Делата ще бъдат премерени. Делата имат качества като лекота и тежест. Това се сочи от текстовете на Корана и хадисите и сред общността има консенсус по този въпрос.

Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: “Две думи, любими за Всемилостивия, тежащи във везната, леки за езика: ‘Субхāнеллахи уа бихамдихи’ и ‘Субхāнеллахи-л-‘азийм’”, хадис, предаден от Бухāри и Муслим. Казва също: “Най-тежкото нещо, което бива поставено на везната е добрият характер”.

— Постоянство в изпълняването на молитвите в техните времена, тяхното цялостно изпълняване с всичките им главни съставни елементи (аркāн), със задължителните им елементи (уāджибāт), с нещата, които са от сунната (сунан) и с нещата, които са от благоприличието в тях (āдāб), след цялостното изпълняване на техните условия.

— Зачестяване на раздаването с благотворителна цел. Подпомагане на нуждаещите се, бедните, вдовиците и сираците, за да може милостинята да бъде наистина в името на Всевишния.

— Търпеливо понасяне на бедите, особено когато те са в резултат на повеляване на одобряваните дела и забраняване на порицаваните и призоваване към Всевишния Аллах: “...И бъди търпелив към онова, което те сполети...”, (Лукмāн: 17). “Затова и ти бъди търпелив [о, Мухаммед], както търпяха пратениците, удостоени с твърдост...”, (ал-Ахкāф: 35).

— Коранът е конституцията на мюсюлманина и затова той трябва да се обърне към него, да го прочита и да се стреми да разбира значенията му и да действа в съответствие с него.

— Мюсюлманинът се стреми да се възползва от своето време и своя живот в послушание на Всевишния Аллах. Той ангажира своята душа единствено със своя Господар, Пречистия Аллах, и с онова, от което има полза за неговия земен и задгробен живот.


[1] Емāнет: нещо, опазването на което ни е поверено; — Б. пр.

[2] Дженāба: вид омърсяване, което постига човек, след полов акт или полюция. Човек в такова състояние се нарича джунуб. — Б. пр.