„Във всяко нещо се крие някакво добро“

„Във всяко нещо се крие някакво добро“

Преданието гласи, че в едно градче живеел възрастен човек със сина си. Той имал и един кон, с който си вършел всичката си работа. Един ден незнайно защо, конят го напуснал. Поради това нещастно обстоятелство, съседите дошли да го утешават.. Старият човек ги изслушал и им казал: „Откъде съдите, че това е някакво нещастие?“ с което искал да подчертае колко неуместно е съжалението на съседите.
Наистина след няколко дена конят беглец на стария човек се върнал с няколко други коня. Сега вече старият човек вместо един имал пет коня. Този път съседите пристигнали да му честитят щастливата придобивка.
Възрастният човек и този път рекъл на съседите си:
„Откъде пък знаете, че това е някакъв щастлив случай?“ Минали много дни и синът на стария човек паднал от единия кон, счупил си ръката и крака, наранил си главата. Съседите му дошли да изразят своите състрадания поради „нещастната съдба“, която бе сполетяла стареца. Той обаче им отвърнал по привичния начин: „Откъде знаете, че това е нещастна съдба?“
След известно време започнала война и всичките млади мъже от селото били мобилизирани и изпратени на фронта с изключение на сина на стария човек, защото той не бил в състояние да държи оръжие. Голяма част от заминалите на фронта не се върнали по домовете си...
Това е интересен разказ, който ни разкрива, че не може да се познае къде всъщност се крие доброто.
Ето какво повелява Аллах Теаля: „Може да мразите нещо, а то да е добро за вас и може да обичате нещо, което да е зло за вас. Аллах знае, вие не знаете“. (ел-Бакара, 2: 216)
Мъдреците като се опитват да разтълкуват този свещен айет, обръщат внимание върху следното важно обстоятелство: Наглед нежелателните или лошите за вас неща може да са добрини, които да ви предпазят от по-големи беди и нещастия, защото не може да се знае къде точно се крие добрината.
Затова мъдрите хора ни съветват дори в моменти на радост и щастие да бъдем сдържани и умерени. Сиреч в живота на вярващия няма място за крайности нито при мъката, нито при щастието. При притесненията и мъките трябва да се проявява търпение и смирение, а при радост и щастие да изразяваме своята благодарност и въздържаност.
А. Ясин Демирджи

Източник